[ohno]

Да кажем, че започвам нова връзка. Както винаги съм много влюбена, много отдадена и много летя в облаците. Човекът до мен, от друга страна, е много здраво стъпил на земята, много реалистично настроен и също толкова влюбен в мен, колкото и аз в него. Не искаме да дефинираме това, което имаме и да се ограничаваме, а просто да изживяваме възможно най-пълноценно времето, което прекарваме заедно.

Проблемът е, че когато включа на вълна "да изживяваме най-пълноценно времето, което прекарваме заедно" ставам тотално заслепена от чувствата си към човека отсреща и се отдавам напълно на емоциите си - искам да сме постоянно заедно, да споделям всичко с него и някак си го превръщам в център на живота си - т.е. всичко останало в ежедневието ми губи приоритет. Винаги съм била така и колкото и да се опитвам, когато съм влюбена просто съм с глава в облаците. Имам много приятели, които ми звънят постоянно, но ако имам възможност, винаги бих предпочела да бъда с него отколкото с тях..

Той пък гледа много по-реалистично на нещата, има нужда от времето с приятелите си и т.н. Аз естествено уважавам личното му пространство и не го притискам, но ми става криво, когато например ми каже, че иска да прекара вечерта с приятелите си или че на следващата вечер е прекалено уморен от работа и иска да се прибере. И той го забелязва.

И след това обобщение на моята ситуация, искам да попитам вас вие как се държите, когато сте влюбени - запазвате ли здравия разум или всичко останало загубва смисъл на фона на чувствата ви? Как успявате да запазите баланса?