IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
  #11  
Стар 28th February 2006, 10:45
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

Аivy27, щом си от тези, които напълняват, лечението ти ще е по-трудно, но не и невъзможно. Както вече казах, първата крачка към успеха е да признаете, че имате проблем, а това вече сте го направили. Седем години са ужасно дълъг период и само напълняването те е спасило. Щом като можеш да разчиташ само на майка си, те съветвам да се запишеш на някой курс. Може да е спорт - танци, аеробика, фитнес, планинско катерене и др., а ако не ти харесва идеята за физическо натоварване /предполагам, че въпреки напълняването се чувстваш отпаднала/, можеш да се запишеш на курс по някой чужд език или нещо друго. Все пак спорта е по-добрата идея, но каквото и да избереш, трябва да ти доставя удоволствие и да се забавляваш. Така ще си сред нови хора, а може и да срещнеш нови приятели. Заради новите емоции, няма да мислиш толкова много за храна, калории, тегло и всичко свързано с тях
Не се побърквай, от това, че качваш. Като се излекуваш, ще имаш идеалното тегло, просто защото ще се харесваш, такава каквато си. Ще видиш, че и отношението на хората ще се промени - и те ще те харесват много повече, повярвай ми!
Дано да съм успяла да ви помогна.
Отговори с цитат
  #12  
Стар 28th February 2006, 11:26
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране

Stillness, благодаря много за отговора и съветите.Само не мога да разбера,защо при едни има такова пълнеене, а при други всичко протича нормално.На мене лекарката не ми предписа режим на хранене.Каза само 3 хранения и трябва да се яде нормална храна.това е толко трудно особенно като виждаш как едва ли не със всяка хапка пълнееш.Дали защото организмът ми е бил супер изтощен или и аз незнам вече.Само знам,че от повръщанията има ужасни проблеми със стомаха,зъбите ,косата.Постоянно съм уморена и не мога да спя.Опитвам се да потренирвам.Трудно ми е но все пак е по-добре отколкото да лежа и да си мисля : а сега какво да ям и колко ли ще кача.
никой незнае какво е,докато не мине през този път.На абсолютно никой не пожелавам да стига до това състояние.Надявам се някой ден да мога да кажа, аз съм нормален и здрав човек.Щастлива съм и харесвам това което виждам в огледалото. незнам дали ще дойде този момент,мъчението в момента е ужасно,отчаянието при всяка една хапка и всяко едно мерене на кантара е убийствено,особенно като виждаш че стрелката отива нагоре а не надолу.
Отговори с цитат
  #13  
Стар 28th February 2006, 11:59
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

За храненето се посъветвай и с диетолог, дори с няколко. Според мен по-голям успех ще имаш, ако си на 5 хранения дневно.
Напълняваш, защото организма ти е свикнал с идеята, че ще изхвърлиш всичко и се опитва да спаси колкото може повече Като свикне с нормално хранене, ще спре да складира.
Наистина е много трудно, защото е психологично заболяване. Питай психиатърката си за каквото се сетиш, дори да не ти се изглежда свързано с болестта, защото всъщност цялото ти ежедневие е подложено на булимията. Свържи се с други болни и започни да помагаш на тях. Ще се чувстваш по-значима и покрай тях ще си по-горда със себе си и с по-голяма амбиция да оздравееш.
Отговори с цитат
  #14  
Стар 28th February 2006, 14:41
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране

Stillness, може ли да попитам /ако е удобно разбира се/ откъде си запозната така добре с тези 2 болести.Аз отдавна се опитвам да открия някакъв форум с болни хора от булимия и анорексия.Почти няма форуми в които се коментира.Тук -там е споменато по-малко, а наистина е много добре ако се организира нещо общо и се опитваме взаимно да помогнем един на друг.

theodora0525, ако искаш питай каквото те интересува.Ще ти обясня всичко което аз самата знам или това което правя.
Отговори с цитат
  #15  
Стар 28th February 2006, 16:01
theodora0525 theodora0525 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 23
По подразбиране

