[tinata]

emiko, абсолютно съм съгласна с теб! Само, че мен тези всичките объркани мисли ме мъчат още преди операцията....от къде ли не го гледа човек.....наистина имам моменти на пълен блокаж. Стигна ли до там и почвам да чета укоражаващите и положителни отзиви на миналите момичета по този път и това ми дава куража да гледам по-ведро на нещата! Все пак го правим за себе си, за собствената си удовлетвореност и в името на това да изглеждаме и да се чувстваме добре!
Но и друго си мисля...аз съм и по-чувствителна и какви ли не по-дребни неща изживявам вътре в себе си (и гарантирам, че околните дори и не подозират), та точно тази толкова очаквана промяна няма как да не я преживявам така...

Благодаря на всички вас! Не можете да си представите колко много ми помагате!

[i_ani]

Жертви на депресията стават обикновено хората с по-слаба психика

Не съм изпадала в подобно състояние... Дори като разбрах , че ще се наложи док да ми прави корекция , изобщо не се сдухах , а си приех нещата нормално........Ми не е приятно , но се случва.

[Шоки]

Дакота, моето мнение е, че се чувстваш депресирана от дискомфорта, който усещаш като скорошно оперирана. Все още те боли и не се чувстваш добре. Аз като родих се чувствах така, защото естествено раждане бях имах шевове, които ме боляха, не можех да си върша работата нормално, гърдите ме боляха и всичките тези болки и неволи доста ме депресираха в един момент - чувствах се половин човек. Подготвена съм за същото усещане и след като си направя мамопластика. Все пак това си е операция и то не една а две и докато влезеш в нормалния си ритъм дискомфорта те изнервя.

[gwendoline]

Всичко ви е в главата, хора.... Когато си силно мотивиран - ни пари-мари, кредит-едит,мъж-дръж или квото и да било друго остава настрани - аз бях в такава ЕУФОРИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяя ....баси....само като си помисля....бях най-щастливия човек; като надрусана от кеф...и болките не ги усетих почти... но всичко е до нагласата и мотивацията. Когато други неща в живота ти са в хаос или си объркана за нещо - имплантите няма да оправят нещата; в известна степен може да остане едно огромно неудовлетворение от цялата работа и то не заради лош резултат(който в даден миг ще понеш да виждаш!), а неудовлетворение от това, че си очаквал нещо повече, някакво раздвижване на нещата около теб, няква хепинес, а то...животът същия, със същия цвят... и депресията избива с пълна сила...

[Divinemouse]

Първоначално написано от gwendoline

Всичко ви е в главата, хора.... Когато си силно мотивиран - ни пари-мари, кредит-едит,мъж-дръж или квото и да било друго остава настрани - аз бях в такава ЕУФОРИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяя ....баси....само като си помисля....бях най-щастливия човек; като надрусана от кеф...и болките не ги усетих почти... но всичко е до [b]нагласата и мотивацията[...

[emiko]

Първоначално написано от gwendoline

Всичко ви е в главата, хора.... Когато си силно мотивиран - ни пари-мари, кредит-едит,мъж-дръж или квото и да било друго остава настрани - аз бях в такава ЕУФОРИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяя ....баси....само като си помисля....бях най-щастливия човек; като надрусана от кеф...и болките не ги усетих почти... но всичко е до нагласата и мотивацията. Когато други неща в живота ти са в хаос или си объркана за нещо - имплантите няма да оправят нещата; в известна степен може да остане едно огромно неудовлетворение от цялата работа и то не заради лош резултат(който в даден миг ще понеш да виждаш!), а неудовлетворение от това, че си очаквал нещо повече, някакво раздвижване на нещата около теб, няква хепинес, а то...животът същия, със същия цвят... и депресията избива с пълна сила...

Мотивацията е преди, а след това идват съмненията, страховете за правилния или неправилния избор, а както tinata каза, може опасенията, притесненията да дойдат и преди това. Това не значи, че тя не е силно мотивирана. Нормално е човек да се замисля за всичко което прави или иска да направи. Лично аз в депресия не съм изпадала никога, даже ми се струва, че много хора злоупотребяват с тази дума вече, но въпроси често си задавам и съмнения също често изпитвам и естествено, че всичко това е в главата ми

Та идеята ми беше, че всичко това е нормално, да не вземе сега някой да се депресира, че само на него се случва

[emiko]

Първоначално написано от emiko

много хора злоупотребяват с тази дума

включително и аз

съжалявам, че се самоцитирам, но съм пропуснала да го отбележа

[julijuli]

Първоначално написано от DakotaV

Здравейте! Преди седмица си направих мамопластика, много години бях си мечтала за това, операцията ми мина добре(поне така си мисля), резултатът още не мога да преценя дали е добър, но в общи линии всичко е ок, освен едно... изпитвам странно чувство, което определям като депресия. Тъй като месец преди операцията започнах да чета форума, и открих много полезни неща и компетентни мнения, моля ви споделете и вие. Има ли друга жена, която да се чувства като мен. Не съм депресивна натура и не мога да повярвам какви депресивни и неприятни мисли ми минават през главата...
Нормално ли е, и ако не съм единствена, как се борите със себе си? Поздрави, и благодаря предварително за мненията ви.

Мила,има ли конкретна причина за това състояние-неудовлетвореност от резултата,финансови проблеми,неодобрение от важните за теб хора.........има ли подобни усешания в теб,по принцип повечето сме в еуфория от новата визия....какво те е подтиснало до такава степен?Сподели ни,ако желаеш

[julijuli]

Един нов бюст сам по себе си,няма да реши някакъв дълбок емоционален проблем,ако има такъв

[qna_T]

Аз пък си мисля, че депресията се дължи и на това че гледаме на операцията като на разкрасителна процедура-влизаш в салона и след ден-два вече се фръцкаш пред огледалото с перфектния резултат.
В действителност обаче се прибираш в къщи с отекли, понякога посинели и ужасно болезнени гърди.
Аз самата мислех така, когато се реших на тази стъпка. Радвам се че ви открих на време и сега чакам операцията с мн по-реалистични очаквания.