[ЛИСКУ]

Случвало ли ви се е изведнъж да харесате някой форумец/ форумка, който до скоро ви е бил несимпатичен? Или обратното - да се разочаровате от някого, в когото сте откривали потенциал?
Или са ви трайни и непроменливи симпатиите или антипатиите?
И смятате ли, че тези чувства и отношения допринасят с нещо за духовното ви развитие (способност за прошка, преодоляване на злопаметност, замисляне върху себе си....).
И въобще - доколко насериозно приемате форума, междуличностните отношения и вашата роля в него?

[универсален]

Лъки, много красиво формулирана тема, приятно е да се прочете така написано
Малко е обширна, но ще се опитам да бъда изчерпателен.

Изведнъж да харесвам/нехаресвам не ми се е случвало. Симпатии/антипатии при мен са трайни, но променливи.
Сега за духовното развитие - ако приемем, че форумният живот е някаква част от 'нормалния' живот на човек- емоционално/мислено/чувствено, то естествено че влияе за духовно движение на човека, като всичко друго, което е част от живота му.

Приемам се изключително сериозно във форума и с почти всеки свой ювелирен пост продължавам да го доказвам!
Изживявам се тук като...хммм... президент!
Е вярно ся, то може и да е малко емоционална инерция от последните седмици на избори, ама....

[mishelle1607]

Аз не съжалявам,че се регистрирах тук,защото срещнах истински приятел

Хората,които са ме заинтригували ,вече са част от приятелското ми обкръжение-излизаме,забавляваме се,имаме много сходства в начина на мислене-в този смисъл съм щастлива,че съм била част от форума.Естествено, има потребители,които не ми допадат с разсъжденията си,с поведението си, с лицемерието си най-вече,но тях ги игнорирам.
Тези,които са ми харесвали още преди да се регистрирам,вече са МОИ приятели-това е най-важното за мен(всъщност визирам един невероятен човек ,когото много ценя като моя приятелка
Колкото до междуличностните отношения във форума-не ме впечатляват и не им отдавам внимание.Истинската комуникация е ЖИВИЯТ контакт.
Успешен и весел ден ви пожелавам

[lullaby]

Лъки, много интересна тема! Всеки един съфорумник е страшно интересен дори и без да го харесвам. Не ми се е случвало изведнъж да харесам/да се разочаровам от някого. Досега впечатленията ми не са се оказвали погрешни (на форумно ниво, не познавам никого от вас лично). Според мен форумното присъствие е отражение на действителните реакции и чувства на дадения потребител. Малко са тези, които не влагат нищо лично в постовете и мненията си. Но пък някои взимат форума по-присърце от останалите. Например тези дни се хващам, че доста се връзвам на провокации, както казва Деси. По последната точка - моята роля (и ролята на всеки един от нас) се определя от останалите.

[lily.ana]

Възприемам форума като бар, в който отиваш, за да изпиеш едно питие и да се видиш с хора, които харесваш. Разтоварваш, смееш се и се прибираш в по-ведро настроение. Ако минавайки покрай бара не видя хората, с които ми е приятно да общувам не влизам. Просто е

[Decu]

Еххх, Лъке, много насериозно взимаш форума май Aбсолютно съм на същото мнение като Лиляна- на форума гледам като вид забавление и пиша каквото си мисля и чувствам А колкото до отношенията между съфорумците, изобщо не ме интересува кой с кого, как и кога Естествено, тук съм срещнала много готини хора, някои от които са ми станали приятели, с които поддържам контакт и извън форума, а когато някой ми е неприятен просто не го отразявам.

[резервна модераторка]

Тази тема ми е скъпа и разпалва сърцето ми с противоречиви чувства. Искам да я напълня с мои размишления, но точно сега се появи проблем...

[ЛИСКУ]

Проблемът форумен ли е или не?

А бараджийките днес защо не си намериха компания?

[Decu]

Лъке, аз съм в бара, ела да изпием по едно кафенце

[ЛИСКУ]

Ама чак у Пловдив ли?