[si]

Първоначално написано от patrizia

Една смачкана банкнота

На един семинар лекторът влязъл държейки 20-доларова банкнота...

[patrizia]

Пръстенът,който спасявал от грижи.

Имало едно време един цар,който искал да се научи да не взема толкова присърце неволите и грижите,които срещал всеки ден.Веднъж той повикал съветника си и му съобщил своето желание:
-Искам да притежавам нещо ,с чиято помощ да преодолявам всяка трудност в живота.Направи ми някакъв талисман,или вълшебен елексир-нещо,което да ме пази.
Царският съветник си излязъл замислен.Появил се на следващия ден с кутийка в ръце.Дал кутийката на царя с думите:
-Ето,Ваше Величество.Това ще ви помогне да преодолеете всяка беда.
Когато царят отворил кутийката,намерил вътре съвсем обикновен пръстен.Отначало се ядосал,понеже помислил,че съветникът се подиграва с него.Но когато го разгледал по-добре,забелязал,че на пръстена е гравиран надпис.Той гласял:
И ТОВА ЩЕ МИНЕ!

Царят се обърнал към съветника си за обяснение.
-Господарю мой!-казал мъдрият съветник.-Каквато и неприятност да ви се случи,било в управлението на царството или в личния живот,поглеждайте този пръстен.Той ще ви напомня,че каквато и да е ситуацията,в която сте попаднали,тя е само временна.И на свой ред ще отмине.Облаците ще се разпръснат,житото ще узрее,слънцето отново ще изгрее.

[ratamahatta]

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна.
"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

[дундарина]

Първоначално написано от ratamahatta

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна.
"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Mного хубаво!
Сега да намерим място и за ...

[Mirami]

ИМА ЛИ ЖИВОТ НА ДРУГИ КУЧЕТА

-Има ли живот на други кучета? - попитала една бълха друга.
-Не!-отвърнала другата бълха. - Другите кучета са необитаеми и всички те обикалят около нашето куче. И как би могло там да има живот, след като не може да се скочи от едно куче на друго?
-Може! - излязла напред старата бълха. - Нашите предци са дошли от друго куче.
-Това е невъзможно! - възкликнали по-младите бълхи. - Ние сме произлезли от смесването на неживата материя на кучето.
-Няма нежива материя, - казала старата, прастара бълха - самото куче е живо.
-Това вече е прекалено! - намесила се важна бълха с очила. - Как може кучето да е живо, та то е толкова голямо!

[barrуwhite]

кой ми взе сиренцето?
на Д-р Спенсър Джонсън, не съм проверявал дали е цялата история, щото не ми се чете толкова в момента (имам я материализирана във формата на книжка )

[Mirami]

Пълен си с изненади Страхотно е!
„Склад за Сиренце, но без Сиренце",
А книжката каква е? Само с тази история ли е или има и други?
Да вземеш да ми я метнеш ли, що ли?

[barrуwhite]

само тази, написана с едър шрифт и твърди корици, много готина подари ми я единият ми ментор преди години

edit: с мощно удоволствие бих ти метнал една, гаранция ще намеря по книжарниците

[Mirami]

ОШО

[Mirami]

Захирът

Той наистина беше изчезнал, но сега си давах сметка, че Захирът е нещо повече от човек, обсебен от някакъв предмет, една от хилядите колони на джамията в Кордова, както пише в своя разказ Борхес, или една жена, намираща се в Централна Азия, подобно на моето ужасно преживяване, продължило две години. Захирът е фиксиране на всичко, което се е предавало от поколение на поколение, не оставя нито един въпрос без отговор, заема цялото пространство, никога не ни позволява да допуснем възможността, че нещата се променят.
Всемогъщият Захир сякаш се ражда заедно с всяко човешко същество и достига разцвета на силата си по време на детството му, налагайки своите правила, които от този момент насетне винаги трябва да бъдат спазвани.
Хората, които са различни от останалите, са опасни, принадлежат на друго племе, искат да превземат нашите земи и жените ни.
Трябва да се оженим, да имаме деца, да продължим човешкия род.
Любовта е малка, стига колкото да обичаме само един човек и, забележете, всеки опит да твърдим, че в човешко¬то сърце има място за още един, трябва да бъде заклеймяван.
Когато се оженим, получаваме разрешение да притежаваме тялото и душата на другия.
Не обичаме работата си, но трябва да я вършим, защото сме част от едно организирано общество и ако всеки за¬почне да прави това, което му харесва, светът няма да върви напред.
Трябва да си купуваме бижута - чрез тях се отъждествяваме с нашето племе, така както хората с пиърсинг се отъждествяват с друго племе.
Трябва да бъдем духовити и да се отнасяме иронично към хората, които показват чувствата си - опасно е за племето да позволява на своите членове да изразяват това, което чувстват.
Трябва колкото се може по-рядко да казваме „не", защото другите ни харесват повече, когато казваме „да", което ще ни помогне да оцелеем във враждебна среда.
Това, което другите мислят, е по-важно от това, което чувстваме.
Никога не трябва да вдигаме скандали, защото така можем да привлечем вниманието на някое неприятелско пле¬ме.
Ако се държим различно от останалите, ще бъдем изгонени от племето, понеже можем да заразим другите и да причиним разпадането на нещо, което е било организирано толкова трудно.
Винаги трябва да се грижим за обзавеждането на новите ни пещери, а ако не умеем, тогава трябва да извикаме декоратор - той ще направи всичко възможно, за да покажем пред другите, че имаме вкус.
Трябва да ядем три пъти на ден, дори и да не сме гладни; трябва да пазим диети, ако излезем извън каноните на красотата, макар и да сме гладни.
Трябва да се обличаме така, както ни заповядва модното списание, да правим секс с желание или без желание, да убиваме в името на границите, да искаме времето да мине бързо, за да се пенсионираме, да избираме полити¬ци, да недоволстваме от поскъпването на живота, да си сменяме прическата, да порицаваме онези, които са раз¬лични, да ходим на църква всяка неделя или всяка събота, или всеки петък, в зависимост от религията ни; и в църк¬вата да се молим за опрощението на греховете си, да се изпълваме с гордост, защото познаваме истинската вяра, и да презираме другото племе, което се кланя на един неистински бог.
Децата ни трябва да следват нашите стъпки, в края на краищата сме по-възрастни и познаваме света.
Трябва да имате университетска диплома, макар и никога да не успеете да си намерите работа в областта, която са ви накарали да изберете.
Трябва да учите неща, които никога няма да ви потрябват, но за които някой е решил, че е важно да ги знаете: алгебра, тригонометрия, законите на Хамураби.
Никога не бива да натъжавате родителите си, дори и това да означава да се откажете от всичко, което ви прави щастливи.
Трябва да слушате музика тихо, да говорите тихо, да плачете скришом, защото аз съм всемогъщият Захир, този, който диктува правилата на играта, определя разстоянието между релсите, пътя към успеха, начина да се обича, значимостта на наградите.