[kiarra_81]

Забравих да кажа за болката, защото и мен това много ме притесняваше. И двете деца съм ги родила чрез секцио, та за болката от него мога да кажа, че за мен беше страшна. Болката от операцията на гърдите със сигурност беше много по-поносима, но усещането че не можеш да вършиш нищо сама, е малко стряскаща в началото. Болките в гърба бяха по-силни от болката в гърдите, всички знаем защо. Така че момичета не се стряскайте предварително, не се настройвайте за някакви адски болки, защото не е така. А аз съм с много нисък праг на болка, така че съм сигурна, че при много от вас болките ще им се сторят още по-поносими. Стискам палци на всички, които им предстои така желаната операция!

[Шоки]

Първоначално написано от kiarra_81

Въпреки,че не съм оперирана от д-р Кънев, надявам се мога и аз да се включа с мнение относно гледането на децата. Оперирах се преди една година, каката беше на 5г., а малкия на 1 година. Съгласна съм, че трябват 3 седмици помощ за децата, по-скоро за малкото дете. Моят син също е много привързан към мен, постоянно го вдигах по това време, носех го, приспивах го на ръце и много се притеснявах от това, как ще се справя след операцията. Последователно майка ми и свекърва ми си взеха отпуск, та се събраха точно 3 седмици, в които те го гледаха денонощно. Каката си я прибрах още на първата седмица, но тя е голяма и не ми е била в тежест. Когато си взех и малкия, веднага поех всичко, свързано с гледането му - носене, приспиване... Справих се без проблеми.
За кубиците - аз се доверих изцяло на доктора, той избра и профила. Аз също целях да постигна визията, която имах по време на кърменето на децата си, и мисля че я постигнах. След двете раждания останах без нищо, както повечето от вас, бях ужасно комплексирана. Сега бюстът ми е среден, напълно естествено изглеждащ. Никой от близките ми не разбра за операцията, преди да им кажа.
Ема, ще ти пратя снимки ако искаш, но ми дай някакъв имейл адрес, защото не искам да качвам снимки в нета (имах неприятна случка по този повод).

Миличка може ли и на мен да ми изпратиш някоя снимка, моляя. ето и имейла ми - cvetana_jordanova@abv.bg

[Dessislava]

Kiarra,окуражаваш ме!Май скоро ще звъня на Доктора и ще чакам отпуската на мъж ми с нетърпение и малко притеснение,естествено

[sisa04]

kiarra_81 много благодаря за краткото и ясно обяснение колко боли.Това е нещото което доста ме плаши и понеже като една достойна везна ту се навивам и отивам на операция ту се отказвам.Ама като платя имплантите няма връщане.Интересува ме и още нещо,но за да не разводнявам ще го напиша като нова тема въпроса ми.

[kiarra_81]

Маркова, ей сега ще ти пратя снимки. Теб те следя от доста време, въпреки че отдавна не съм писала и наистина ти желая успех от сърце. Знам от колко време чакаш тази операция и се радвам страшно много, че скоро ще ти се случи.

Момичета, то е ясно, че всеки нормален човек, който съвсем сам е избрал да се подложи на операция, за да постигне мечтата си (за мен беше мечта), ще се притеснява, когато моментът наближи. Аз лично не можах да спя седмицата преди операцията. Мислех, че ще откача от притеснение, в главата ми постоянно се появяваха страшни мисли... Добре, че в деня на операцията майка ми дойде с мен, та пред нея се държах като мъжко момиче, защото знаех че тя умира от притеснение за мен. И когато влизах в операционната, изведнъж си представих как ще имам гърди... и се усмихнах. Доктора ми каза, че рядко някой влиза с усмивка в операционната. Така че се настройте позитивно!!! Това е много важно!!! Да, има болка, има дискомфорт, възстановяването не е от най-лесните, но само след няколко месеца ще забравите, че в тялото ви има нещо чуждо и ще се чувствате като нормална жена без комплекси.

[mariq78]

момичета, откъде се купува ластична лента?

[Emma_G]

kiarra_81, много обнадеждаващо ми прозвуча, това което си написала за болката. А защо боли гърба - от спането по гръб ли? Извинявам се, ако въпросът звучи тъпо, но наистина не знам, а аз съм с болки в кръста от когато се помня, (може и от ЕГН-то да е).

