#21
|
||||
|
||||
Според мен ревноста е страх от изоставяне, преди всичко и веднага след това е егоизъм. Ревнивите са деца, които са заминили камьончето, което им пипат, с човек. От друга страна аз също понякога се жегвам леко (не говоря само за интимни отношения, а изобщо), когато държа на човек, който харесва друг повече, но предполагам, че това е повече наранено честолюбие от колкото наранено чувство за собственост.
Никой не може да притежава другия и заради това за мен ревноста е болестно състояние, граничищо със съдизъм.
__________________
It's all about peace, love..and good happiness stuff.. |
#22
|
|||
|
|||
Не знам какъв страх е ревността, но хич не е приятна. Ясно е, че винаги има различни глеедни точки, ама съм на принципа, кат една жена не иска да е с мен прав и път. Няма да я дебна и тормозя, ако иска д ае с мен, така да бъде.
|
#23
|
|||
|
|||
Цитирай:
А и явно не съм била кой знае колко ревнива защото той не се е оплаквал. Към авторката: ако се обичате истински, всичко ще си дойде на мястото, и ще си останете заедно! Не се притеснявай да споделиш с него тревогите ти, но не вдигай скандали. Ако той държи на теб, ще те разбере. |
#24
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
"If they can make penicillin out of mouldy bread, they can sure make something out of you." |
#25
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#26
|
|||
|
|||
А по темата - които казват че изобщо не са ревниви, не им вярвам! Всеки който обича, много или малко ревнува. Моят също е ревнив, таман аз се успокоих и той започна. Сега и двамата сме в период на спокойствие Докога ли хахах
|
#27
|
||||
|
||||
Никога не съм обичал да ревнувам или да бъда ревнуван. Човек трябва да уважава личното пространство на другия, както частната собственост. Всяко грубо навлизане се наказва.
Ако обичаш другия, ще преодолееш болката и необходимоста от това, да му търсиш сметка и обяснения на всяка крачка! Да влезеш в скайпа му, да гледаш в хисторито на компютъра и т.н. Ревнувай така, че да не ставаш дребна душица!
__________________
АЗ КАЗАХ ! |
#28
|
|||
|
|||
Но тези супер толерантните които нито искат обяснения, нито се интересуват от приятелския кръг, след време изпищяват че мъжете им ги зарязват заради друга жена. Лично аз съм имала такива приятелки - толерантни, даващи пълна свобода на мъжете си да излизат с жени и изведнъж хоп намерили си друга.
Трябва да се уцели златната среда. Против съм да се рови в компа и личните вещи (правила съм го веднъж - нищо не намерих, възможно е и моя да ме е проверявал, не знам за това). Двамата имаме пълен достъп до компютрите на другия, но моята проверка беше само веднъж преди много време. По всяко време пак мога да го проверя, оставя си компа включен и всички чатове, но не намирам смисъл в това. Важно е да се има доверие, но и очите на 4 все пак. Друг е въпроса, че мажа ако те обича истински, не би те зарязал заради друга. Също така, ако истински те обича, той сам ще осъзнае кое те наранява и ще спре да го прави или сам ще си постави граници, без да се налага ти да го ограничаваш или да му отнемаш свободата. |
#29
|
||||
|
||||
аз пък не намирам за нужно да ровя из личните му вещи. Ако имам усещането че ми изневерява, това ще е защото ще е променил отношението си към мен. Аз мисля че една жена интуитивно забелязва когa мъжът и кръшка. Малко са актьорите, дето не се издават
|
#30
|
|||
|
|||
Ревнувам в рамките на нормалното и то мъжа ми не ме оставя да го ревнувам, щото ме усеща и се дразни и чистим винаги всякви съмнения.
За мен е унизително зад гърба му да му проверявам телефони, скайпове и изобщо да си муша носа в личното пространство. Всичко трябва да се гради на доверие. От години наред съм на мнение, че ако някой не използва главата си и по някакъв начин не уважава човека до себе си, то аз няма да съм потърпевша. Просто си хващам пътя. Нерви за глупости избягвам да изразходвам. |
|
|