#1401
|
||||
|
||||
Марисабела, въздействаш ми
|
#1402
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#1403
|
||||
|
||||
Марисабела, ако ти си развратна, нямам нищо против да легна с позор.
|
#1404
|
||||
|
||||
Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава. Мога до помня до кости дъжда. Но мога и да забравям. Мога със дъх да полирам сервиз, но и да чупя чинии. Мога да бъда самия каприз. Но и подслон при стихия. Само със поглед изтръгваш сълза, но като падна - не плача. Кротка пуловер за тебе плета, но и огради прескачам. Мога да чакам, превърната в бряг. Но мога и в ден най-черен да се раздам на някой глупак. (Ако не си ми верен). Както износих в утробата плод - ялова мога да бъда. Аз съм такава - самият живот. Ала и ...смъртна присъда. Камелия Кондова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1405
|
||||
|
||||
ОНЯ ВЯТЪР
Колкото и да се репчиш, колкото и да отричаш – хващам се на бас със теб, че всъщност още ме обичаш. Неудобно е, признавам – същото да си призная. Сто години от тогава… И не му се вижда края. Неизменните симптоми… Оня вятър пак подухна във омръзналия дом и във цвъртящата ни кухня. И във спалнята проникна… И чаршафите разроши… Ние ли сме… Как да свикна… Стари. Нервни. Болни. Лоши. Ние ли сме… Да? Зависи. Може би пък е обратно…. Ние ли сме… Ти си… Ти си… Същата… Невероятно. Колкото и да се репчиш… Колкото и да отричам - хващам се на бас със теб, че всъщност още те обичам. И комшиите го знаят. И хайлайфът го раздрънка. Двете внучета играят с двете кучета навънка. Ах, каква прекрасна врява! Вятърът… Онази стая… Сто години от тогава… И не му се вижда края Недялко Йорданов
__________________
Песен За Животните |
#1406
|
||||
|
||||
Когато обичаш някой...
когато имаш място само за този някой в сърцето си, когато този някой е всичко за теб и въздуха и водата... и Рая и Ада... когато всичко друго около теб е като в мъгла... и сякаш си е загубило смисъла и силата... когато имаш очи само за този Единствен някой... когато се чувстваш вече половин човек или половин душа, когато този Някой не е близко до теб... когато мисълта, че няма да видиш този Някой никога повече те плаши дори повече от смъртта... когато никога никой и нищо преди в живота ти не са били толкова до болка истински и нереални в същото време.... когато името на този Някой е за теб единственият синоним на думата любов... когато всички пътища на този свят водят към и единствено до Него... когато всички сънища твои се превърнат в един... и той е с лика на този само Твой някой... когато този някой се превърне в твоята причина за Живот.... когато за теб не съществува бъдеще, в което този някой да не е на Първа позиция там.... когато този някой престане да има недостатъци и за теб той е Перфектен, точно по начина по който е.... когато го гледаш и очите ти виждат само думите щастие Мое в неговите очи изписани с пламъка на обичта.... когато заспиваш и се събуждаш с мисълта за този някой... и дори през по-голямата част от деня мислиш Само за него... когато той стане Единствената ти причина сутрин, за да станеш от леглото и да се впуснеш в живота.... когато този някой стане единственото Вдъхновение за теб.... когато погледнеш реалността в очите и видиш, че преди да се откриете един друг... дори не сте живели, а само сте съществували за Момента на вашата среща... когато часовете в които не сте Заедно... не са часове а сякаш векове.... когато знаеш, че каквото и да правиш, винаги всичко с този някой ще е сложно и объркано, но въпреки всичко вместо да се откажеш на 'време'... ти продължавам още по-устремено Напред... когато нощите станат дни и ти сякаш дори не забелязваш кръговрата на дните, защото този някой се е превърнал в твоето Слънце и Луна... когато целувката на този някой те кара да се чувстваш Жив отново... когато болките и радостите на този някой се превърнат в твои Лични.... когато се съмняваш... ....просто погледни на този някой в очите и ще Намериш там всички твои отговори...
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1407
|
||||
|
||||
Рингтон за възкръсване
Не трябва да звъня. Неделя е. А адски ми се иска да те чуя. Условното пространствено разделяне Понякога ми иде да се пръсна във цялото мълчание до звук… Рингтонът е сигналът за възкръсване. Звънни ми да ми кажеш, че си тук. Ще имаш само ден за сътворение, макар да е отсъден за почивка. Създай ме – раменете ми, ръцете ми, косата, устните, усмивката... Най-трудно ще ти бъде със очите – небе, което плаши и души... Неделя е – началото на дните. А после шест, в които да рушиш. А после шест (плюс събота), когато, очаквайки да чуя телефона, рингтонът ще събори тишината. Самоубийство би било да ти затворя.
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1408
|
||||
|
||||
__________________
[url=http://www.youtube.com/watch?v=qUMwYx4WEKs] [color=blue]Komm schlie |
#1409
|
||||
|
||||
Caroline, би било хубаво да отбелязваш и авторите
Така, четящите остават с впечатлението, че това е лично творчество. |
#1410
|
||||
|
||||
НЕСБЪДНАТОСТ
Неподарени цветя на прага лежат, нецелунати устни заспиват сами, от вратника тръгва неизминат път, в очите потъват непосветени сълзи. Незабелязана пролет разпуква земята, нечакани птици крилеят в небе, притихва в дърветата - песен непята, прекършени вехнат нелетели криле. Несрещнато утро докосва тревата и залез негален загребва нощта, в заглъхнали вопли кънти тишината, несбъдната - кротко заспива мечта. В душата пресъхват неказани думи, неизживяна любов в сърцето трепти, в неосъзнатите мисли ти се изгуби, аз те намерих и те зазидах в мой стих. Марияна
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
|
|