[Caroline-Caro]

Първоначално написано от emiko

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Когато го прочетох за първи път/беше преди доста години/ настръхнах,много силно въздействащо...в последствие точно тези думи се превърнаха в мото на моя син,което много ме радва.

[Wings_of_a_Butterfly]

друго любимо:

Безглаголно

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

[Caroline-Caro]

Поискай ме.
За полет нов ме вдъхнови.
Със мислите достигай ме, за да те имам,
че без любов неистински са всички дни,
а празна чаша жаждата не утолява.
Ти само ме поискай, аз ще те литна
дори със две пропукани ребра в гръдта.
Перце ми изпрати, крила ще си намеря,
усетя ли желанието ти във мисълта.
И волна, като птичка лекокрила
небето цялото с любов ще извървя,
ти само ме поискай със онази сила,
която път поправя даже в пустошта.
Дори не ме обичай, аз ще те обичам
със обич колкото небе за двама,
ако не стигне вселена ще добавям
към искането ти с една любов голяма.
Ти, само във забрава не заключвай
вратите на разпукнатия ден.
Аз с цветна светлина при теб ще дойда,
ако поискаш миг да съм до теб.

Djein_Ear

[Mad Dog]

Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ


На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

[Мария Василева]

Първоначално написано от Mad Dog

Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

[Caroline-Caro]

Първоначално написано от Mad Dog

Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

Добре дошъл,Mad Dog!
за стиховете

[Mad Dog]

Добре заварили....


Ето още нещичко:
ФРАНСОА ВИЙОН

БАЛАДА ЗА КОНКУРСА В БЛОА

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен;
в зори усещам нощната прохлада;
лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз!

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровеността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед бял за врана млада;
щади ме този, който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.

[Taneva`]

Леле,тук май само аз слагам мои стихове..

Еротичен спомен (18+)

Изминалата нощ е пред очите ми...
помня всяка капка от шампанското студено..
капки,разляти и изпити с устни от гърдите ми,
и сърце биещо...така учестено...

Желанието ми пак напира...
непреодолимо,парещо желание..
вече не издържам,не мога да го спирам,
то е красиво,пролетно ухание.

Чувствам целувките ти и не искам да прекъсват..
чувствам ръцете ти..движещи се по мен плавно..
усещам топлината и страстта ,които ме разкъсват..
когато в мен проникваш бавно.....

Кристина Танева

[Taneva`]

Целувай ме "там"

Целувай ме,моля те..точно там..
докосвай с устните си нежните ми устни...
Знам,че познаваш тези неща,знам!
Знам и че с езика,боравиш си изкусно!

Прави с мен каквото пожелаеш..
само не спирай..целувай ме там..
За тази поза..отдавна мечтая..
без да ти казвам..намери я сам.

Твоите пръсти и нежен език..
как дълбоко в мене проникват..
страстен ,нежен..копнеещ вик
от възбуда в мислите ми бликва.

Пред теб съм разкрита сега и само
около кръста ти скръствам крака..
Ти предизвикаш страстта ми...
прави с мен до безкрайност така!!!

Кристина Танева

[Taneva`]

"Ни веднъж"

Топли..нежни устни..
ах как съм жадна да ги вкуся...
Те са спирали дъха ми..
неведнъж ..неведнъж..

Помня как галеше с тях очите ми..
беше есен..валеше дъжд..
после спускаше се към гърдите ми..
неведнъж..неведнъж...

От тез устни бликаше страст...
а аз копнеех за тях нощем..
точно като капките от дъжд..
исках ги още ..и още....

Спускаха се бавно към бедрата ми...
а аз от полуда занемявах..
усещах как омекват коленете ми..
и бавно,бавно... ги разтварях...

Продължаваше да ме целуваш..
и с поглед..на възбуден мъж...
будеше в мене чувства...
които не съм усещала..ни веднъж..ни веднъж...

Кристина Танева