[emiko]

Старостта

Мислите ли за нея? Страхувате ли се от нея? Кое, свързано със остаряването, ви притеснява най-много?

[Нелка]

Притесняват ме най-вече физиологическите аспекти на остаряването.

Бръчки, целулит, виснала кожа, старчески петна..

Разбира се, приеснявам се, че времето лети и няма да намеря достоен баща на децата си и към 35+ ще трябва да прибегна до спермо-банка... :/

Притеснявам се също, че професионалното ми развитие зависи много от моята възраст, ама нищо не мога да направя по въпроса с възраста, мога да работя само по развитието си пък когато му е времето..

Обаче сега да ми предложат да ме върнат на 18... ДА! Но само, че с този ми акъл. Иначе мерси!

[Нелка]

Всъщност мисля, че малко повърхностно се изказах..

Основните притеснения относно остаряването са свързано със смърта. Тялото не реагира по същия начин, не се възстановява със същите темпове.

Емоционалния аспект е по-осбена тема.

[lily.ana]

Аз гледам на нещата от позитивна гледна точка. Връщайки се назад в детските си години (преди около 156 години) си спомням как определях майките на връстниците ми като "лелки". Сега нещата са се променили драстично. Не случайно има една модерна фраза "50-те са новите 30".

Това, което ме притеснява във връзка с остаряването са по-скоро болести, за които все още няма лек или трябва да бъдат хванати в ранен стадий. Имам и семейна обремененост и единственото, което мога И правя е редовни профилактични прегледи. Не бива да се плашим от старостта, трябва да живеем!

[универсален]

Вероятно има много различни аспекти и ъгли, от които да се погледне към темата.

Аз лично се опитвам да гледам малко по-философски на нещата и да, притеснява ме остаряването.
Чисто физическото износване на тялото, съпътстващите го болести, загуба на физически тонус и енергия, загубата на близки хора по пътя на стареене... и толкова още много други неща.

Но понеже това е изцяло неизбежно и ако искаш да живееш по-дълго трябва да минеш и през този период, то смятам, че и той като определен етап от живота има своите плюсове.
Въпрос на нагласа и житейски мироглед.

[emiko]

Лиле, кой ти говори за 50, че те ей ги къде са

Страх ме е, че няма да мога да се грижа сама за себе си и ще стана зависима от другите, ще бъда в тежест на близките си...

Затова смятам, че мястото ми на една определена възраст е в стачески дом, така хем ще съм сред хора със сходни съдби и проблеми, хем няма да чакам някой да дойде да ми обърне внимание...
Страх ме е, ако не съм на себе си, ако съм просто обвивка (и то смачкана)...а духът го няма...и единственото ми занимание е да чакам смъртта.

[Rumenova]

дам, никой не знае колко му остава още- може и изобщо да не я стигнем тая старост... а човек е на толкова - на колкото се чувства. Имам приятели на моята възраст живеят по-застоял живот и от старци, имам и доста възрастни , които се любюват и живеят пълноценно всеки следващ ден. .. истината е че това е неизбежно, естествен ход на нещата, важното е да ценим това, което ни се дава, а когато усетим, че наближава момента на смъртта да свикнем с мисълта, че просто събличаме една дреха за да отидем другаде/ аз поне така си го обяснявам/ .

[lily.ana]

Казвам 50 като част от процеса по остаряването Емка, защото жените сме склонни да истерясваме по този повод (пък и мъжете)

[MILI]

И за старостта и за смъртта мисля, даже прекалено често.
Не знам да има човек, който да не е устроен така. Не можеш да избягаш от тези мисли. И когато се замисля винаги се сещам за една мисъл на Сартър, че хората се раждат за да умрат, а през останалото време най-много мислят за смъртта или нещо такова. И след това автоматичната идва следваща мисъл е "прав е"... и така май май ще е до края

[LUCKY Dancing Queen]

Мани го този жабок кривоок. Много мислил, па после взел че се и самоубил. Голямо геройство.