#1161
|
||||
|
||||
Научих се... - ???
Научих се да пазя тишина и да гълча когато трябва... Научих се да бъда мила и добра. Покорна станах и чак не ми се вярва как плача със усмивка на уста. Научих се да крия тъй умело раздиращия мене гняв, Научих се да лъжа толкоз смело, че чак дори ме хваща страх... Научих се да давам клетви, които да престъпвам без проблем, Научих съвестта си да приспивам, щом не работи тя за мен... Научих се и пазя страшни тайни, с ключенце, скрито в мойта гръд, Научих се и да прощавам, ръката, стиснала в юмрук. Научих се сълзите си да скривам в парченцата от моя грим, А устрема си бързо да убивам в горчивия цигарен дим. Научих се и още уча, всяка дума, всеки малък знак... но да позная себе си аз не мога... От огледалото ме гледа непознат...
__________________
И сам войнът е войн! |
#1162
|
||||
|
||||
Симон, това е мноого готин стих
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1163
|
||||
|
||||
simone, невероятно е
|
#1164
|
||||
|
||||
Не мой.
автор: osi4kata Ще ми липсваш. Как ще те забравя? Ще болят самотните ми дни. Ще пропуша , ще се изоставя , във душата ми ще завали. Ще започна да старея. Не със дни, със часове. Трудно ще те преживея. Щастието ще се спре точно тук. Ще оглушея, ще изгубя сетива. Леден вятърът ще вее (колко топъл е сега!). Ще осъмвам недоспала, ще замръквам без звезди... И ще виждам в огледалото остарелите си дни... Ще ми липсваш, но (надявам се) в следващия си живот няма да сме се забравили, имаме си собствен код, малка тайнствена парола, имплантирана с любов. Ще се срещнем ли отново? И ще бъдеш ли готов да ме задържиш тогава или, както и сега, тъжно ще се разминаваме с други хора под ръка? Ще се срещнем ли навреме в следващия си живот? Или Дяволът ще вземе нашия магичен код и ехидно ще се киска, щом ни срещне из града - мълчаливи и потиснати с чужди хора под ръка... Ще ми липсваш... Много, много... И се моля от сега в следващия си живот да мога все до тебе да вървя... |
#1165
|
||||
|
||||
Радвам се, че ви харесва стихчето, но да не ви заблуждавам - не е мое, просто търсех нещо друго и съвсем случайно попаднах на това, което пък много ми допадна... така и не можах да разбера чие е защото го намерих на няколко места в нета публикувано от различни хора
emiko, благодаря, че постваш неща на osi4kata
__________________
И сам войнът е войн! |
#1166
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#1167
|
||||
|
||||
автор: osi4kata
Забравих На тръгване пропуснах да ти кажа (прости ми, че съм толкова разсеяна)... Пропуснах нещо важно, много важно... Разстройвам се, когато се разделяме... Изгубвам думите си някъде из гърлото, заседнали като трохички... И като тръгнеш, те изскачат пъргаво, една след друга тичат, тичат... Като че искат да те стигнат, виновни за нелепото си закъснение. Ала не могат... Цяла нощ не мигнах и търсих адекватно обяснение - защо не ми се подчиняват думите, защо засядат като сухи залъци... Обичам те... Обичам те безумно. Но никога не съм ти казвала. |
#1168
|
||||
|
||||
Автор: Румен Ченков
Забранена любов Как искам да си само миг във моята прегръдка и устните ми жадни с твойте да се слеят... По тялото си искам да усетя сладостната тръпка от нашето докосване и после... да изтлея. Защото няма да ми стигне миг, да те почувствам. И вечност няма да ми стигне да те имам. Но ти си ябълката в райската градина – вкусната и забранена, и толкова... недостижима.
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1169
|
||||
|
||||
Отминал копнеж
Започнах да рисувам нов роман, във него се надбягват само сенките. И няма принцове, и кон в коприна оседлан, единствено се лутаха копнежите.... Копнежи - песни неизпяти, недоизтанцуван самодивски танц. Понякога дори ми става ядно, че ме напуснаха чувствата завчас! Не ме съдете – и аз не съм безгрешна, огромен айсберг с обичта си ще стопя. В тъмнината като факел ще проблесна, ако копнежът бъде сбъдната мечта!
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1170
|
||||
|
||||
***
Нарисува с пръст сърце на изпотеното стъкло и долепи устни в него. Блясъкът на две очи пленяваше, разкъсваше, изгаряше... Безброй лица наоколо се лутаха, но виждах само едно... И започна да вали... и започна да боли, защото нямам право на това сърце...
__________________
И сам войнът е войн! |
|
|