IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
  #1261  
Стар 1st October 2010, 11:59
Аватара на rokoko
rokoko rokoko не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 5 215
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от not_sweety
ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ

Ти не си от онези – безличните,
дето ще скрият главата си в пясъка.
Често бунтуваш се, дишаш наистина,
виждаш в живота солта, а не блясъка!

Ти не си от онези – страхливите,
дето избягват гнева на проблемите!
Не съжаляваш за грешки отминали!
Знаеш, че губил си, но и си вземал!

Ти не си от онези – безкрилите,
дето пълзейки се чувстват предпазени!
Често кипиш сред човешко безсилие!
Често душата си с рани наказваш!

Ти си от тези, които остават,
даже когато взривява се утрото!
Ти си от тези, които признават,
че не биха повярвали в ЧУДОТО!

Ти си от тези, които пред всички
би заклеймил небето с безгрешните,
но ако някой до болка обикнеш,
би прекатурил света – да го срещнеш!

Марияна
Този стих ме взриви.......
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав...............
Отговори с цитат
  #1262  
Стар 1st October 2010, 13:19
Аватара на n_in_a
n_in_a n_in_a не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Jun 2010
Град: София
Мнения: 223
По подразбиране

В отговор...

Искаш да говорим в рими?
Искаш да крещя "прости ми"?

Знаеш ли - няма да стане!
Да живея в рими не умея.
Да съжалявам вече не смея.

ОБИЧАХ ТЕ! Това е всичко.
И още щях да те обичам...
Даже всъщност още мога.

Мостове не можеш да гориш?
И аз не мога! Но изгарям...
и своите врати затварям.

Иначе аз ще изгоря.
А още искам да строя!!!
__________________
"I'm selfish, impatient and insecure. I make mistakes. But if you can't handle me at my worst, then you don't deserve me at my best."
Отговори с цитат
  #1263  
Стар 1st October 2010, 23:32
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от rokoko
Цитирай:
Първоначално написано от not_sweety
ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ


Марияна
Този стих ме взриви.......
Да. Тя пише много силно. И много исках да се запозная с нея. И се учудих, когато разбрах, че всъщност, е лекар. Знаеш- на тях етиката им налага- да са дистанцирани. Безчувствени. Нужно им е- за да запазят обективността. И себе си.
А Любовта...

Е да живееш- с мисълта за Нея. И тя да е това, което да те кара- да искаш да живееш.
И това е всичко. Но за по- малко... не си струва да се бориш. С по- малко от това...не става. Защото ние можем да обичаме малко... мляко в кафето си. Но един човек- или го обичаш, или не.
Всичко друго... е пародия, някаква. Породена от суетата ни. И извинение- за страхът ни, да се разкрием и да сме зависими от някого.

Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.

И не е любов, ако не ти стига начинът, по който си обичан. Или времето, което крадете- за себе си. Ако, когато си с нея, продължаваш да си сам. Ако мечтаеш за утрини, а имаш само вечери. Ако сте взаимозаменяеми. Ако поставяте началото- с уговорки за края. Ако е все едно- дали е с нея, или с някоя друга.
Ако не е единствена.

Въобще... любовта не е за страхливите.
И не е любов, ако не се раздадеш изцяло.
Не е любов, ако не те изпепели, и не те накара да се преродиш... по- добър.
Не е любов, ако не остане до края.
Не е любов.

И сега, отново... Марияна.

НАЙ-ИСТИНСКАТА

Най-истинската обич, не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоя- галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува-
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка-осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети,
не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.
В най-истинската обич няма битки,
ни победители,ни победени.
Няма устни излъгани,тайни прикрити,
тя чувство е във чистота родено.
С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня,че сме живи.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1264  
Стар 2nd October 2010, 11:39
Аватара на n_in_a
n_in_a n_in_a не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Jun 2010
Град: София
Мнения: 223
По подразбиране

Напомни ми за ...

ОБИЧ

Не искам онази - "голямата" любов, лудата -
изгарящото чувство, трепетът, мечтите ...
Не искам обещанията, вярата, заблудата,
че такава ще е тя до края на дните...

Не искам да мечтая, в облаците да летя
и в неговия образ там да се изгубвам...
С очилата розови да гледам над света
и всичко реално в мираж да погубвам.

