IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
  #1271  
Стар 5th October 2010, 09:24
Аватара на sportakus75
sportakus75 sportakus75 не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Jul 2009
Град: КИТАЙ
Мнения: 7 146
По подразбиране

а поляната къде е
щот и мойто куче блее
иска с друго да си поиграе
татко му пък иска да бозае
но пък Барбито не ще
точно туй да ми даде
Отговори с цитат
  #1272  
Стар 5th October 2010, 09:46
Аватара на леля мичИ
леля мичИ леля мичИ не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2006
Мнения: 4 866
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от sportakus75
а поляната къде е
щот и мойто куче блее
иска с друго да си поиграе
татко му пък иска да бозае
но пък Барбито не ще
точно туй да ми даде
Спорти, чудесен стих !

...просълзих се




Извинете за лигоча , но горните двама са виновни
__________________

Умният сам си създава щастие !
Отговори с цитат
  #1273  
Стар 10th October 2010, 20:50
Аватара на Caroline-Caro
Caroline-Caro Caroline-Caro не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2010
Град: алтернативната вселена
Мнения: 1 220
По подразбиране

Това стихотворение е от моето лично творчество,не претендирам,че е някакъв връх в литературното изкуство...но аз си го обичам!

ДЯВОЛА ИМА ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Вече го знам.
Аз го видях!
Погледнах към него и ослепях!
Вярно,красив е!
Много,много красив!
Има най-омагьосващите очи на света
и говори с глас,който ти гали слуха!
Никога нищо не обещава,
но така омагьосва,че си готова с него да влезеш в ада.
За толкова дълго време веднъж се усмихна,
но предизвика в мене въздишка.
От дън земя ме разтърси,
косата ми даже настръхна,
но не от ужас,а от любов!
Слязох с него в ада!
Доброволно приех!
Никога нищо не ми е обещавал
и никога нищо не ми е давал,
само с поглед ме омагьоса и ме поведе със силна ръка.
Чертаеше пътя в моите мисли
и шепнеше с най-омагьосващия глас на света.
Нямаше как да избягам!
За бягство бе вече късно!
Умът ми крещеше:Спасявай се както можеш!
Ако въобще можеш от него да се откъснеш!
По дълъг лабиринт ме преведе,
докато загубих всяка надежда.
След това превзе ми сърцето,
а после душата
и тръгнах след него от някаква светлина огрята.
Светлина която не топли,
но пък е светло.
И виждах ,че място за отстъпление няма.
Няма назад,
само напред!
И мислех си,
край,това е ада
в него всеки влюбен в дявол попада!
И изведнъж се смениха картините,
виждах най-красивите неща на света,
дяволска работа си казвах и
свеждах глава.
А той се усмихваше с измамни очи
и отново ме повеждаше
кам нови дълбини.
Забравих за всичко.
Коя съм!Къде съм!Каква съм!
Мислех си само за него,
че само той съществува
и макар че ме водеше само из ада
аз се чувствах така,сякаш бях в рая!!!


* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
А това тук е толкова истинско,че настръхвам...

....... Не е вярно, че мъжете не плачат и си тръгват когато боли...
Плачат тихо самотни във здрача, уморените мъжки очи.
От обида до кръв наранени, плачат тихо, дори без сълзи.
А сърцето във тях е сломено.
И от болка се гърчи, кърви...
Плачат тихо по своя си начин.
Без истерии.
Безгласно дори.
А когато пред тебе заплачат, значи вярват във теб, разбери.
Всяка мъжка сълза е безценна.
Носи в себе си сила и жар.
И когато е с теб споделена си получила най-ценния дар.
.................................................. ....
Понякога ми се иска да получа такъв ценен дар...
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Отговори с цитат
  #1274  
Стар 12th October 2010, 01:54
Аватара на Мария Василева
Мария Василева Мария Василева не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2007
Град: България
Мнения: 3 779
По подразбиране

Малко не-любовни стихчета-епиграмки .... от началото на миналия век: Змей Горянин :

тук

Не е лошо

Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, —
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.

1947

Народни водачи

Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, —
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?

1938


Така е нареден света…

Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта —
намираш злато и сребро.

1951


Основанията

От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова — избран бе депутат.

1936


На Иван Вазов

Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…

1950

В блатото

На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.

1950


От знания много…

От знания много едно съм
измерил и с моя везна
„жената със златния косъм“
е всякоя чужда жена.

1950

Май нищо не се е променило от тогава, а?
Отговори с цитат
  #1275  
Стар 12th October 2010, 03:12
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от Caroline-Caro
Понякога ми се иска да получа такъв ценен дар...
Бих ти помогнал. Но... вече се уморих.
Знаеш ли, по- добре сподели смеха му. И когато му се плаче... накарай го да се засмее.
"...А когато пред тебе заплачат, значи вярват във теб, разбери..."
Не е вярно. Разплаках пред нея- точно, когато загубих вярата си. В нея.
И си обещах- никога повече. И за другите плаках. Но вече се бях научил- да си тръгвам преди това.
Сълзите са безценни? А тези, които идват, след като определят цената ти?
На кой му пука?


