[lovebird]

С тиха стъпка пристъпвам в нощта,
изстина кожата ми топла заради снега.
Пленник съм на черна самота,
леден дъх на отминалата красота.

Спомни си слънцето в очите топли,
каращо те да забравиш всички тъжни вопли.
Усмивката, даряваща те с цветна светлина,
изпраща мислите във вечна тишина.

Боса пътувам в света на спомените цели,
а косите мои вече стават бели.
Част от мен живее, а другата умира.
Бъдещето ледени ръце за мен простира.

А в сърцето, само там аз цяла съм.
Всичко днес е просто сън.
Снежни късчета от мен в небето има,
защото вън, там е още зима.