Булимия!
Здравейте, не знам дали тук е мястото, но бих желала да намеря помощ, от хора, сблъскали се с проблема! Винаги съм била пълното дете, бях достигнала 130 кг (175 см височина) и в продължение на 3 години със здравословен хранителен режим и тренировки успях да редуцирам теглото си до 65 кг . Това бяха годините, в които бях най-жива.
Но прекаленото фокусиране на околните в тялото ми, където и да отидех се говореше само за отслабването ми, разбирам, че ми се радваха, но не бях готова за това фокусиране; непрестанните разговори с мен само за хранене и тренировки, ме накараха да се фокусирам прекалено много във храната. Бях станала перфекционист, който е свикнал да става в 6, за да тренира, да си готви за всяко хранене, да ходи по 10 часа на лекции, да намира отделно време за излизане и това всеки ден. Но усетих, че нещата малко по малко почнаха да и тежат и като всеки самокритичен човек, започнах да си руша самооценката и да давам назад. И така стигаме до днес, когато едвам-едвам издържам ден без да се затворя в кръга на булимията. Напълно осъзнавам какви са причините, които са ме довели до нея- свръхамбициозността; прекаленото фокусиране върху тялото ми, да не кажа, че понякога само върху него, разрушената самооценка и естествено липсата на любов - мъжете започват да те приемат за просто едно говорещо парче месо, а част от приятелките, започват със хапливите коментари по твой адрес. Главният ми въпрос е към хората, които са минали през това: как се чувствахте в началото, когато спряхте този порочен кръг. Понеже, както казах, достигнах до момента, в който ми е трудно да издържа и ден, понеже се пуснах по пързалката, че мога да се контролирам и "То нали само веднъж... не съм го правила Х дни"... Какво най-много ви помогна да устоите на "изкушението" и как сте се чувствали?
|