[kaija]

ами какво да ти кажа, за никъде не бързам с отслабването, но тъй като не съм сама този път, и не съм главната инициаторка на диетуването в нашия дом, и аз по неволя се присъединих, така или иначе имам да свалям някое кило...

обаче уж ям, не се подлагам чак на такива големи лишения, е честно да ви кажа имам проблеми със съня откакто започнах. не съм свикнала да вечерям първо толкова рано, второ толкова малко, и сега си лягам умираща за нездравословно наплюскване, или поне за едно сникерсче в леглото след зелевата супа...

какъвто и режим да се спазва, винаги трябва да се лишим от някои така обичани неща, а самото лишение, колкото и да сме настроени, се отразява /това се получи двусмислено- отразява се както в огледалото с намаляващ силует, така и в психиката, гладна за нещо вкусно и забранено/

само да вметна- БЛАЗЕ ИМ НА ОНЕЗИ, НАУЧЕНИ НА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ ОТ МАЛКИ! а ние чревоугодниците все някога попадаме в капана на лишенията...

[marie_claire]

SummerBaby, лично аз не се чувствам обсебена от храната. Най-много мисля за храна, когато съм на диета и трябва да реша какво да ям. Иначе, когато съм много мотивирана да отслабна, трудно се изкушавам, даже сякаш и глад не изпитвам. Както си личи от линийката моята цел е 47кг, в момента съм 51. Макар да искам да сваля още малко, и с тези кг се приемам, така че мотивацията ми малко е поотслабнала Не, че смятам да се откажа де, но по-лесно мога да се изкуша отколкото в началото на диетата. А моето най-голямо изкушение е шоколадът! По принцип не съм чревоугодник, който постоянно мисли за ядене, обаче много обичам шоколад и именно от това пълнея. Друга вредна, но любима храна ми е пицата с много сирена и кашкавал. Иначе с удоволствие си хапвам плодове и зеленчуци. Мазни храни и готвени манджи например не ям, газирани напитки и алкохол не пия, затова когато съм на диета единственото,което страшно ми липсва е както споменах, шоколад.

Днешното ми меню по-скоро прилича на диета за поддържане на тегло, отколкото за отслабване. Ето го:

Обяд- 1 протеиново блокче /85 гр/; фреш от ананас
Сл.обяд- ябълка
Вечеря- 200гр. ципура на скара с гарнитура от задушени зеленчуци; 2 препечени чеснови филийки

[hatred]

Едно е сигурно - естетичната фигура изисква жертви, лишения, усилия, дисциплина. С вайкане не става Пробвала съм - ефектът е нулев

bibi_82, всеки познава най - добре собствения си организъм Това, че си позволяваш един ден "волности" и той не възпрепятства отслабването ти е страхотно. Но, предполагам, че все пак контролираш количествено "забранените" храни през този ден. Повечето познати, които имам и които си позволяват периоди на отпускане, буквално преяждат, поглъщат огромни количества висококалорична храна, сладкиши и мазнотии. След което се опитват да карат няколко дни на чай и вода, евентуално някое и друго плодче. Това вече е хранително разстройство. Струва ми се, че този тип хранително поведение е много разпространен - визирах именно него.

Първоначално написано от Izabo

hatred написа:
....Но, съзнавайки че и аз понякога съм му подвластна, трябва да си имаме едно наум, че честото му появяване е сигнал за някакво хранително разстройство....


И какво конкретно да направим в такива моменти.... Confused (аз още се чудя), освен да си имаме едно наум Laughing ?

Izabo, да имаш "едно наум" е много сериозно постижение. Това все пак е знанието за себе си - най - трудното за придобиване знание Аз знам, че ако прекаля с храната, това е стъпка назад. И това знание много ми помага да се контролирам и въздържам. Ако разсъждавам на принципа "айде сега ще му отпусна края, пък после ще вземам мерки", това би било самозаблуждаване.

Като казвам, че преяждането е нередно, нямам предвид евентуалното напълняване, до което би довело, а самата проява на нездраво хранително поведение.

[hatred]

Имам една теория по въпроса, сега ще ви отегча с нея

Мисля, че емоционалното хранене е сред основните причини мисията "отслабване" при жените да е масово неуспешна. Като го казвам, не говоря наизуст. Статистиката сочи, че нищожна част от диетите завършват с траен резултат. На всичкото отгоре, дългосрочният ефект от повечето от тях е не само възстановяване на килограмите, но дори леко завишаване на теглото.

Направило ми е впечатление, че при мъжете опитите за отслабване и скулптуриране на тялото са много по - ефективни. Може би защото разчитат в по - висока степен на физическата си активност и защото рядко са зависими от сладкото.

[bibi_82]

Първоначално написано от hatred

bibi_82,..... Но, предполагам, че все пак контролираш количествено "забранените" храни през този ден.

Това е така - да. Но това е както казваш индивидуално - аз не ги контролирам количествено храните, а просто тялото ми го прави - никога не съм можела да поглъщам огромни количества храна, дори когато не съм на диета...Просто се наяждам с малко - винаги е било така...Общо взето мерака ми минава бързо Не е много добре това но пък мисля че от друга страна е по-добре отколкото да преяждам с количества и да се чувствам зле.

