Помощ! Булимия!

theodora0525 · #**121** 4th August 2006, 18:09

А сега си представи - отиваш на лекар /психиатър, гастроентеоролог, диетолог или какъвто си решеи/, споделяш целия си проблем в подробности, той те поглежда с разбиране и казва: "Опитай се да се контролираш. Най-добре е да хапваш по-често, но по малко."
Как не съм убила човек досега, не знам. Това като го чуя, наистина полудявам. То е все едно да кажеш на алкохоли: "Алкохолът не е вреден в малки количества. Пий отвреме-навреме по 50-ина грама, но не прекалявай."
Абе, Докторе! Аз ако можех да не прекалявам или да ям по малко, какъв ми е проблемът?!?

estrella · #**122** 5th August 2006, 11:19

Е, ако така ти отговаря, имаш пълното право да му вдигнеш титаничен скандал за това, че той е по-малко лекар, от колкото ние!

Цвета С · #**123** 8th August 2006, 10:04

oo това съм го чувала милиони пъти и наистина полудявах когато някойлекар ми го казваше ,то ако беше толкова лесно,а и повеето д-ри гледат на булимията като на лигавщина ,а не на сериозна болест

Olivia · #**124** 23rd August 2006, 01:35

Цитирай:

Първоначално написано от Цвета С

Аз бях болна от анорексия(1година,тегло 38 кг)след това 7 години от булимия,все още не съм напълно излекувана,антидепресанти� �е ме подлудяваха имах чувството ,че съм надрусана по цял ден спях и щях да полудея за това ги спрях ,сега не се тъпча ям здравословно и вече не повръщам по 6-7 пъти на ден а примерно 1 в месеца.На мен най-вече ми помогна приятела ми ,звучи като клише ,но се влюбих и се излекувах и вече поече от година съм добре.Така че според мен трябва най-вече да се намали количеството приемана храна(но и да се промени качеството)

Моята история е подобна..аз 3 год.бях болна от булимия.Започнах много невинно

върнах лентата веднъж..и от тогава помалко по малко взех да връщам всичко каквото поемах

Имало е дни в които нищо не съм яла а после дори и да изям една бисквита веднага я повръщах.Ядях в огромни количества вси4ко-и веднага след това тичах към банята.
Моите приятелки разбраха (макар че се опитвах да го скрия),и се опитаха да ми помогнат.Бях станала като призрак-бяла..слаба изпита.Грозна работа.появиха ми се бръчици,сенки под о4ите..но аз не забелязвах.Все си мислех че съм дебела..и изпитвах адски угризения че може да напълнея от всяка хапка която поглъщах.
Моя приятел ми помогна да го преодолея-толкова съм му благодарна

Осъзнах че бавно се убивам.. Говореше ми постоянно..нито за миг не ме изостави..и въпреки че ми беше адски трудно успях да се справя с този проблем.
Сега 2 год.по-късно макар че съм сложила няколко килца,се чувствам ЖИВА

Имах приятелка която почина от анорексия

,сърцето и не издържа.А започна диета само защото гаджето и каза че е дебела.А тя не беше!И ..така се разболя от анорексия.
Моля ви момичета вземете се в ръце-тези 2 болести УБИВАТ.А струва ли си да умрете"от глад"???????
Животът е прекалено кратък-не го пропилявайте,сега са най-хубавите ви години.Живеейте с пълна сила
А ако се подлагате на всичко това заради някои мъж-знайте го от мен-ПРОСТО НЕ СИ СТРУВА! Никой мъж не заслужава това което си причинявате.Те биха ли го направили заради вас?!?!? Едвали...
Бъдете силни защото знайте-живота наистина е кратък!-но все пак е ВАШ !!!!

