[Taneva`]

Самота

Вятърът гони вълните..
и те хукват към брега..
мрак е покрил звездите,
а аз в пясъка стоя сама.

В лицето ме удря студената вода..
усещам колко е разплакана,солена..
наоколо виждам само мъгла..
мисля за любовта..която избяга от мене.

Морето ще ме излекува знам..
спомням си копнежа за него..
помня как без капка милост и свян..
тук открадна ми той сърцето..

Ще остана тук сега..
и ще си мисля за нощите на кея...
тук аз срещнах..и ..
изгубих любовта...
и да обичам пак...едва ли ще
умея......


Кристина Танева

[Caroline-Caro]

Раждането на красотата...

В онази първобитна нощ
човекът бил самотен.
И пещерата тихичко заплакала
със сините сълзи на сталактитите.
Навън се стичали потоци от луна
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни от езера
люлеели небето в свойте орбити.
Човекът не заспал през тази нощ.
Той тръгнал бавно покрай бисерните хълмове,
а дългите лиани го прегръщали
и го задържали в зелените си кълнове.
Летели птици, падали звезди
и гаснели във топлите гнезда.
Човекът сложил длан върху косите си
и тръгнал пак към свойта пещера.
Но спрял пред входа и замаян -
на бисерния мъх, под сталактитите,
сред огъня на дивите цветя,
навярно сбъкала през тази нощ следите си
лежала тихо първата жена.
Течели лъскавите струи на косите й,
очите й стопявали нощта
и старите дървета се разлиствали
под тръпните луни на младостта.
Човекът паднал на колене омагьосан,
а после сянката му легнала в мъха
и бистрите кристали отразили живота
в първата му красота...

На сутринта, когато се събудил,
до него във гнездото - празнота.
Той скочил лудо, хвърлил се безумен,
но вън денят тежал от яснота.
И той притихнал, векове пораснал
след тази първобитна нощ,
до розовия камък се изправил
и с нокти издълбал във вечността
най-хубавия спомен на живота си -
една жена, нощувала случайно
във неговата пещера...

от нета

[Allure_]

Две кълба надежда

И пак съм тук, по-лека от перце,
от котешко мустаче по-небрежна,
със доловимо ледени ръце
с очи, от стар разлом по-сухи,
онази зимна къща преподреждам.

Купувам чайник, пепелник и нож,
разплитам скритом две кълба надежда.
Нахлува петък. В ъгъла е нощ.
Аз храня котката. Опитвам
по-лека от перце да ти изглеждам.

Ина Иванова

[not_sweety]

Обичай ме сега

Обичай ме сега! Не го отлагай
за някога, когато имаш нужда...
Сега съм твоя. С мене разполагай...
Не някога, когато ще съм чужда...

Обичай ме сега! Не в сън, НА ЖИВО!
В ръцете ти да паря ме накарай...
Бъди животно, гладно, хищно, диво...
Безпаметно до кръв ме обладавай...

Бъди жесток. Мръсник. Без дъх целувай...
Излей си бесовете вътре в мене...
Като поток след буря в мен нахлувай,
с размътен поглед карай ме да стена...

Не искай да съм нежна ученичка -
да суча, да въртя, да шикалкавя.
Обичай ме сега! Това е всичко,
което с теб умирам да направя...

Гергана Иванова

[Caroline-Caro]

Разходка с устни

Разходка с устни ще направя
навсякъде по твойто тяло...
По всяка гънка ще оставя
целувка - лилия във бяло...

С очи, от нега полудяли
ще те пронижа във сърцето...
С гърди, от страсти натежали
ще разтанцувам в теб морето...

Ще пърхам с мигли- пеперуди...
Недоловимо ще въздъхна...
Сред водопад от нежни думи
език в ухото ти ще пъхна...

След туй надолу ще поема,
неудържимо, татуирно...
Врата, гърдите и корема
ще ги кръстосвам агресивно...

Накрая, в зоната на здрача,
последно думата ти давам.
Реши ТИ трудната задача:
да спра или да продължавам

Рия

[Caroline-Caro]

Обичам да те гледам отстрани

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.

Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.

Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,

Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

Станка Пенчева

[not_sweety]

Не тъгувай

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.
И понякога се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.
Не тъгувай, живота е кратък
Всичко тук е - и пъкъл и рай
Всичко вземай и дай без остатък
работи и обичай до край.
Сбогом слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.

Салис Таджер

[tendersoul]

Една любов ме погуби
усмивката ми тя отне.
Душата на парченца разчупи
празно е в мен сега.
Не, не мога да го преживея,
искам сън да е това.
И когато се събудя
да усетя твойта топлина
Позволих си да те обичам
яд ме е понякога на мен,
Че отдадох си сърцето
и то остана в твоя плен.
Боли, ах колко много боли
необяснима болка е това
Защо Господи, обясни ми,
ми отнемаш любовта?
Входната врата затвори
и дупка в сърцето ми отвори
Как ще се прибера вечерта,
когато теб няма да те има у дома.
Моля те не ме убивай
не ми отнемай щастието
във всеки един момент
да те чувствам близо до мен.

Лично творчество

[not_sweety]

Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...
.
Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерим
и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
.
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!
.
Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!
.
... Искаш ли?!...

Марияна

[Armand]

аз едно хайку, може ли да впиша в тая тема или да си отворя друга