Първоначално написано от SummerBaby=)

Мен поне ме интересува дали се чувствате по някакъв начин зависими от храната, колко време отделяте да мислите за хранене, чувствате ли често че "не можете да устоите" на еди-какво-си? Можете ли да откажете сладкишче без колебания или водите вътрешна борба всеки път?

Не се смятам за чревоугодник. За храна мисля само когато съм в къщи нямам какво да правя и не съм на диета Когато съм на диета - не мисля за храна изобщо - гледам там да изям квото трябва и в повечето случаи не защото съм гладна а защото знам, че трябва. През другото време знам че не трябва и не ям, не се изкушавам от нищо. По- скоро ще се учудя от себе си ако се изкуша - може би се различавам в това отношение от повечето хора но съм такава. Иначе много обичам сладко, всичко що има захар в него го обожавам, но като съм на диета забравям за него и дори някой да мляска пред очите ми шоколад ще го гледам така все едно дъвче гума Абе имунизирана съм от всякакъв апетит по време на диета.

[hatred]

Първоначално написано от bibi_82

Това е така - да. Но това е както казваш индивидуално - аз не ги контролирам количествено храните, а просто тялото ми го прави - никога не съм можела да поглъщам огромни количества храна, дори когато не съм на диета...Просто се наяждам с малко - винаги е било така...Общо взето мерака ми минава бързо Не е много добре това но пък мисля че от друга страна е по-добре отколкото да преяждам с количества и да се чувствам зле.

Как да не е добре, напротив, супер е Имаш си "разумен" организъм. Умереността е най - хубавото нещо.
Завиждам ти, да знаеш
Аз също съм скъсала със злоупотребата с храна, но ми костваше много усилия, за да го постигна.

[punk_girl]

Момичета и аз съм против драстичните диети незнам защо но лятото като бях на някаква откачена диета в която уж за 20 дни се сваляли 6 кг и в която буквално нищо не ядях освен пълнозърнест хляб и някви супи .Е още на 5 ден отворих шоколада и се натъпках , сега е много по добре понеже аз избирам какво и колко да ям и като цели апетита ми към храна изчезва а преди 15 минути след уж обяда ровя хладилника и най-важното сега си регулирам килограмите независимо какво ям.
Снощи вечерях-Таротор,1 ябълка и полвин портокал
От днес
Закуска- Мюсли с кисело мляко ,1 ябълка и зелен чай с мед
Обяд -ще го мисля най-вероятно ще си направя някаква салата имам моркови ,краставици репички и чушки все ще ми хрумне нещо
Следобяд-минерална водичка и 10 сурови бадема
Вечеря-все още мисля.

[bibi_82]

Първоначално написано от hatred

Как да не е добре, напротив, супер е Имаш си "разумен" организъм. Умереността е най - хубавото нещо.
Завиждам ти, да знаеш
Аз също съм скъсала със злоупотребата с храна, но ми костваше много усилия, за да го постигна.

hatred имах предвид че понякога ми се иска да пълнея и аз като повечето хора - от количеството на храната. Защото ако беше така умереното хапване щеше да ми е достатъчно за да поддържам лесно определени кг. От друга страна пък в този случай може би щях да съм по-емоционална на тема храна знам ли Абе извода е че така ми е добре

[katya_den]

Здравейте, момичета! От доста време отсъствам. Причината е не само годишното приключване, но и двата изпита, с които трябва да се преборя - математика и информатика (аксес). Не съм зарязвала диетата, храня се разумно и избягвам забранените храни.
Виждам, че SummerBaby=) е започнала много интересна подтема - за зависимостта от храната. Лично аз съм голям инат и колкото и да ми се яде нещо "забранено" не го ям. Сладко не съм вкусвала от Коледа и Нова година (тогава му отпуснах края с тиквеник и баклава), а преди празниците - от м.октомври. Не че не ми се яде, напротив. Днес например, в заведението за бързо хранене, където обикновено обядвам с колежките, само като минах край десертите, устата ми се напълни със слюнка. В момента като пиша, също преглъщам. Понякога злоупотребявам с плодовете (които обожавам), предимно ябълки, но се успокоявам, че последните съдържат пектин. А на хляба вече съм му забравила вкуса.
И въпреки всичко понякога се издънвам. Като по коледно-новогодишните празници (тогава тиквеника и баклавата не бяха единственото ми прегрешение). А преди две седмици обядвах чушка бюрек (не стига, че пържено, ами и с панировка). Но всичко това ми се случва много рядко.
Най-големият ми проблем е, когато пия алкохол. Тогава такъв апетит ми се отваря... Направо не ми се мисли. Та моята ахилесова пета е алкохолът (добре, че не пия често)
И накрая да се похваля: свалила съм още едно килце и съм много щастлива. Не че съм искала да се отказвам (дори не съм си го помисляла), но сега се чувствам още по-мотивирана.

[hatred]

След като вчера цял ден обяснявах как трябва да имаме контрол над храната си, днес погълнах 400 - 450 гр. извара. Добре, че поне беше обезмаслена дотолкова, че имаше вкус и консистенция на трици Беше гадна - в някакъв смисъл я изядох, за да свърши по - бързо. В своя защита мога да кажа и че освен нея днес съм на обичайните овесени ядки за закуска, две ябълки, киви, грейпфрут и зелена салата. А, да, и традиционните десет бадема. Но излагацията си е излагация