[Nike_13]

Първоначално написано от Radio Erevan

Предпочитам да мисля върху това, какво бих променил в бъдещето си. Миналото е пепел във вятъра. За нищо не съжалявам от миналото си, щото няма смисъл да се съжалява за миналото.

Може да промениш само бъдещето.

[not_sweety]

Първоначално написано от Nells

Много, мног, много неща искам да променя. Ако можех да върна времето с 5 години назад, НО с този си акъл!
Понякога ми се иска да си почна живота от начало. Много ми се иска...

Не бих записала Висшето, което записах. Не бих си направила двете неуспешни ринопластики. Бих излязла в чужбина по отрано.
Най-вече - 15 октомври, сряда 2008 г, бих се прибрала директно в къщи от училище!

Знаеш ли, аз също съм правил много, много грешки.
Но вярвам в промяната. Вярвам в доброто. Вярвам в човек.
И във волята му- да промени нещата към по- добро. Колкото и да е трудно, понякога.
Това е, което ми позволява- да започна всичко- отначало. Животът си, или поне... остатъка от него. Цял един нов живот. На чисто.
А в този напълно хаотичен, но взаимосвързан свят, където всичко е плод на съвпадения на вероятности, няма нищо случайно.
Някои неща се случват... просто, защото трябва да се случат. И можем да виним за тях. Можем да проклинаме- Случайността, Съдбата... Бог, дори. С което няма да променим нищо...
Но можем и... да се вземам в ръце. И да направим- това, което е нужно, за да сме щастливи.
Защото щастието, е в нас. Вътре, в нас, самите. Така, както държим- съдбата, в собствените си ръце.
И рано, или късно... всичко си идва на мястото.

[Нелка]

Това е, което ми позволява- да започна всичко- отначало. Животът си, или поне... остатъка от него. Цял един нов живот. На чисто.

Поне 3 пъти съм тегляла майна на всичко и съм почвала от начало. Ама кой ли не е. Разбирам напълно тезата ти и на сотаналите във форума. Разбира се, не съм тръгнала да се самоубивам; разбира се, че се боря. И аз се опитвам да гледам филосовски на нещата. Но да кажа, че не съжелявам за допуснати грешки - не мога. Съжелавам, но си сърбам попарата. И майка ми като ми каже - "Нелка, мама, много грешки допускаш в живота си. Слушай понякога хората, ,мого неща можеш да си спестиш.." И аз й отговарям - "Да си спестя грешките в живота е все едно да си спестя самото живеене"..

[Nike_13]

Първоначално написано от Nells

Поне 3 пъти съм тегляла майна на всичко и съм почвала от начало. Ама кой ли не е. Разбирам напълно тезата ти и на сотаналите във форума. Разбира се, не съм тръгнала да се самоубивам; разбира се, че се боря. И аз се опитвам да гледам филосовски на нещата. Но да кажа, че не съжелявам за допуснати грешки - не мога. Съжелавам, но си сърбам попарата. И майка ми като ми каже - "Нелка, мама, много грешки допускаш в живота си. Слушай понякога хората, ,мого неща можеш да си спестиш.." И аз й отговарям - "Да си спестя грешките в живота е все едно да си спестя самото живеене"..

не го превръщай в навик, това не е универсално решение - да започваш отначало.
трябва да можеш да приемаш "грешките" си и да живееш с тях, т.е. да приемеш себе си, това е нещо, което си направила, защото тогава така си искала, това си била ти.
"приемаш" означава да осъзнаеш, да надживееш и да продължиш по същия път, но с една идея по-мъдра и внимателна, опита е богатство.
Остави другите - техния опит си е техен, важен е твоят.

...макар и аз да съм искал апонякога да мога да започна отначало....

[not_sweety]

Първоначално написано от Nike_13

не го превръщай в навик, това не е универсално решение - да започваш отначало.
трябва да можеш да приемаш "грешките" си и да живееш с тях, т.е. да приемеш себе си, това е нещо, което си направила, защото тогава така си искала, това си била ти.
"приемаш" означава да осъзнаеш, да надживееш и да продължиш по същия път, но с една идея по-мъдра и внимателна, опита е богатство.
Остави другите - техния опит си е техен, важен е твоят.

...макар и аз да съм искал апонякога да мога да започна отначало....

Ей, тук... не даваме съвети. Всеки да си живее живота- както му харесва.
Важното е- да е в мир- със себе си.
И, ако започва всеки път... отначало... човек, ще изгуби напълно себе си.
Катарзисът... не е за всекидневна употреба. Той е осъзната необходимост. И пълна безмислица, ако ти, самият, не вярваш в него.
Но не означава обезличаване, а пречистване. Помиряване.

[Wings_of_a_Butterfly]

Грешката, която допускам постоянно е че се предоверявам на хората. Правила съм я десетки пъти и продължавам да я допускам за жалост... А колко съм загубила от прекалено доверие в хората...

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от Wings_of_a_Butterfly

Грешката, която допускам постоянно е че се предоверявам на хората. Правила съм я десетки пъти и продължавам да я допускам за жалост... А колко съм загубила от прекалено доверие в хората...

+1
Ako mога да върна времето назад от самото ми раждане,бих си избрала други родители.Моите не са ме гледали/израснах при баба/,не са се грижили за мен,не ме обичат и аз тях,много са виновни пред мен,но не го разбират.
Сега и за синът ми не се грижат,а и неискат.За това в БГ. го гледат чужди хора.Мъчно ми е само,че детето ми не може като другите дежа да се похвали,че е било на гости на баба или дядо.
Никога нищо няма и немога да им простя,защото те са мн. виновни за моя живот като малка

[gabi_gabriela]

На този етап от живота си,обичам и вярвам само на мъжът си и детето си.Те също на мен,щастлива съм,че ги имам и че моят мъж ме разбира когато ми е тежко и мога да му се доверя.Тогава отново се чувствам безащитна и малка,но знам,че вече има кой да ме успокои да ми стопли гушата.

[Мариса]

За нищо не съжалявам,освен че нямам съвместимост с баща ми да му дам бъбрека си.Тва е,всичко друго минава и заминава.

[mimika]

Първоначално написано от Wings_of_a_Butterfly

Грешката, която допускам постоянно е че се предоверявам на хората. Правила съм я десетки пъти и продължавам да я допускам за жалост... А колко съм загубила от прекалено доверие в хората...

И аз така