#1
|
|||
|
|||
Какво е любов?
освен това, дайте и други мнения
__________________
Не плачи затова, че е свършило, усмихни се затова, че се е случило |
#2
|
|||
|
|||
Любов е когато някой те прави адски щастлив само с един поглед...
Сиана 18г
__________________
Никога не се отказвай да следваш целите си... |
#3
|
|||
|
|||
ЛЮБОВ
Не вярвах в любовта... Не и в тази, която изпитвах някога. Не и в тази, която събира хората до края на дните им и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни,в болката и в радостта в полета и в падението. Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ, да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин. Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат. Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви разделя. Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която те закриля докато танцувате върху лунната светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение... И когато е така - светът е само за двама. Тя е света... Любовта ,за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко. Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия... Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея. Аз - не. А обичала ли си някога така ? Така, че нищо да не може да спре полетът, към този когото обичаш? Обичала ли си с тази любов? Кълняла ли си се с всички думи и във всичко? Крещяла ли си от болка? Умирала ли си с мълчанието? Молила ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов? Аз обичах някога така! И сега съм обречен да не мога да обичам...Никога пак така... Ала сега всичко е минало. Не вярвам в тази любов! А друга няма..... пп.автора не ми е известен, но много ми хареса и пасна
__________________
за някои болката е спирка, за други е път без край... |
#4
|
|||
|
|||
"той е истински мъж, не като теб, мухльо" казала мацката и на тръгване настъпила очилата на младежа...
Вирви по улицата тясна мацка, синеока, руса, в крак е с всяква мода бясна нищо, че ползува буса... Влиза в кафенето, сяда, тънка фаска вади, пали, отпива от мартинито, обаче й пресяда, май сама ще си плати, едва ли пич ще се намери, дет мерджана на тротоар спрал е, пък дори да се прежали и да бъде на***на. Но нещеш ли за късмет гледа там един келеш верно - малко пубертет обаче пуши пура, пие фреш... И след малко оня идва "Здрасти мацо, що не доеш ти насам?" "Ми може и дъ дойдъ - нали е твой мержданът там?" "Мой ма" - вика той и я прегръща Усмихва следва, целувка, ох нещо й се доповръща ма няма начин, трее да го обича, че да оди с рейса е ебати кича... |
#5
|
|||
|
|||
Янси, това е едно от любимите ми есета за любовта.
ето и автора milger, има и такава любов, уви, но не за нея ми е думата
__________________
Не плачи затова, че е свършило, усмихни се затова, че се е случило |
#6
|
||||
|
||||
Чуждата,да знаеш,много розов ми правиш уикенда с тая тема,много освежаващо ми действа тема за любовта,на фона на това умряло време навън
|
#7
|
|||
|
|||
Нали?!
Много свежарска темичка....Но нека със свои думи да я изкажем,че понякога я "обличаме"в банални клишета!За мен,ТЯ е Живот. Чуждата,тенкс за линкчето....развесели ме!
__________________
Не трудното, а лесното погубва, човешкото в човешката душа. И тя не би разкрила свойта хубост, без шмиргела на грозните неща! |
#8
|
||||
|
||||
Ами с мои думи....да....живот е
В стила на линка на Чуждата-любов е да спомена,че трябва да си купя ръкавички за зеленото яко и любимия да го запомни и да ми купи |
#9
|
||||
|
||||
ама че приятно
много е вярно, че докато си малък, си философ,а порасвайки, все повече се отдалечаваш от истината..но пък в духа на темата, ще допълня, че ЛЮБОВ е това, което отново може да ни докосне до нея |
#10
|
|||
|
|||
Цитирай:
Ето още малко за любовта от книгата на Н.И.Курдюмов "Успехология на любовта" Любов е най-неопределената дума на Земята. Всеки подразбира своя личен кеф. Но никой не знае, какво точно иска. Това още повече обърква. Любовта се смята за чувство. Но преди всичко това е дейност. За да бъде тя успешна, са нужни специални знания и някои умения. Но никой никъде не ги преподава. Затова любовта е единствената област, в която и от научна и от етическа гледна точка е прието да си останеш безпомощен идиот. Любовта е равна на алкохола по степен на увреждане на ума: на влюбения, както и на пияния, прощават всяко безумство – какво можеш да вземеш от него?.. Смята се, че любовта е нещо стихийно, дори фатално. Във вас, във вашия ум – стихия. Не ви ли се струва странно това?..
__________________
за някои болката е спирка, за други е път без край... |
|
|