[not_sweety]

Аз съм моногамен. И за мен, това не е въпрос на морал, а на вътрешна потребност. Причината е в начинът, по който чувствам нещата. За мен една връзка е пълно отдаване. Разкриване- физическо, душевно... Това ми е нужно, за да усещам жената до себе си. За да се слея с нея. Защото правя всичко- така, както го чувствам. Особено това.
Нали това е целта? Да откриеш човекът, който те допълва.
Но, ако в една връзка аз не получавам това, от което имам нужда. Дори, след като съм направил всичко. След като съм опитал да се преборя... аз, просто си тръгвам. Така е честно. Спрямо нея. Спрямо мен.
Разбирам полигамията. Но само, когато в резултат от нея... няма потърпевши. Познавам хора с отворени връзки. Много стабилни връзки. Но при тях, всичко е резултат от изключително добра комуникация. От предварително зададена рамка. Така, че това, което правят навън, да не засегне отношенията между тях.
Не приемам, когато всичко се върши... задкулисно. Да не кажа лицемерно. И не разбирам... защо, когато имаш смелостта да направиш нещо, нямаш смелостта- да си признаеш за него.
А "курва" е нарицателно. Което се използва- както за жените, така и за мъжете. И не е за нещо, което прави някой, а заради начинът, по който го прави.
Комичното в случая е, че повечето приемат за нормална своята изневяра, но заклеймяват тази на половинките си.
Защото това, което повечето разбират като "разкрепостеност", си е чиста проява на егоизъм. Особено, ако знаеш, че ще нараниш човека до себе си.
Да не говорим, че ако знаеш... че това, би сложило краят на връзката ви... Това е и цената, която и определяш. (Всъщност... в момента, в който го направиш... тя, връзката ви, вече е свършила. Времето за разговори, също.)
И тогава, да останеш в тази връзка, си е...
Каквито и оправдания да си намираш. (Най- гадно ми става, когато започнат да се оправдават с децата. Да ги използват като щит, срещу собственият си страх от поемането на отговорността.)
Но тази тема не е за изневярата. Не е и за комуникацията в леглото. Нито за това, какво правим, за да запазим връзката си.
Тази тема е, за да дадем определение на понятието "разкрепостеност".

Аз не разделям секса на моно, и поли... Аз съм за искреността във взаимоотношенията. За това- двама души, да бъдат истински. Без лицемерие, без лъжи, без маски...
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Това е начинът, по който виждам нещата. И нещото, ми е нужно. Което ме прави щастлив.
Но това е Моят начин. Какъв е вашият?

[rt1212]

Добро утро първо. Сменям режима пак и ми е терсене нещо.
Тези смени шъ мъ убият.

Аз съм "ЗА" да се казва всичко, каквото трябва директно и на момента. Практиката ме е научила, че истината боли по-малко и по-бързо се забравя. Лъжата поражда 101 безсмислени въпроси и разочарованието държи по-дълго време влага.
Партньора ми да изневерява, колкото си иска, ама само докато го хвана. Оттам нататък- без мен. Аз като държа на човека до мен си крия увлеченията, които днес ги има, утре -не. И очаквам същото.
Хиляди пъти съм казвала на мъжа ми -Аз няма да ти се разсърдя, ако те хвана, че ми изневеряваш, аз ще се разсърдя, затова че си допуснал да разбера. Той пък все си мисли, че ще се разсърдя, защото не ме е включил в увлечението
Всъщност аз се колебая какъв тип съм, тъй като не изпитвам потребност от извънбрачни връзки. Мъжът ми ми е дал пълна свобода. От самото начало си вървим така, всичко е изградено на доверие. Разбираме се с две думи. И точно от тая свобода съм се пренаситила и нямам нужда от чужд мъж...
Нещо не ми върви приказката, отивам да бачкам.
Успешна седмица, мойта ще е тежка.

[леля мичИ]

Така, като гледам темата си е за изневярата..... ама това сме го дъвкали поне 10 пъти

Иначе, аз съм моноЗАкрепостена.....все още

п.п. Ама хора, вие не спите ли ?

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от not_sweety

Аз съм за искреността във взаимоотношенията. За това- двама души, да бъдат истински. Без лицемерие, без лъжи, без маски...
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Това е начинът, по който виждам нещата. И нещото, ми е нужно. Което ме прави щастлив.
Но това е Моят начин.

ОГРОМНА ЧАСТ ОТ БИТИЕТО НА ВСЕКИ ЧОВЕК СЕ СЪСТОИ В ИЗРИЧАНЕ НА ЛЪЖИ. НЕПРЕКЪСНАТО НИ СЕ НАЛАГА ДА ПОВТАРЯМЕ,ЧЕ ИСКАМЕ ОНЕЗИ НЕЩА,КОИТО ОБЩЕСТВОТО НИ КАЗВА,ЧЕ ТРЯБВА ДА ИСКАМЕ.ХОРАТА СМЯТАТ,ЧЕ ОЦЕЛЯВАНЕТО ИМ ЗАВИСИ ОТ СЪБЛЮДАВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА.АЛА ЗА НЯКОИ ОТ НАС КОНФОРМИЗМЪТ ОЗНАЧАВА СМЪРТ.СМЪРТ НА ДУШАТА.А ДУШАТА Е БЕЗЦЕННА! ТАКА,ЧЕ КОГАТО ЖИВЕЕШ В ЛЪЖА,НАНАСЯШ НЕПОПРАВИМИ ВРЕДИ НА ДУШАТА СИ!
Това е моят отговор

[жоро66]

Тва го преписа от някъде! Я не се прай на поетеса

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от жоро66

Тва го преписа от някъде! Я не се прай на поетеса

Не съм,бе,кой е казал,преписах го от една книга,но важното е да знаеш кво да преписваш,щото има хора ,и книги не четат вече,бат'Жорко

[Seltakis]

Аз съм моногамен, но по принуда. Никоя друга не ми връзва, освен жена ми, понеже съм грозен в лице, тъп и самодоволен, голям лъжец съм и имам лоша хигиена....а жените харесват точно обратното.

[жоро66]

Ма поне жена ти спи спокойно, а няма нищо по хубаво от спокойния сън

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от жоро66

Ма поне жена ти спи спокойно, а няма нищо по хубаво от спокойния сън

[P.Hinkova]

аз съм за моногамията. Първо не желая да деля любимия си. Второ ако той или аз пожелаем друг мъж или жена, то значи не сме си достатъчни един на друг . Виждам хора, които са заедно от много време и изглежда, че се обичат и са в отворена връзка, но аз все още не го разбирам, дори напротив стряска ме още повече от изневярата.
Може би сме консервативна двойка, но тези работи с отворените връзки, ни карат да се гледаме ококорено.