[not_sweety]

Първоначално написано от Мария Василева

По-късно Тодор Колев се жени за жена, на име Мария (Тодор Колев откри Мария след три петилетки), но клюките говорят, че и там е позагаснала страстта.

Повече ми харесва историята на Стоянка Мутафова. Тя има три брака. Но за третият си съпруг казва, че е любовта на живота и. След смъртта му, преди повече от 30 години, звездата никога повече не поглежда мъж.
Казва, че... след него, не може да има друг.
Винаги съм се чудел... какво толкова е видяла в него- актьорът Нейчо Попов? Че да вдигне толкова летвата- за другите мъже... Да накара една жена- да се отрече от всички други...

[Caroline-Caro]

Някой казал ли ти е че си обичан?

Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти,че си обичан?
Някой накара ли те да се чувстваш оценен и показа ли ти, колко специален си?
Някой увери ли те, че си точно този,който трябва да бъдеш?
И че правейки онова, което обичаш, е напълно достатъчно?
Някой припомни ли ти, че не си се появил на този свят,
за да доказваш, каквото и да било?

Ти си тук, за да бъдеш себе си.
Просто себе си!
Защото да бъдеш себе си е достатъчно!
Ти си единствен, уникален, шедьовър с несравнима стойност...
И без теб светът би бил несъвършен като пъзел,
от който липсва най-важната част и ти си единственото същество във Вселената,
което може да запълни това място.
Някой каза ли ти, че вчерашните грешки принадлежат на вчерашния ден?
И че точно в този момент ти си перфектен.
Толкова перфектен, колкото си създаден да бъдеш.
Някой отдели ли време да ти покаже, че си далеч по-умен, отколкото ти се оценяваш?
И хиляди пъти по способен до постигнеш мечтите си, отколкото предполагаш?

Някой каза ли ти, че никога не трябва да подценяваш собствената си стойност?
Защото дори и в моментите, когато изобщо не го съзнаваш, ти си все така прекрасен.
И във всяка клетка от твоето тяло има достатъчно вяра и сила, способна да озари целия свят.
И всяка мисъл, отправена с любов се разпространява и дарява светлина, която прави света по-добър.

Ето колко могъщ си.
Ето колко любящ си.

Затова сега те питам отново...

Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти,че си истински обичан?
Ако не, то ще ми позволиш ли този някой да бъда аз?
Ти си обичан!

[Мария Василева]

Първоначално написано от Caroline-Caro

Някой накара ли те да се чувстваш оценен и показа ли ти, колко специален си?

Да. Шефката ми.

[Caroline-Caro]

Да си жена, мили мой,
е върховно...!

Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мили мой, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си будна,
а даже господ е заспал блажено,
унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена,мили мой, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена,мили мой, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорна
за смелостта наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена,мили мой,
Е...Върховно!

[DWP]

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
...Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

Атанас Далчев

[Caroline-Caro]

....МОЖЕ ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА СЕ РОДЯ...МОЖЕ МНОГО УДАРИ ДА ПОСРЕЩНА...МОЛЯ БОГ:
ДАНО...ВЪВ ВСЕКИ ЖИВОТ ДА ТЕ СРЕЩАМ...
************************************************** ************

НЕ КАЗВАМ ОБИЧАМ ТЕ-НО АЗ ТЕ ОБИЧАМ НЕИСТОВО,
НЕ ТЕ ЦЕЛУВАМ-НО ИСКАМ ДА ТЕ ЦЕЛУНА БЕЗПАМЕТНО,
НЕ ТЕ ПРЕГРЪЩАМ-НО СИЛНО ЖЕЛАЯ ДА ГО НАПРАВЯ,
ПОНЯКОГА МЪЛЧА-ДА,ТАКА Е,НО КАКВО ОТ ТОВА.
НИМА ТЕЗИ,КОИТО ГОВОРЯТ НЕПРЕКЪСНАТО,СА ИСКРЕНИ-
ГЛУПОСТИ,ГОЛЯМА ЛЪЖА!
АЗ СЪМ ТАЗИ ЖЕНА,КОЯТО Е ОТДАДЕНА
ДОКРАЙ НА ЛЮБОВТА СИ.
АЗ СЪМ ТАЗИ,КОЯТО ТЪРПИ ОНОВА,
КОЕТО ДРУГИТЕ НЕ МОГАТ.
АЗ СЪМ ТАЗИ,КОЯТО КАЗВА НЕЩА,
ЗА КОИТО ДРУГИТЕ НЕ ГОВОРЯТ.
АЗ СЪМ ИСТИНСКА,А НЕ ИЛЮЗИЯ.