[kiarra_81]

Мария, ластичната лента май никой не си я купува. Поне при мен ми я сложиха веднага след операцията, когато още бях под упойка. Тоест събудих се с нея. На втория ден обаче така ме стягаше, че ми спираше дишането и не можех да говоря нормално. Звънна на доктора дали може да се разхлаби малко и той ми каза, да помоля сестрата да я среже отпред, а той по-късно ще дойде и ще я махне изцяло. Като ви чета как сте стояли с тази лента няколко дни, направо ви се възхищавам....

Ема, болките в гърба идват от обездвижването след операцията и от спането по гръб. Тъй като аз повръщах първия ден от упойката, не успях да стана въобще, чак на втория ден с много усилия станах. Та представи си 48 часа да лежиш по гръб... побъркващо е малко. Затова е важно да станеш първия ден, аз май съм единствена, която не е успяла. Тук някои мацки писаха, че веднага са станали и дори са излизали на терасата да пушат, та значи е много индивидуално. Може би около месец не посмях да легна настрани, спях само и единствено по гръб. Човек сам усеща кога може да легне настрани и когато успее е голям кеф

[modelinda]

Две седмици след операцията мога да правя всичко сама без притеснения, от ден 11 спя на една страна, по гръб не мога.

Още като ми маха конците доктора ми каза, че се възстановявам много бързо (гледа ме как се събличам без да се пазя)

За болката - аз станах сама веднага след операцията, даже 2 пъти, явно ме е държала упойката, разхождах се, хапнах супа.. Сестрите ме видяха, че съм подвижна и ме оставиха, залепиха тел. им номер на телефона в стаята и ме оставиха да спя. Аз легнах към 23:00 да гледам тв, не се мърдах около два часа, след което вече не можех да помръдна и да исках, толкова много се бях схванала. Леглото ми беше оставено полу легнало. Като легнах започнах да кашлям с храчки. Като са слагат тръбата при операцията са надрали гърлото и затова така се получавало. Колкото повече лежах по гръб, толкова повече кашлях, а си представете какво е с болки да кашляш от легнало положение. Имах чувството, че ще ми се разкъсат шевовете от кашлянето, а не можех да помръдна. Телефона беше до главата ми, а ръцете ми бяха толкова обездвижени, че не можех да хвана слушалката да се обадя на сестрата да ме вдигне. Опитвах се до 7 сутринта да стана от леглото, цяла нощ никой не дойде да ме види.
В 7 сутринта дойдоха при мен и ме изправиха, от което спрях да кашлям, и от 7 до 13:00, когато напуснах болницата, стоях седнала на стол.
Като се прибрах в къщи колкото повече стоях, толкова повече се схващах и не можех да се движа.
Мога да дам 2 съвета:
1. движете се, ще се възстановите по-бързо
2. не ходете на операция сами. Трябва някой да ви помага поне първите 5 дни. Аз си бях почистила и подредила основно преди операцията, всичко беше поставено на място по шкафовете (за жалост). Прибирам се от болницата и не мога да стигна шкафа да си взема чаша да пия вода, не мога да вдигна и шишето с вода. Бях си взела за храна кашкавал, сушеница и луканка, но не можех нито да ги отворя, нито да ги срежа. С лютеницата и сладкото същото положение, не ми беше хрумвало, че няма да успея да отворя буркан. Стоях гладна и жадна, добре че нямах апетит и не ми беше до ядене, но не можех и аулина да си изпия, защото нямаше в какво да го разтворя.
Това са елементарни неща, за които би трябвало да се сетя преди операцията, но не се бях сетила. Трябваше да чакам още седем часа сама в къщи, докато приятелките ми свършиха работа, за да дойдат да ми направят чай за гърлото.
Не правете грешката ми, първите дни някой трябва да се грижи за вас! Не искам да се замислям какво е да си толкова обездвижен и да трябва да се грижиш за дете.

Сега си гледам гърдите, още съвсем леко ме наболяват, изтръпват и е ужасно, не мога да ги масажирам, много ми е кофти да ги пипам от долната страна, където усещам импланта, но вчера си купих първата дрешка и за първи път не се съобразих какво е деколтето, защото нямам какво да сложа в него
Беше ми трудно самичка, най-вече защото се налагаше да спя седнала, но всичко си заслужава.

[kiarra_81]

Моделинда, страхотен разказ, благодаря ти!!! Измъчила си се самичка, представям си какво ти е било. Въпреки, че аз също не предполагах в какво положение ще бъде след операцията, не исках да ходя сама и помолих майка ми да дойде с мен. Добре, че от болницата нямаха нищо против. Не искам и да си помислям какво щях да правя без нея, аз повръщах в продължение на 12 часа след операцията... Така и аз подкрепям горното мнение - вземете си при възможност някой близък с вас, иначе ще е много трудно.