[Mad Dog]

Първоначално написано от Piny

обичам - съвсем не е относително понятие.
Приятно ли ти е да прекарваш времето с нея?
Липсва ли ти когато не е до теб?
Можеш ли да си представиш да остареете заедно?
Не е нужно да имате еднакви хобита - аз не обичам мотори, нито джаз музика, но това не ми пречи да обичам мъжа си.

Прекарването на времето някак е обсоловено от общи основни интереси - не говорим за хобита- нито очаквам тя да е запалена по оръжие и военни екипировки , нито аз ще се запаля по маникюр или цветя. Проблема примерно беше, че всяко излизане е с цел показване- не може да отидем на пицария с приятели просто да се видим- трябва да е на куулл место. Нейното разбиранеза ходене на планина беше с колата до хотела и от там най много 300 м в посока по асфалтираната пътека ..... докато мен си ме влече с раницата и ....
Та не ми липсва.
Не на този етап на развитие не мога.

[i_ani]

Много е относителна думата компромис в една връзка , правят се малки и големи такива-малките са като нагаждане към ежедневието и особеностите на характера на партньора , които обикновено той дори не приема като компромис. За големите всеки сам преценява , докъде е способен да се пречупи.
Всеки , решил да поддържа любовна връзка , трябва да е наясно ,че ще прави компромиси , ако държи на нея/го и желае да я задържи. Винаги се налага да се правят избори , съпоставки , изобщо връзките са сложно нещо , а ако не бяха едва ли любовта щеше да е толкова възвишена

[Babri]

Първоначално написано от Mad Dog

Проблема примерно беше, че всяко излизане е с цел показване- не може да отидем на пицария с приятели просто да се видим- трябва да е на куулл место. Нейното разбиранеза ходене на планина беше с колата до хотела и от там най много 300 м в посока по асфалтираната пътека ..... докато мен си ме влече с раницата и ....

И аз съм точно така,даже един път на ски пистата бях с токчета Голям смях.Не ме влече планината,хижите,по-спартанските условия и мъжът ми го знае.Като иска,да иде с приятели,да се накара 5 дни на ски и готово.Нямам нищо против.

Не виждам проблем той да се забавлява с хобитата си,а аз с моите.

[Mad Dog]

Първоначално написано от i_ani

Много е относителна думата компромис в една връзка , правят се малки и големи такива-малките са като нагаждане към ежедневието и особеностите на характера на партньора , които обикновено той дори не приема като компромис. За големите всеки сам преценява , докъде е способен да се пречупи.
Всеки , решил да поддържа любовна връзка , трябва да е наясно ,че ще прави компромиси , ако държи на нея/го и желае да я задържи. Винаги се налага да се правят избори , съпоставки , изобщо връзките са сложно нещо , а ако не бяха едва ли любовта щеше да е толкова възвишена

Ани ... любовта е нужна за да започнеш една връзка.... За да я развиеш в семейство са необходими други неща. По-добрия вариант ли е да приемеш, че ще си "частично доволна" от живота с един човек? Една връзка която в един етап започва да не върви нищо не може да я спаси.... Мой приятел така си разсипа живота с една госпожица...

[Mad Dog]

Първоначално написано от Babri

И аз съм точно така,даже един път на ски пистата бях с токчета Голям смях.Не ме влече планината,хижите,по-спартанските условия и мъжът ми го знае.Като иска,да иде с приятели,да се накара 5 дни на ски и готово.Нямам нищо против.

Не виждам проблем той да се забавлява с хобитата си,а аз с моите.

И в началото на връзката ( визирам първите три години) ли беше така ? Ако мъжа ти има възможността сам да си мениджира свободното /работното време нещата са доста различни.... Давам пример- ако едно 20% от времето през годината аз отсъствам от къщи, не е ли по- естествено да се опитваме да прекарваме максимално време заедно когато можем?

[Babri]

Е,да,ако отсъстваш дълго,е нормално да искаш да сте повече време заедно.

И в началото на връзката ни беше така-той искаше да джиткат офроуд с приятели,да ходят на язовира да ловят риба,да се събират по мъжки.На мен това не ми е интересно.И затова нямах нищо против да се забавлява така.

Даже наскоро имаха подобна среща и каза че са си прекарали супер.Като знам мъжете за какво си говорят

[i_ani]

Първоначално написано от Mad Dog

По-добрия вариант ли е да приемеш, че ще си "частично доволна" от живота с един човек?

Пълно щастие няма! Колкото и перфектни да изглеждат нещата отстрани , все нещо не е точно както на нас ни се иска .

[Mad Dog]

Ани не говоря за перфектност а за поносимост.
Ще ти дам пример с въпросният приятел :
Връзката му куцаше при това значително поради подобни причини- липса на общи интереси , разминаване в общата култура , разбиранията за живота и т.н.
В етапа на прекъсване на отношенията мацката установи, че е бременна и предложи да махне детето. Той от своя страна се възпротиви и останаха заедно. До третата година на детето нещата вървяха относително нормално- знаете, че до тази възраст грижите са най- големи и всичко се въртеше около малкия. След това обаче се почна с скандалчетата. Разделиха се. Разведоха се. Още преди това за да усигори детето той се разсипваше - работеше каквото може стига да изкарва повече пари и съответно честата смяна на работните места не му позволи да направи кариера. След раздялата мацката си би камшика за родното место и тропоса детето на него... В един момент обаче майчинският инстинкт проработи и тя пак се върна при него. Втора сватба ?!??? Сега пак са разделени и разведени. какво му е на детето само то си знае.
Дали ако тя беше махнала детето и всеки беше продължил по пътя си и си бе намерил половинка нямаше да е по- добре питам аз?

[Oompa Loompa]

Че то детето кво пречи да си намерят пътя и половинките???!

[Iliana81]

Първоначално написано от Mad Dog

Какво би ви накарало да се върнете във връзка която не върви или не е вървяла ?

Нищо. Миналото си е минало, и не се връщам към него.