#1
|
||||
|
||||
За суетата. И знаците.
Всъщност... нослето ми е чупено около 115 пъти. Наследство- от буйното ми детство и лошият навик да имам винаги собствено мнение.
И... така. Преди десетина години, в един момент... реших, че съм пораснал. И, че искам отново да бъда красив. Тогава не бяха много местата, където можеше да ти направят ново носле. И седнах една нощ. Мислих, мислих... И реших да го направя. Имах парите. Избрах и мястото- "Хигия". После си легнах. Събудих се, на сутринта. А беше прекрасна, слънчева утрин. Отидох в кухнята. Започнах да си правя кафе. Някой преди мен, беше оставил радиото включено. Все още сънен, чувах как по него, мъж и жена, говореха... нещо си. Зает в приготовленията, не обръщах внимание на думите им. Докато в един момент... не схванах смисъла на разговора. Темата беше... за суетата. А гостът в студиото разказваше на водещата някаква притча... За едно далечно, могъщо царство, управлявано щастливо от мъдър и благороден цар. Който живеел в любов и разбирателство с половинката си, царицата. Но само едно нещо помрачавало радостта им. Били бездетни. Какво ли не опитвали, но без резултат... Но дошъл ден, в който който се разбрало, че ще си имат бебе. А после дошъл и денят, който бебето се родило. И всички били безкрайно щастливи. А когато бебето навършило годинка, царят вдигнал огромно пиршество, на което поканил всички мъдреци и магьосници в царството- да орисат бъдещия престолонаследник. И им приготвил щедри дарове, за да няма недоволни. И да е сигурен, че ще отредят на детето само хубави неща... Дошла нощта. Всички минавали край легълцето на малкия принц и му пожелавали един през друг... Да бъде красив, да бъде умен, да бъде богат, да бъде силен, да бъде много харесван от жените... И изведнъж, от тълпата веселящи се, излязъл никому неизвестен старец. Приближил се до детското легълце. Надвесил се над малкото създание. Огледал го. Замахнал с ръката си, и го ударил по личицето. От счупеното носле на детето навсякъде захвърчала кръв. Настанала паника. Всички се разпищели. Стражите се нахвърлили върху стареца. Царят има заповядал- да го изведат навън и да го обезглавят. Извикали палача. Подготвили екзекуцията. Тогава царят сe приближил до стареца и го попитал... "Кажи ми. Защо го направи?" "Направих го, защото когато порасне, той щеше да бъде много красив, много умен, харесван от всички, богат... и много суетен." Това... бил дарът на мъдреца. Избавление от суетата. Вярвате ли в знаците? В онези, понякога почти незабележими неща, които могат да ни накарат да направим поврат в живота си? Колко крайпътни камъка бележат решенията, които ни превръщат в това, което сме днес? Аз... не вярвам в Съдбата. Не вярвам в предопределеността. Вярвам в правото на личен избор. Както и в отказът от него. Не отидох в "Хигия". Искаше ми се... да ме видят- под грима. Нали, само така, можеш да разбереш, кой вижда- не с очите, а истински. И после, нямаше ден, почти... в който да не съжалявах за това. Защото разбрах, че за всички, опаковката е по- ценна от съдържанието. А това също е знак, нали? Е, нямам парите. Но... пари се вадят. Хайде, кажете ми сега- при кой да отида, за да се скрия от себе си? Искам си нослето- такова, каквото беше, преди да ми го счупят. Че и по- хубаво, дори. Благодаря ви предварително!
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#2
|
||||
|
||||
sweety, като начало спри да наричаш носа си - носле, не ти отива
Цитирай:
Цитирай:
|
#3
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Винаги има две мнения - грешното и моето |
#4
|
||||
|
||||
умалителна
__________________
Винаги има две мнения - грешното и моето |
#5
|
||||
|
||||
Цитирай:
Такъв съм. А по въпроса... за подмятанията относно моята сексуална ориентация... Обичам театър, живите цветя, класическата музика(е, зависи от настроението). Както и спорта- който за мен не е хоби, а начин на живот. Но това не е сайт за запознанства, нали? И няма да си направя труда- да убеждавам когото и да е, в каквото и да е. Тук съм, за да разбера- в чии ръце да се поверя. emiko, благодаря ти. И извинявай за поставянето под общ знаменател.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#6
|
|||
|
|||
О.К. Ама аз съм инфантилен. И използвам умалителни. Дори Кафка не успя да убие детето в мен.
Обичам театър, живите цветя, класическата музика(е, зависи от настроението). С една дума си мъж мечта Аз се замислям пък дали си случен или не. Струвам ми се, че тук има потребители, които имат за цел да провокират някаква тема, да накарат хората да пишат. Струва ми се, че ти си такъв. |
#7
|
||||
|
||||
ЗДравей, not_sweety! Надничам понякога в раздела ринопластика и от това, което съм видяла ако наистина можеш да събереш парите (а те според мен са доста) разгледай тази тема:
http://www.tialoto.bg/forum/viewtopic.php?t=8625 Действително прави чудеса този лекар с нослетата. Хареса ми разказа ти.
__________________
Песен За Животните |
#8
|
||||
|
||||
Мария, разсмиваш ме
Момчето пише, че няма пари, ти го изпрати директно в лукс класа А и да те питам, колко нослета (цифром и словом) правени от въпросния хирург си видяла Аз 3 (три) - е не са ми достатъчни |
#9
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#10
|
||||
|
||||
Еми, всъщност само за две си спомням в момента, но ето ти и два цитата:
Цитирай:
Цитирай:
__________________
Песен За Животните |
|
|