Нищо не се променя. Колкото и да ни се иска- да изглеждаме по- мъдри, по- благородни, по- хуманни, по- еволюирали...
И спасяваме животните. Пазим горите. Запушваме дупки в озоновия слой. Пращаме смс-и по празници.
А миналата седмица разпнахме един на кръста. Онзи ден клахме едни други- с благословия свише. Вчера вкарахме няколко милиона в газовите камери.
Но днес е модерно- да си чувствителен. И жизненоважно- за Егото ни, да имаме кратка памет. И да отричаме. Миналото си.
И да твърдим, че сме нови. Да се блъскаме в гърдите, че току-що сме открили топлата вода. И, че сме на път- да изобретим колелото... в името на нашата човечност...
Но под слънцето... няма нищо ново.


Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам..

Илиян Димитров
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1276  
Стар 16th October 2010, 17:28
Аватара на Caroline-Caro
Caroline-Caro Caroline-Caro не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2010
Град: алтернативната вселена
Мнения: 1 220
По подразбиране

... Отворих вратата на твоята стая ...
и пристъпих бавно - стаята ухаеше невероятно,
ухаеше на … твоят парфюм,
на онзи,от който все ми се замайва главата !
Не исках да те будя,
как спеше само – красиво и сладко ...
Потръпнах, че те виждам,
усмихнах се ... можех да те докосна отново,
погалих лицето ти - как спеше само !
Сгуших се до теб, но не можех да те гушна,
не можех да те целуна дори.
защото,това бе сънят ми ... в който само дойдох да те видя,
имах нужда макар и на сън да бъда до ... Теб !!!
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Отговори с цитат
  #1277  
Стар 19th October 2010, 04:47
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Не, не знаеш

Да, знам, колко съм красива
и зная, че имам най-красивите очи, които си виждал.
Да, зная колко е красива усмивката ми…почти като слънцето
и зная колко е нежен гласът ми.
Да, зная колко съм чаровна
и зная колко са красиви устните ми..почти като червени изумруди.
Да, зная, че косите ми са по-прекрасни от плачеща върба.
и зная, че кожата ми ухае на любов.
Да, зная, че името ми е прекрасно
и зная, че лицето ми е като на ангел.
Да зная как умираш за мен и как ще си влюбен до смъртта.
Зная..всичко зная…говори ми,говори…Всичко зная…вече съм го чувала.

А ти знаеш ли кой ми взе сърцето?
Не,не знаеш, че всичко мое е още негово,нали?
И не познаваш следите от устните му, които още горят по мен?
Не, не знаеш, че в сърцето има място той единствено.
А знаеш ли, че без него дишам, а не знам дали живея?
Не, не знаеш, колко е празна душата ми,нали?
Не,не знаеш, че още го усещам и още диша в пръстите ми.
Знаеш ли, от колко дни го забравям и все не успявам?
А знаеш ли, как не можах да го спра когато си тръгна, а казваше, че любовта никога няма да си тръгне…
И не знаеш как се разпаднах след него, нали?
Не, не знаеш…нищо не знаеш…

Моля те…Не ме гледай с очи, питащи дали могат да ме целунат.
Не искам да знам нищо, не искам да виждам, не искам да усещам.
Не ме обичай, не ме искай, не ме гледай!
И не ме докосвай с ръце, питащи дали могат да ме разучат.
Недей…всеки допир боли, щом не е негов.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1278  
Стар 19th October 2010, 13:44
Аватара на Caroline-Caro
Caroline-Caro Caroline-Caro не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2010
Град: алтернативната вселена
Мнения: 1 220
По подразбиране

Стриптийз

Събличам се бавно,
но не прекалено...
Разпръсквам одежди по пода.
Потръпвам за миг,
май ми стана студено,
но продължавам... Ще мога!

Захвърлям бельо върху
стола наблизо,
косите ми ласкаво стенат.
В краката ми шепне
копринена риза...
Душата ми само е в мене.

Разголих я. Махнах от себе си
всичко.
Останах по Нея... По гола Душа.
Разкрих я пред теб постепенно.
Обичам...
Искаш ли ме така?
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Отговори с цитат
  #1279  
Стар 25th October 2010, 06:10
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някого е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от тебе -
значи си богат.
А взелият е беден.

Станка Пенчева
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1280  
Стар 25th October 2010, 12:36
Аватара на Caroline-Caro
Caroline-Caro Caroline-Caro не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2010
Град: алтернативната вселена
Мнения: 1 220
По подразбиране

Мисъл за любов

Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране
в една врата - дали ще се отвори,
дали ще видя погледа ти - пъстрия,
и с теб или с тъгата ще говоря.
С изтръпнали ръце от непрегръщане
и устни от мълчания обсебени,
към себе си тревожно се завръщам,
но стигам все до мисълта за тебе.
До мисъл за любов - оная, босата,
непредвидимата, но дяволски човешка,
с десетки незададени въпроси,
с раздели, продължения и грешки.
С вини, които дълго ще се помнят
и дати, зачертани в календара,
с очаквания, срещи и със спомени...
С една врата, която се отваря...

от нета
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 05:17.