[Мария Василева]

БАСНЯ

Орел и рак и щука,

не зная по каква сполука,

такваз им работа дошла

да теглят наедно кола.

И ето те са впрягат,

напъват са, напрягат,

ей тъй, че ще са пукнат чак,

а пустите кола не мръдват пак.

Те можаха покара

най-лесничко товара,

но на, орелът кат крилат

все теглял нависоко,

кир Рачо - теглял наназад,

а щуката - в дълбоко.

Кой крив, кой прав - не знам,

Товарът и до нине там.

Несговорна дружина - не могат си почина.

Петко Р.Славейков,
превод-подражание на баснята на Крилов "Лебед, Щука и Рак", напечатана във вестник "Гайда" 1866 г.


* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

На нощта си ясн месец,
на денят си светлина,
като твойта хубост, пиле,
няма друга ни една.
Ангел ли си от небето
че на хубост си сама,
на жените си корона
и царица, и мома.
Първо и първо кат те видях,
в огън пламнах сиромах,
от тогази и досега
де съм, как съм не познах.
С теб сънувам, с теб бълнувам
и въздишам от сърце,
тебе мисля, тебе диря,
теб простирам аз ръце.
И в смъртта си, душо мила,
и на гробните врата
пак твоето сладко име
ще да шепна със уста.

Петко Р.Славейков

[rokoko]

Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

Намерих го в нета и ми хареса - незнам кй го е писал но е мн добро

Но твоята любов и доброта
запълниха завинаги следата,
която злата хорска клевета
във тъмните ми бръчки отпечата.

И само ти си радост или страх,
голяма болка и душевна рана..
за всеки друг съм мъртъв - оковах
сърцето си в невидима стомана!

В такава бездна запокитих аз
и страх, и нужда от човешка близост,
че днес едвам долавям този глас
на хули, на хвалебствия и низост.

Аз чувам само твоя дъх до мен...
Светът без теб е глух, опустошен..."


Шекспир

[natalei]

rokoko, страхотно! ще ме разплачеш посред бял ден...

[rokoko]

ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ

Ех Любов, вечно млада. Ех, любовна тъга...
В тази малка балада ще разкажа сега
За Ромео незнаен от световния NET,
влюбен чак до безкрая, във една Жулиет.

...Той бил момък начетен и компютърен фен.
Из света Интернетен - бродел той всеки ден!
И се ровел в безкрая (Даже - в "БГ-Гювеч"!),
Пишел, спорел, мечтаел... (Даже - в мерена реч!)
Но... веднъж в Интернета срещнал NIK непознат -
на една Жулиета, от безкрайния свят.
В интернетната мрежа - пламнал чуден роман!
С виртуални копнежи грейнал всеки екран!
И изгряла незрима, сред живота суров -
чудна, необозрима, Виртуална Любов!

"- Моя обич безкрайна! О, прекрасна Мечта...!
Ах, разкрий свойта тайна, най-красива в света!
Да те зърна копнея! О, прати своя лик!
С твойто име живея всеки час, всеки миг...!
Жулиета, мечтана - где си ти? Ето - виж
аз целувам екрана, галя всеки клавиш... "

...А компютърът, мрачно, с гневно святкащ модем -
съскал и еднозначно се побърквал съвсем!
С черна ревност кипяща и с компютърен стон -
към модема изпращал всеки свой електрон!
И веднъж, вдигнал гарда, той така прекалил,
че изскърцал със харда и "Нетскейпа" затрил!
В миг Ромео се стреснал: - Ах, мизерен боклук!
И компютъра треснал с всичка сила с юмрук.
Лумнал огън отвътре! Блъвнал димен вулкан
и безмълвно угаснал и горкият екран.
За Ромео е ясно - днес с компютър е нов!
Ех ти, чудна, прекрасна, Виртуална Любов!


Тогава малко да те разсмея, а?[/b]

[natalei]

rokoko, мерси успя да ме разсмееш. Много свежо беше това!

[Мария Василева]

rokoko, много забавно!

[rokoko]

НЕ МЕ ЖАЛИ?

Не ме жали заради светлината,
която всяка вечер се топи;
не ме жали заради красотата,
нетрайна като цъфнали треви.

Не ме жали – луната се смалява,
брегът след прилив пуст е и студен,
копнеем и копнежът преминава,
и ти не търсиш вече с поглед мен.

Това го знам отдавна – любовта е
от буря връхлетяно диво цвете,
море, което все се колебае,
затрупало с отломки бреговете.

Жали ме, че това, което зная,
сърцето го разбира, но накрая.

Една Сейнт Винсънт МИЛЕЙ

туйто е силничко

[3y3ka]

Рококо, много силен стих!
"копнеем и копнежът преминава,
и ти не търсиш вече с поглед мен. "

[rokoko]

аз за това си го копнах в щаигата сиреч компютъра
харесах го и реших да споделя прочетеното но чак сега го намерих

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

аз за това си го копнах в щаигата сиреч компютъра
харесах го и реших да споделя прочетеното но чак сега го намерих

Мога със сигурност да кажа, че имаш хубав вкус за стихове...тъжни/весели!

Аххх, а на мен как ми се иска отново да започна да пиша стихове...много ми липсва...