Valery · #**125** 14th September 2006, 21:52

Здравейте, чета вашите постове и искам да кажа толкова много. Не знам откъде да почна. Може би от своята история-накратко.Като дете бях с нормално телосложение, но в пубертета качих малко в областта на ханша и дупето, появиха ми се леки бричове. На около 17 г. се заинтересувах от здравословно хранене, почнах да ям много плодове и замених белия хляб с черен. Преди да вляза в университета успях да сваля всичко излишно-само със здравословно хранене и танци-всеки ден по 1 час. Но...влязох специалност, която ми беше много трудна и не я желаех. Но вече се бях "хванала на хорото", а и попаднах на страхотни колеги-и до днес са ми приятели и се събираме за веселба. Та това дето го завърших (с цената на много стресове и усилия) ми стана и професия. А междувременно почнах да злоупотребявам със сладкиши, после и с други храни-просто поемам повече, отколкото трябва. Не повръчам, но получих разни болести-анални фисури, кисти на яйчниците, акне, от една година - и косопад заради леко завишени нива на андростендиона. Булимичните пристъпи продължават, даже се задълбочават и зачестяват, въпреки че обичам спорта и движението и когато съм в "добра" фаза(която трае напоследък все по-кратко, преди поне успявах 10-15 дни да не се натъпквам, а да се храня норнално и спортувам) го практикувам. Но страданието е страшно:гледаш се, знаеш какъв потенциал имаш , а си безсилен да го разгърнеш, още повече-потъпкваш го и се разболяваш. Та така-6 години(от 20-тата досега).По природа съм оптимист, но нещо май съм в голяма"дупка". Имам желание, но не знам дали воля да се оправя: баща ми е същият, но той е зле с алкохола. Не искам да се отчайвам. Имам приятел, който обаче не ме разбира и не ми съчувства-не зашото не ме обича, а защото сме много различни. От близо 3 години сме заедно, но аз всеки ден си мисля за едно същество-мой обожател, безумно влюбен в мен, с коогото имаме страшно много общо помежду ни и какво да си кажем и когото и аз харесвам, но отрязах преди няколко месеца заради приятеля ми. Объркана съм и си давам сметка, че съм нещастна. Въпреки че в професионален план що -годе се справям. На теория знам как да си помогна-с много спорт, спокойствие и положителни емоции, защото се тъпча именно заради отрицателните такива, за "успокоение". Колкото до антидепресантите-не смятам, че са ок. Свиква се с тях и имат кофти странични ефекти. По - добре йога!Ще пиша пак!

katerina_21 · #**126** 20th December 2006, 21:35

Здравейте и от мен, аз съм Кати просто не знам от какво да кажа току що осъзнах че сам булимичка започнах на шега за да не кача някой килограм за бала си и вместо това качих доста килограми и така се получи че не спрях да повращам докарах я до такава дълбока депресия но все пак продължавам да заблуждавам околните че нищо ми няма.Няма с кого да споделя семейството ми не би разбрало. Това много ме подтиска. Искам да се справя сама по някакав начин. Започнах да не мога да спя,нервна съм много,забелязах и смущения в цикъла си,доста често получавам възпаления на гърлото,както сам и в момента.Точно то ме накара да потарся нещо, за това което правя, защото знам че точно повращането е причина за възпаленото ми гърло. Много искам някои да ми помогне да се справя сама. Ще съм много благодарна на всеки,които ми помогне. Прочетох форума но контакт с някои които е преминал през това би ми помогнало повече.

jito7 · #**127** 20th December 2006, 23:46

аз не съм преминала през това, но моят съвет е да отидеш на лекар, вземи някоя приятелка, някое "доверено лице", ако наистина държиш да не казваш на семейството си и не спирай да се опитваш и да се бориш, да се освободиш от проблема си...макар че аз си мисля,че семейството ти би те разбрало, дори и да не ти се вярва..ако е възможно, поговори с тях, обясни им го човешки, кажи им за какво си мечтала, кажи им за чистите си намерения и че не си искала да става нищо лошо...и все пак..дори да не е удобно да говориш с тях, потърси помощ, не спирай да търсиш!! най-хубавото е, че си разбрала за проблема си, че го признаваш!

neli4ka · #**128** 21st December 2006, 03:05

Кате,има специален форум за булимията,анорексията и въобще за хранителните разтройства.Мисля,че там ще са ти по-полезни от нас.Заповядай.Дано съм ти била полезна.

katerina_21 · #**129** 21st December 2006, 13:46

Там е работата че нямам такъв доверен човек единствено съм споделила с един приятел и то от части.Затова сама трябва да се справя мисля че все пак мога, но ще ми е трудно.

neli4ka · #**130** 21st December 2006, 18:36

Цитирай:

Първоначално написано от katerina_21

Там е работата че нямам такъв доверен човек единствено съм споделила с един приятел и то от части.Затова сама трябва да се справя мисля че все пак мога, но ще ми е трудно.

Добре,де ти пишеш под някакъв си ник,нали???Кой може да знае,че това си ти?