aivy27, като чета това, което пишеш имам чувството, че аз съм го писала. Поздрави майка си от мен. Сигурно й е адски трудно да те гледа. Моята не успя да свикне с тази мисъл. Избягва да говори за това. Въздиша тежко, като отвори хладилника, прави куп физиономии, "небрежно споменава", че цялата й заплата отива само за храна. Лошото е, че след мен започна и сестра ми, която никога не е била пълна, а и е по-голяма от мен. Мисля, че майка ми приема тази кошмарна ситуация като свой родителски провал. 2 дъщери - 2 булимички. Понякога си мисля, че тя подсъзнателно ме обвинява. Може би звучи глупаво, но какво ще кажеш за репликата: "Ти с твоето повръщане ми съсипа живота!"
Stilness, страшна си. Звучиш толкова уверено и оптимистично. Моля те, разкажи ми повече - как реши да спреш, какво направи? Смени ли средата? Понякога си мисля да отида в центъра на Д-р Емилова, само за да издържа поне няколко дни. В момента успявам да не ям до 3-4 часа, после - първо тъпкане, към 6-7 - второ, към 11-12 през нощта - трето. И това е минимумът. Когато съм в кофти настроение, стигам и до 8-9 пъти на ден.
А вечер си лягаш и си казваш: "Утре няма да ям!" Да бе, няма...
До 3-4 часа. Лошото е, че се чувствам точно като алкохолиците - по-лесно ми е да не ям, отколкото да хапна малко. Те напълно спират да пият и се пазят дори от една глътка!
Не мога да си представя НИКОГА ПОВЕЧЕ в живота си да не ям високо калорична храна. Преди да започна с тези глупости дори не обичах сладко. Сега буквално имам кризи. Случвало ми се е да ям чиста захар! Има чувството, че тялото ми в момента е в абсолютен стрес и изобщо не преценява какви са нуждите му.
Отговори с цитат
  #16  
Стар 28th February 2006, 16:45
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране

Теди /надявам се че мога така да се обръщам към теб/, майка ми отначало мислеше че всичко е нарочно.Че умишлено изяждам всичко и след това го повръщам.Близо 3-4 години не можеше и не искаше да разбере,че съм сериозно болна.Не говорехме въобще за това.Само ми казваше - "Ти и твойте диети,или яж или не яж въобще.Освен теб има и други хора в това семейство.не можеш да изяждаш целия хладилник наведнъж."Ама това са изреченията й в много по-лекия вариант.Иначе беше кошмарно.Истерии,скандали, евове,скришно тъпчене и повръщане когато нея я няма.Ужас.След това разбра че съм много зле.Разбра,че съм много болна и трябва спешно да се лекувам.
Започвах още от сутринта да се тъпча и да повръщам,едва издържах от изтощение.Тя виждаше,че ходя като призрак и че не съм добре с нервите.Намерихме и психиатърката за която ти писах.Тръгнах на сеанси при нея.Тя каза така - "първото и най-важното нещо,което трябва да направиме е да спреме повръщанията и да започнеш да се храниш".Е да ама как да започнеш да се храниш,като не можеш по малко а изяждаш купища храна.Ами така се започва.С антидепресантите, които тя изписва а това е Ципралекс,но се пие по схема,та той започва да те успокоява.Въпроса е да започнеш да ядеш.
Зеленчуци,картофи и ориз, извара,сирене,кисело мляко,плодове,риба,
каквото можеш,но започни.Отначало ще се тъпчеш,но гледай да задържаш.почни поне с кисело мляко и с плодови млека.Няма да напълнееш.Може би ще задържиш течности отначало.За съжаление аз пълнея защото май ми е много изтощен организма.Едва се сдържам,но ако се отдам отново на желанието да повърна..................всичко е било безмислено.Мъчението е страшно,няма защо да те лъжа.Въпроса е наистина да издържиш първия месец.След това незнам какво става.Аз сега съм втори месец,не съм почнала да свалям,но пък почвам лека полека да тренирам.Ако искаш и ако имаш сили пробвай и ти, но трябва да ядеш.
За сладкото - ядете ти се постоянно сладко,защото то ти дава временна енергия на организма.Когато започнеш да се храниш ще спре да ти се яде постоянно сладко,ще видиш.А антидепресента ти повишава нивото на хормона на щастието - серотонин в организма и ти помага до няква степен да поуспокоиш топката.
Трябва инат и воля!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Аз едва издържам все още,едва,едва.какво ми коства да не се наям и да не повърма всеки един момент само аз и ти и болните от булимия знаем.
никой не казва че хоп и спираш да повръщаш и вече си здрава,няма такова нещо.Кризи все още ще има,въпроса е да се разредят до минимум и да започнат да спират.
Чакам да пишеш.Но моля те, пробвайте със сестра ти да се храните и след това да излезете веднага или да правите нещо друго.Знам че на приказки е много лесно,но друг начин няма.
Отговори с цитат
  #17  
Стар 28th February 2006, 17:35
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