[Wings_of_a_Butterfly]

АКО

Амо можеш да запазиш хладнокръвието,
когато всички около теб губят своето
и обвиняват тебе във това,
ако можеш да вярваш в себе си
когато всички се съмняват в теб,
но си даваш сметка
защо именно се съмняват;

Ако можеш да чакаш
без да се умориш от чакане
или бидейки много лъган,
все пак да не лъжеш,
или бидейки много мразен -
да не даваш път на омразата към хората;
да не изглеждаш нито твърде добър,
нито да говориш твърде умно;

Ако можеш да мечтаеш -
без да направиш от мечтите си свой господар,
ако можеш да мислиш -
без да направиш мисленето своя цел;
Ако можеш да посрещнеш триумфа и падението,
разглеждайки ги като едно и също нещо;

Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си казал,
изопачена от подлеците, в устана на глупците,
или да видиш всичко, за което си дал живота си -
разрушено - да се изправиш
и отново да строиш тухла по тухла;

Ако можеш да направиш една купчина
от всички свои богатства
и да рискуваш на един тур на комар
и след като загубиш всичко
да започнеш отново, отначало,
без никаква въздишка и без николму
да споменеш за своята загуба;

Ако можеш да накараш
своето сърце, нерви и мускули,
да ти служат дълго,
след като са окончателно изтощени
и когато дори нищо не е останало в тебе,
освен волята, която им казва "Дерзайте!";

Ако можеш да говориш с всички хора,
но да запазиш добродетелите си
и да царуваш с царете,
без да загубиш социалното си чувство.
Ако никога нито враговете ти,
нито приятелите ти
могат да те наранят;
Ако всички хора значат нещо за тебе,
но нито един прекалено много;

Ако можеш да запълниш безпощадната минута
с пълното изтичане
на нейните шестдесет секунди -
твоя е Земята и всичко, което е на нея,
и което е още повече -
ти ще бъдеш ЧОВЕК!

Ръдиърт Киплинг

Любимото ми стихотворение. Това е моя превод, не съм намирала такъв, който да ми хареса повече. Но в оригинал е къде къде по въздействащо. По късно може да го напиша.

[emiko]

Wings_of_a_Butterfly, харесва ми варианта ти


А ето един, който също много ми харесва:


Ако можеш да видиш граденото цял живот – срито
и без дума да кажеш да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатство в игра придобито
и бедата със смях да прозреш.

Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен да бъдеш и мил,
а когато те мразят – без капка омраза
честта си да си все пак достойно спасил.

Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени
в устата на този и онзи кретен
и да слушаш безбройни лъжи,
ала в никаква степен да бъдеш с лъжа опетнен.

Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си да бъдеш все тъй ненадвит.
Да обичаш ти всички приятели свои – по братски,
без да имаш сред тях фаворит!

Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш не малко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти, мечтите си в свой господар.

Ако знаеш да бъдеш ти – строг, ала никога гневен;
ако можеш да бъдеш в бой – храбър, но не дилетант;
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
но не моралист и педант.

Ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята съвест гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край теб не са!

О, тогава
Царе, Богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе глава, изведнъж!
Но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, Мъж!





Но този вариант ми въздейства най-силно:

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

[not_sweety]

Има десетки преводи на този стих. Но и за мен, най- въздействащ е този на Стоян Медникаров. Нищо, че доста се отдалечава от оригинала.
Все пак... това е художествен превод.

[Wings_of_a_Butterfly]

Има добри преводи. Но оригинала си е оригинал

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!