Искам да ви питам дали ви се случи и на вас?
Аз за бюста вече не си спомням, ама след липото определено бях в адска депресия, която ме държа почти месец
И се чудя дали лекарствата имат нещо общо, или е само и единствено от болките и дискомфорта, който чувстваме, и съответно от отоците и това, че за момента не се харесваме как изглеждаме...

[milena127]

Въпреки че леката болка ме държа доста нямах никаква депресия

Даже напротив- много им се радвах на новите гърди

[yolk]

Депресията ми беше много силна и едва сега започна да ме пуска като видях, че подутото между очите ми, което ми придаваше много груб вид взе да спада. Едва ли е от лекарствата, ако не действат на мозъка.

[morganlefei]

Сега като си спомня - 1 месец рев. Никак не се харесвах, незнам дали е депресия, но не беше нормалното ми състояние. Не исках да виждам и да чувам никой. /става дума за операцията на циците/ Допусках до себе си само една приятелка, която се беше оперирала преди 6 г. и е минала по този път. В такъв момент не можеш да споделяш с всеки. За това след втората операция - 20.02.07 започнах да споделям тук, и нямаше този път депресия, имаше кого да попитам без да се притеснявам, че ще ме вземат за откачалка.
Радвам се, че ви има! Много сте ми помагали и сте ме подкрепяли!

[emisof]

След всяка операция се харесвах все повече, защото несъвършени или не, тези гърди бяха винаги по-красиви от предишните, които имах. Е, за мен ъпгрейда си е нещо щастливо, и не е повод за депресия. Но аз съм си личност, склонна да минимизира лошите ситуации и да максимализира добрите, така че не съм имала депресия.

[DeSIKOS]

Бимбе, аз също имах депресия след операцията и продължи около месец, когато и болките изчезнаха, наистина си мисля, че е в резултат на дисконфорта, който ни кара да се чувстваме потиснати и обезпокоени

[SweetShark]

Хей, знам че ще ви прозвучи смешно, ама чували ли сте теорията, че в мастните гранули (освен токсини, мазнина и вода) се слкадират и ендорфини, т.е. хормоните на щастието...Та като ви правят антицелулитен масаж, особено на дупето, когато тези клетки се разбиват и ендорфините преминават в кръвта, се чувствате много по-щастливи, по-доволни, по-спокойни...Някъде бях чела, че в Лондон дори има специални студиа за пляскане на дупета с пръчки...

Та по темата: на Бимби при липосукцията са и изсмукали мастните клетки, а не са ги разбили, лишавайки я по този начин от ендорфините, складирани в тях, и следствие на това е и депресията.

[Celine]

Първоначално написано от SweetShark

...Та като ви правят антицелулитен масаж, особено на дупето, когато тези клетки се разбиват и ендорфините преминават в кръвта, се чувствате много по-щастливи, по-доволни, по-спокойни...

Ааааа това обяснява защо съм щастлива понеделник, сряда и петък
И за доброто си настроение трябва да плащам
не се подигравам,

[SweetShark]

Тц-тц-тц, така ли излезе...Ако то и половинката вкъщи може нежно, стрателно и ежедневно да си те пошляпва (не да те бие...), ако не - и ел. масажор може да свърши работа, поне докато имаш мастни запаси.

[chervenokoska_2]

Първоначално написано от SweetShark

Тц-тц-тц, така ли излезе...Ако то и половинката вкъщи може нежно, стрателно и ежедневно да си те пошляпва (не да те бие...), ако не - и ел. масажор може да свърши работа, поне докато имаш мастни запаси.

Ако приемем, че теорията е вярна, предполагам затова не съм изпаднала в депресия - хем си имам някое и друго мазно депо, хем редовно си ме пошляпват. Но съвсем сериозно - не съм се чувствала нито за миг депресирана. Въпреки болката, всеки път като се погледнех в огледалото ми ставаше супер от мисълта какво имам вече. А знам много добре какво е да си в дупка - имала съм много дълги периоди, в които мислех, че няма да се измъкна.