Чужди деца

mira_sm · #**231** 16th February 2011, 17:00

Цитирай:

Първоначално написано от apoklistika

Хич не съм съгласна с това

Какво значи една тъпа курва го разделила и му седнала на портфейла.... той мъж с глава на раменете ли е или лукова глава

Никой никого не може да раздели насила и да му забрани да се грижи за детето си. Ако той е такъв путьо, любовницата му що да е крива... ако не е тая конкретната, щяла е да е някоя друга.... как тъй от трима човека, цялата вина се хвърля на един... ами жената... тя само жертва ли е... за да тръгне мъжа ми да си търси любовници, значи вкъщи нещо му липсва и аз също имам вина...

С последното изречение не съм съгласна. Не че не е възможно и това, напротив; но едва ли е преобладаващият случай.
Но в останалата част мисля като теб. Другата глава не е извинение, ангажимент към съпругата и детето има съпругът / таткото, не любовницата. Ако не е тази, ще е друга.
Друг въпрос е, че за да "разведеш" целенасочено някого и още повече, за да "дърпаш" всичко към собственото си дете, трябва да си не особено добра и почтена, но ако бившата съпруга трябва да се сърди на някого, това е преди всичко таткото, не любовницата.

mira_sm · #**232** 16th February 2011, 17:14

Цитирай:

Първоначално написано от Мария Василева

Любимият ми писател Ерих Кестнер пише именно за деца, чиито родители са разведени или починали и то на базата на собствения си опит. Великолепно поднася "нещата".

Родителите на Кестнер не са били разведени или починали, ако под "собствен опит" имаш това предвид.

Смята се, че майка му не е обичала чак толкова много баща му, всъщност и той почти го казва в автобиографията си "Когато бях малко момче" (нещо в смисъл "тя обичаше само мен и никой друг"). Е, най-близо до Кестнер и майка му очевидно стоят Емил Тишбайн и майка му, а там наистина я има и темата за втория баща.
Ако не съм те разбрала, извинявам се. Кестнер като малка и аз го харесвах много. А и сега.

Iliana81 · #**233** 16th February 2011, 17:25

Отново прочетох статията от линка в предишната страница... Дали тази трагедия щеше да бъде предотвратена, ако втория баща се е грижил и за момчето? Тъжна история.

http://www.blitz.bg/article/12228 ето отново линка. Не знам дали този мъж, когато се е оженил за тази жена, е осъзнавал отговорността към нейното дете... Това си е отговорност и не е за всеки.

mira_sm · #**234** 16th February 2011, 17:28

Ми... никой не може да предвиди коя постъпка какво ще предизвика. Колкото и банално да звучи.
Може много да и се е събрало на Марияна Димитрова и не знаем кое точно е преляло чашата, може и по природа да е била склонна към тъга - много фактори, от всичко по малко, и...
Не знам дали ако синът беше техен общ, щеше да е изключено да се случи същото.
Писаха доста за този случай тогава.
Жалко за нея. Лека и пръст.

Mad Dog · #**235** 16th February 2011, 17:32

не мисля че бих приел лесно чуждо дете.... Хахах аз не знам дали своето ще го изтърпя - за чуждо какво да говорим.

ЛИСКУ · #**236** 16th February 2011, 19:08

Цитирай:

Първоначално написано от Mad Dog

Хахах аз не знам дали своето ще го изтърпя - за чуждо какво да говорим.

Всеки така си мисли, докато не му се случи

Piny · #**237** 16th February 2011, 19:12

Цитирай:

Първоначално написано от MILI

Цитирай:

Първоначално написано от Piny

Мили, това е инстинкт за продължение на рода- тук не става въпрос за обич просто.
Този инстинкт е толкова силен, колкото и инстинктът за самосъхранение.

Точно пък това което коментираме сега не бих го нарекла инстинкт за продължаване на рода, още по-малко го свързвам с инстинкта на самосъхранение.
btw с риск да прозвуча зле, не знам защо някой друг трябва да запълва празнината в мен, било то и собствена кръв. А това "празнината в мен" звучи доста Фроидистко, харесва ми

желанието да имаш деца е продиктувано от инстинтът за продължаване на рода - без значение ти как би го нарекла.
А относно празнотата - попитай жени, които се опитват да забременеят и не успяват какво точно усещат - май думата празнота няма да ти се стори толкова безмислена.
Пожелавам ти никога да не изпиташ това чувство на собствен гръб

Nike_13 · #**238** 16th February 2011, 20:10

Цитирай:

Първоначално написано от Piny

желанието да имаш деца е продиктувано от инстинтът за продължаване на рода - без значение ти как би го нарекла.
А относно празнотата - попитай жени, които се опитват да забременеят и не успяват какво точно усещат - май думата празнота няма да ти се стори толкова безмислена.
Пожелавам ти никога да не изпиташ това чувство на собствен гръб

Желанието да имаш деца може да бъде резултат и от това да искаш да направиш човека до теб щастлив.
Относно празнотата - съласна съм с Пини - невъзможността да имаш свое дете е огромна липса, предизвиква и празнота, и чувство на някаква вина, непълноценност. До голяма степен точно заради невъзможността за реализиране на този инстикт.
А майчиния инстинк проработва винаги - дали са чужди децата или собствени разликата е малка и то в началото.

Сега, след като имам свое дете - бих приела чуждо, особено ако е на мъжа когото обичам.

apoklistika · #**239** 17th February 2011, 11:19

Цитирай:

Първоначално написано от Nike_13

Сега, след като имам свое дете - бих приела чуждо, особено ако е на мъжа когото обичам.

всъщност, както вече казах, тези две понятия са взаимно изключващи се. Децата на на мъжа ми не могат да ми бъдат "чужди". Между нашето и неговите няма деление. Винаги съм се ръководила от принципа "давай това, което искаш да получиш". Ако по една или друга причина детето ми остане с баща си и друга жена, бих се радвала тя да се отнася към него така, както аз се отнасям към децата на мъжа ми.

sportakus75 · #**240** 17th February 2011, 13:17

аз пък нашето малкото(второто момченце) незнам от кого е щото едно такова русо и синеоко

ама много си го обичам,немога без него,то ми е слабост,да е жив и здрав таткото ама многУ убаво дяти е направил