[mira_sm]

Първоначално написано от trini_ti

До колкото съм чувала не ги дават за осиновяване тези, от които родителите им не са се отказали и си правят труда да ги посещават от време на време.

Нещо такова. Винаги е можело да се допусне осиновяване без съгласие на родителите, ако родителят напълно се е дезинтересирал от детето в продължение на определен срок, който открай време си е 6 месеца. Проблемът е, когато не е напълно (обажда се от време на време), а преценката е трудна, и строга съответно (щото не е шега работа все пак да ти "вземат" детето), прави се от съд, през това време детето поотраства... осиновителите пък искат малки деца, и така.
Това за "циганче не ща, ама бяло бих осиновил/а" никога не съм го разбирала, но разни хора, разни идеали. Не говорим за циганче, расло в маалата, а за бебе или отглеждано в дом. Не мисля, че циганчетата са, ръ`йш ли, генетично различни, така че за мен няма разлика.
Но определено, категорично бих предпочела децата ми да са мои биологично. Природа.
"Искам да имам свои деца" не е същото като "не ща да гледам чужди", нали. "Бранджелина", Мадона и компания не е да нямат свои рождени деца, просто искат и могат да "поемат" грижата за още. Не е същото.
Донякъде разбирам и мотива на осиновителите, които крият от децата си - поне според мен повечето го правят правят не защото в задръстената България, видите ли, е срамно да осиновиш, глупости са тва; но и на мен не би ми било приятно един ден детето ми да ми каже: теб те обичам и съм ти благодарен, но искам да намеря рождената си майка. Не, на мястото на тези осиновители не бих го спряла и не бих крила - но ги разбирам. Донякъде.

[mira_sm]

Първоначално написано от petyaaaa

Помня имаше един филм, за една танцьорка (забравила съм й вече името) - тя беше осиновила 13 деца - този филм много ме впечатли!

Жозефина Бекер. Поне тази транскрипция на името и беше популярна някога.

[daliq]

Да , не се сеща за нищо по благородно което да мога да свърша. И в интерес на истината мисля , че това ще ме направи много щастлива , съдя по това ,че дори като пиша и си мисля за това се усмихвам

[Мария Василева]

Аз пак да напомня за тази книга - ако искате да помогнете на осиновено детенце, прочетете я! Защото тя е много искренна, дори и да горчи на места. Просто за да са подготвени по-добре осиновителите.
Благодарна съм, че е преведена на български език.

ПЪРВИЧНАТА РАНА Да докоснем света на осиновеното дете

[mira_sm]

Първоначално написано от evelinho

Нереално,но за това сме една от страните с най-нисък процент на възпитание... ............. с тия ниски заплати ...в повечето семейства задължително и двамата родители трябва да работят за да живеят горе..долу норманло...и децата израстват по компютърните клубове и кафетата...

Аз не знам как се измерва процентът на възпитание и дали по него сме най-зле в света, в полукълбото, в Европа, или на Балканите, знам обаче няколко други неща:
- аз лично, независимо дали имам деца, бих искала да работя;
- в повечето европейски страни с висок стандарт много от майките работят, а предполагам, че тези страни са с висок "процент на възпитание";
- немалко от страните, в които не е прието жените да работят, са бедни, така че работенето едва ли е заради ниските заплати;
- немалко от страните, в които не е прието жените да работят, "процентът на възпитание" не е цъфнал и вързал, населението е нискообразовано и пр.
Ама то зависи и какво се включва в този процент, де - да не се повтарям.

[daliq]

ПЪРВИЧНАТА РАНА Да докоснем света на осиновеното дете

[/quote]

От теб научавам , при първа възможност ще прочета и ще споделя впечатления