Ами всъщност аз не съм боледувала от Булимия, а от Анорексия. Но при мен не беше, защото съм пълна или защото искам да сваля 1-2 кг. Имах други проблеми и бях в непрекъсната депресия /нещо нормално и за двете болести/. Казано по-просто - исках да умра. Така започнах да ограничавам храната и да я мразя. После болестта ме погълна и заради непрекъснатия контрол забравих каква е първоначалната причина. Вече просто исках да сваля още един кг., след него пак смятах, че точно един ми остава за сваляне и т.н. Ходих и на тренировки по състезателна езда и бягах от училище, за да тренирам. Пиех Мазиндол /невероятно лекарство, което притъпява всяко усещане за глад, благодарение на което и до ден днешен не изпитвам глад, слава Богу, че се усетиха и първо го направиха със зелена рецепта, а сега направо спряха да го произвеждат/ Започнах да пуша трева, да взимам съмнителни хапчета за "настроение" от съмнителни приятели и два пъти си прерязах вените, за да се отърва от кошмара, защото на моменти стигах до извода, че само този е изхода. Нямах приятел, но имах много добра приятелка и майка, която много държеше да ме види здрава. Хапчетата и тревата сама ги спрях много бързо, без мазиндола. Мъкнеха ме по различни лекари, като всеки казваше каквото му падне. За едни имах проблеми със стомаха, за други с бъбреците, за трети с черния дроб, но никой не смяташе, че проблема е с психиката, а и естествено никой не знаеше, че съм спряла напълно храната, всички смятаха, че се храня нормално и незнайно защо отслабвам. Дори ме провериха за глисти Сблъсках се и с такива дето казваха, че нищо ми няма, само се превземам. Аз съответно ги гледах с презрение
За съжаление приятелката ми се разболя и понеже нашите лекари "разбират" от всичко, я оперираха от нещо, от което не е болна. С операцията събудиха спящата и левкемия. Започна да ходи на химиотерапия и понеже майка и жиееше в Италия, отиде да се лекува там и да се подготвя за костно-мозъчна трансплантация. Тогава може би от страха за нейния живот се замислих за моя и признах, че имам проблем. Клиниката в която тя се лекуваше, беше на религиозна католическа организация. Тя беше по-скоро атеист, но тия хора просто чувстваха за свой дълг да спасяват хората. Тя се свърза с техни психолози, които се занимаваха с тези болести и предаваше на психоложката ми какво са и казали и какви лекарства да взимам /психоложката ми не се занимава в тази област/. Така започнах. По техен съвет започнах да изучавам тези болести. Смятаха, че колкото повече знам, толкова по-лесно ще осъзнавам нуждата от излекуване, за това и знам толкова за булимията. Пак от тях знам, че като помагаш на други имаш много по-голям шанс да оздравееш, въпреки че нашите лекари не са на това мнение. В момента също съм с ниско тегло, но няма нищо общо с анорексията Просто сега много по-лесно мога да смъквам и да качвам килограми, но притесненията ми за теглото са като на напълно нормален човек
Тheodora0525, моля те, забрави напълно за д-р Емилова. Потърси психолог, психиатър или психоаналитик. Подкрепяйте се със сестра си. Направи си изследвания за анемия - почти сигурно е, че я имаш вече, щом прибягваш до чиста захар. Захарта не е чак толкова опасна. Спри нощното хранене и следващия път не казвай "от утре спирам", а "сега спирам" Не упреквай много майка си, ужасно е да гледаш безпомощно децата си. Може би това е нейния начин да се опита да помогне, може би смята, че ако ви накара да се чувствате виновни, ще ви амбицира да се оправите.
Аivy27, понеже болестта е такава, на хората им е много трудно да си признаят. Със сигурност обаче ще срещнеш и други болни.
Отговори с цитат
  #18  
Стар 28th February 2006, 17:38
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

Не сменяй средата, това не помага. Смени навиците!
Отговори с цитат
  #19  
Стар 28th February 2006, 17:39
princessbaclava princessbaclava не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 6
По подразбиране

момичета става ми много мъчно като ви слушам как си говорите ,защото при мен беше по съшия начин и не мога да повярвам и до сега как сам могла да си го причинявам.искам да ви кажа че веднъж човек щом реши да се спаси,той непременно ще успее,просто става бавно,но наистина е жизнено важно да има с кого да се споделя,някой които да и разбира.
доказано е че тази болест се проявява при хора на които им е липсвало одобрение от семеисвото или приятелите ,така 4е трябва да имаме човек до себе си в този момент,който не го интересува как изглеждаме,а каква душа носим.
знам че ше се справите!
Отговори с цитат
  #20  
Стар 28th February 2006, 19:54
Brown`Sugar Brown`Sugar не е на линия
Потребител
 
Регистриран на: Dec 2005
Град: някъде из нета
Мнения: 84
По подразбиране

момичета и на мен ми стана страшно мъчно за вас.макар че не съм се разболявала от нито едната от двете болести,а и се надявам да не се разболея аз ви подкрепям.бъдете много силни,защото за всеки проблем си има решение.аз също мн държа на фигурата си,но мисля че никога няма да мога да спра да ям.надявам се и ви стискам палци да се оправите.ако можете споделяйте с мен как минава лечението ви,за да мога да ви подкрепям,макар че не ви познавам.Още един път ви пожелавам да сте мн силни и да имате мн голяма воля.
успех
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: ПомощБулимия
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 10:17.