[SweetShark]

Жак Превер

[Patety]

Първоначално написано от chokladkaka

Мнооого добро.

Това също ми е любимо от неговите:

Stopping by Woods on a Snowy Evening

Whose woods these are I think I know,
His house is in the village though.
He will not see me stopping here,
To watch his woods fill up with snow.

My little horse must think it queer,
To stop without a farmhouse near,
Between the woods and frozen lake,
The darkest evening of the year.

He gives his harness bells a shake,
To ask if there is some mistake.
The only other sound's the sweep,
Of easy wind and downy flake.

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

Да тези двете и това:
NOTHING GOLD CAN STAY

web

Nature's first green is gold,
Her hardest hue to hold.
Her early leaf's a flower;
But only so an hour.
Then leaf subsides to leaf.
So Eden sank to grief,
So dawn goes down to day.
Nothing gold can stay.
Невероятни са..

[anakristina]

Във грохота на мислите се вглеждам

До мен ли си

Чужд писък ли усещам

Със всеки удар по клавиш кънтят

И ударите без надежда



Това е полет във нощта

Над бликащите образи лудувам

Безсънно думите трептят

Наистина ли будна те сънувам



Наистина ли бродя сред луни

Захвърлени нехайно - как пулсират

До мен ли си или не си

Едно око във тъмното се взира



Едно око разцепва диво

Желанието на светлината

Не може всичко пак да стане сиво

Където в буен танц прегръщат се цветята



Където аз без сила те очаквам



До мен ли си

Или е само мракът

Наистина ли песента ми те преследва

Без надежда

На мислите в мълчанието да прогледна


Диа Ангелова

[anakristina]

ON PARTING

To My Wife


Sometimes I'll come when you're asleep,
An unexpected visitor.
Don't leave me outside in the street.
Don't bar the door!

I'll enter quietly, softly sit.
And gaze upon you in the dark.
Then when my eyes have gazed their fill,
I'll kiss you and depart.


Nikola Vaptzarov

[anakristina]

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.



Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.



Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.



Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

[misheto7]

Почистих килера -
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно,
най-важното само:
за точка опорна -
вярно приятелско рамо.
Последно -
проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно ...

[Dasy]

misheto 7,страхотно е стихотворението! Кой е автора?

[Beautiful_]

БЕЗ ЛЮБОВ
Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.


КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

[Beautiful_]

...a дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

...а дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

...а дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.
Безизвестен автор

[Beautiful_]

Не е точно стихче, ще ме извинявате !

Мразя

... да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.
Мразя да ме унижават, и да ме притискат до стената,
да усещам отвътре някакво си нищо.
Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.
Мразя и да съм силна, и да го демонстрирам.
И точно тогава дори да не заплача...
Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -
в червата си. Нищо, че мога да застрелям.
Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.
Мразя и безхаберието на близките, и на приятелите -
да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...
Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им.
И моите - когато аз играя по нечия свирка.
И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.
Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила...
Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.
Мразя сухото "благодаря", когато съм раздала абсолютно всичко.
Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава...
Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.
Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.
Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.
Мразя дискотеките, обезличаването, техното.
Мразя блудкавите, сладникави коктейли - не само като питие.
И заемите - да съм длъжна. Не само за материалното.
Мразя да се натрапвам. Да прося внимание. Мразя да се моля...
Мразя двойната любов - да съм някакъв придатък.
Да обичаш едновременно... Ще ми кажеш ли как е?
Мразя да съм ничия. И псевдосвободата.
Мразя стриптийза - на стъкления подиум. И груповия секс.
Ревнива съм, но не това е причината -
ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).
И самата аз да съм поделяна...
Мразя да ми казват "нямаш избор, трябва". Ужасно е.
Мразя думите "винаги" и "никога", когато ме обричат на безпътица...
Мразя да не си изпълняват обещанията.
Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават -
сякаш съм въздух, празно пространство...
Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.
Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сама.
Май много "мразя" се събра, или малко?
Не знам. Има още. Мразя ги всичките...
Не знам и как се наричат, и дали понятието е точно "мразя",
и нищо, че обикновено знаеш -
разказвам ти, защото някога се интересуваше...