Не искам в очите му да търся себе си...
Не искам в ръцете му малка да се чувствам.
Не искам в плен да му давам сърцето си
и на останалия свят гръб да обръщам...

Искам онази ОБИЧ - "разумната", нежната,
която е до теб, и ти помага да си ... Ти!
Онази спокойната, тихата, небрежната...
Онази, която говори, а всъщност ... мълчи.

Искам рамо, на което да мога да плача ...
достатъчно слабо, че на мен да се опира.
Оазис в пустинята, тунел сред здрача -
стимул да вървя и ... смисъл да спирам...

Ръце, държащи се - без клетви и лъжи.
И не в облаците, а здраво - на земята!
Обич, която понася и радост, и сълзи
И сами, но заедно, градейки съдбата...


Две равни личности, не една обединена,
два живота - с цели, успехи, свобода -
допълващи се в цяло, в обич съединени:

ОБИЧ искам! За приказки е любовта!
__________________
"I'm selfish, impatient and insecure. I make mistakes. But if you can't handle me at my worst, then you don't deserve me at my best."
Отговори с цитат
  #1265  
Стар 4th October 2010, 08:30
Аватара на baroneska
baroneska baroneska не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Sep 2009
Мнения: 140
По подразбиране

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.
__________________
www.blackcoffee-blog.com
Отговори с цитат
  #1266  
Стар 4th October 2010, 10:12
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надраснал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Отговори с цитат
  #1267  
Стар 5th October 2010, 01:54
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от n_in_a
Напомни ми за ...
Стига заеми! Стига везни!
Искам обич за обич!

Сега
аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната -
сега аз бих възпяла
оная, безпощадната,
отчаяната,
закъснялата.
За нея няма място пазено -
тя трябва да руши и да прегазва,
да оскърбява и да бъде оскърбявана ...
Не стъпва тя по папрат и тинтява -
върви през кал,
през остри кремъци,
върви -
защото страшно бърза времето,
защото идва най-голямата раздяла ...
От тъмен огън разлюляна цялата,
върви -
и дирята й свети кървава...

Не първата възпявам аз,
не първата.

СТАНКА ПЕНЧЕВА

Всъщност... поствал съм го това. И мнението ми за любовта. Истинската. Зрялата. Препатилата. Жадуваната. Тази, за която всички останали, са били подготовка, само.
А май, и текста на тази песен...

Знам, че си обичал други повече от мен,
знаеш по кого бях луда много преди теб!
Първите остават първи и за цял живот
Правила съм вече всичко, днес не ме учудва нищо,
Просто искам твоята любов!

Плаках за когото трябва и за кой ли не! ?
Всеки белег ме направи по- добра за теб,
Вече мога да не бягам и да казвам да
Точно затова те чакам, точно затова оставам!
Вече се научих в любовта!

Любов навреме, не тази ранната, а тази точно с теб!
Тази врялата, кипялата- това е...
Любов навреме, тя е зрялата с разум и сърце!
И в малкитe неща ще я познаеш- ще я имаш от мене всеки ден!
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1268  
Стар 5th October 2010, 03:30
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране


Сетих се за този стих на Павел Матев. Той служи за основа- на песента на Емил Димитров. Образът на майката, дала всичко, за да направи от детето си Човек.
Всъщност... зад този лирически образ, стои истинска жена- майката на Павел Матев. Продала косите си, за да го запише в гимназията.
И ми припомни за моята. Майка. И за това, което се случи миналата седмица.
Винаги, когато се чуваме с нея, моето кредо е "На източния фронт всичко е спокойно." Каквото и да е положението. Защото не искам да я тревожа. А тя... се оплаква. И понякога ми тежи. Но... нали затова са синовете.
Но миналата седмица... точно в този ден... всичко се обърка. А бях спал общо около седем часа- за последните седемдесет и два. Тя ми се обади вечерта. Стандартното- казах и, че всичко е нормално. Тогава тя започна да ми обяснява- колко е зле пoложението, че отново се очаква да закриват болницата, където работи. И... ако се случи, какво щяла да прави... И парите все не стигат...
Е, не издържах. Изпуснах си нервите. И и се развиках. А аз викам... тихо. И и разказах. За това, че не съм на почивка. На майната си съм. Сам. Не очаквам помощ от никого. И как всичко се е прецакало. И как всеки иска пари. И, че съм на път да изгубя прекрасната дупка, за чиито ремонт дадох всичките си пари... и тези, които взех на заем, също... И работата... също. И всички други шибани работи. Пари, пари... Като завърших с... "И сега съм с четиридесет стотинки. Не знам какво ще ям утре. МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ НЕ ЗНАМ- КОЛКО Е ЗЛЕ ПОЛОЖЕНИЕТО? Последното, от което имам нужда е- някой да ми казва, колко е зле положението. Не ми помагаш."
И тя се разплака. И затвори.
Всъщност... нещата винаги може да са по-зле. И са били... по- зле. И съм се оправял. И тя го знае. Разказвал съм и- след. Но този път...
Обадих и се. И половин час я успокоявах. Обяснявах и, че всяко начало е трудно. Че това е Моят избор- да започна отначало. На чисто. И, че всичко ще си дойде на мястото. Нещата ще се наредят. И, че всеки може- с пари. Но дали ще го оцени...
Ще се оправим. И всичко ще бъде наред.
На сутринта ми звънна пак. За да ми каже, че ми е изпратила пари. Хиляда лева. А знам, че няма. Каза ми... "Не питай, откъде съм ги взела. Имах ги."
Майки.

Писмо до мама

Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,
как светнал, светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана, мила мамо,
за твойто първо сватбено хоро.

Какви коси, едничка ли девойка,
въздишала на моминският праг,
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг,
а те преливали се буйно или плахо.
Години, мамо, има от тогаз
и три деца с косите ти играха,
с тях играх в люлката и аз.

В такива дни, аз плахото селяче,
поисках за гимназия пари,
а ти над нашата бедност да поплачеш,
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта прегърбена и жалка
с отрязани коси, с подпухнали очи,
прегърна ме и каза: "Препечелих малко,
вземи, вземи парите, сине, и учи!".

Сега са други времена и друг просторът,
пораснах, учих, ето ме сега!
Здрависват ме с любов добрите хора
и ненавижда, мрази ме врагът.
Едва ли, ала ще успея, мамо,
как няма да успее твоя син,
пред който, като неплатен, огромен данък,
лежат продадените, майчини коси.


http://www.youtube.com/watch?v=qepG_pb_ZJ4
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1269  
Стар 5th October 2010, 04:23
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от emiko
Петя Дубарова

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

http://vbox7.com/play:4436a449

Знаеш ли, къде се намира домът на Петя Дубарова в Бургас? Виждала ли си го? Къщата- музей. Там, до Борисовата градина. Бяла, С малката градинка. Като оазис е. Сред бясно израстващите кооперации.


Очите ти са здрачните портали
към свят за теб самия непознат.
Свещица тази вечер ще запаля
и ще се моля да не търся път назад,
когато ме пресрещнеш с зимни хали,
във опит да се скриеш, да ме спреш.
Над ров дълбок се гледаме, разбрали,
че от любов си струва да умреш.
Но знание такова носи болка
и пръсти изгорени дръпваш ти,
че огънят е овъглявал ...колко?!
Едва ли знаем колко са... души.
И ти не спускаш моста.
Крокодили в рова със грозна стръв ядат луни.
Те много светли чувства са убили.
Но знаем с теб, убиецът си ти.
И твоя страх, че гасне светлината,
когато с шепи пълни я гребеш
от езерото чисто на Тъгата.
Страхуваш се, но няма да ме спреш.
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.

Геолина Стефанова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1270  
Стар 5th October 2010, 09:17
Аватара на simone
simone simone не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2009
Град: на полянката до блока
Мнения: 3 261
По подразбиране

Ллелеле тук е толкова сериозно и тъжно
Ще оспамя малко с последното ми лично творчество
а и без това темата за дом.любимци е завряна някъде и ме мързи да я търся

Кучо стана от зарана
да играе на поляна.
На поляна никой няма,
само ние с него двама.
Чуди се какво да стори,
няма с кой да се пребори.
Носи камъни и клечки,
варди ги дори от мечки.
__________________
И сам войнът е войн!
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 16:49.