[mbin]

НЕ МОГА
web

Не мога да ти подаря себе си
в минало време.
Там съм подарена вече
на някой друг.
Някой,
с който сигурно
по нещо си приличате.

Но пък мога
тази нощ
да прогоня всички призраци
и да се напия
от силата на твоето притегляне.
Ако можеш винаги да ме обичаш
само във зениците на настоящето -

запази ми последния танц!

[Jay]

ехааа много готини работи, супер сте
явно форумците не ги интересуват само бицепси и силикон ... браво, браво!

[mitoman]

Първоначално написано от Jay

ехааа много готини работи, супер сте
явно форумците не ги интересуват само бицепси и силикон ... браво, браво!

Да и все пак мисля да си сложа силикон в бицепсите...

[Allure_]

Борис Виан

УТОЧНЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА

На моите деца


Животът зависи от много неща
Безсмислено е по това да се спори
Но можеш смисъла без спор да промениш
Какво по-интересно има от спора
Животът е голям и хубав
Той е съставен от моменти
И тяхната последователност е сестра на чудото
Защото след момента идва друг момент
Животът е препълнен с любопитство
Напред-назад се движи пъргав като зебра.

Но може и така да се получи – да умреш
Даже може много хубаво да се получи
Това обаче нищо не променя
Животът зависи от много неща
Защото е в различни отношения
Със други всякакви явления
Още недовъзприети още недоопознати още
Но към тях не смятам да се връщам.


СЛEД ДЪЛГО ВГЛЕЖДАНЕ В ТЯХ


Има думи които могат да ви разколебаят
След дълго вглеждане в тях
Все известни думи но опасни
особено при употреба
Особено ако не ги обгърнем с музика
С много захар около горчивите бадеми
Думи като пясък или трева
Като слънце легнали една до друга
Като златиста кожа като слънчеви коси
Като блеснали от белота зъби като солени устни
И освен това и други думи още по-опасни
“На хоризонта няма никой – можем да отидем там!”
И най-опасните от всички:
“Още по-хубаво е петият път, още по-хубаво!”
Смахнатите самолети-старци за щастие
произвеждат толкова феноменология
Че размахват пред муцуните ви бомби
Извинете … повеят на вдъхновението …
Музата не идва всеки ден при вас.


ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ


Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.

[chokladkaka]

НЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПУКНА

Борис Виан

Не бих желал да пукна,
преди да съм видял
онези черни кучета,
които спят без сън,
маймуните от тропика
със задника им гол
и сребърните паяци,
изпридащи гнездо.
Не бих желал да пукна,
преди да съм разбрал
дали монета не е
фалшивата луна,
дали умира слънцето,
сезоните дали
наистина са четири.
Не искам аз да пукна,
преди да съм успял
да премина в рокля
през целия Париж,
без да съм надникнал
в най-калните канали
и без да съм натикал
там срамния си срам.
Не бих желал да пукна,
преди да опозная
проказата и всички
онези лоши болести,
онези седем болести …
Не ме е страх от нищо –
от зло и от добро,
ако, ако, ако
познавам ги отблизо.
Не искам да оставя
което ми харесва,
което аз ценя,
което аз познавам –
моретата зелени,
където водорасли
валсират със вълните
по плаващия пясък.
Не искам да забравя
поляните през юни,
земята как се пука
и мириса на бор.
Не бих желал да пукна
без устните на тази,
която съм обичал,
красавицата моя,
прекрасното мече,
прекрасната Урсула.
Не бих желал да пукна,
преди да съм целунал
измитото и тяло
със устни и очи.
Не казвам нещо друго,
ще бъде неприлично,
не искам да умирам,
преди да са открили
за всички вечни рози
и ден от две минути,
морето в планината
и края на смъртта.
И веселите вестници,
щастливите деца
и още толкова неща,
които спят в главите
на разни инженери,
на разни градинари,
на разни демократи,
на разни урбанисти
и умни философи …
Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,
за търсене във тъмното,
но аз съзирам края
как пъпли и настъпва
с муцуната си жаба,
ръцете си разтваря
към мен, за да ме сграбчи,
госпожи, господа,
не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт.

[DWP]

http://luba.crss.ucsb.edu/~shen/Skyp.../0133-wait.gif

Te разбиват света
Борис Виан

Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.

[rokoko]

Това е нов стих от мен
исках нещо различно и нестандартно да напиша
и реших да споделя с вас тази нова приумица


Без очи


Дивият копнеж на времето,
с ярост да осуети безсилието
на радостта ми е в свойто утро...
Бягам през поле от мисли,
следвани от голите мечтания
и посрещам сърдечните си бури,
които са до кръв омаломощени...
И те виждам, без очи да съм отворила...
Аз те усещам със слуха на копнежа,
така силно се вливаш в натровената
ми от терзания душа,
а целувки, като огън желани,
се забиват сякаш остри пирони
по устните ми нецелуващи
И те виждам, без очи да са отворени...
Разплети пуловера ми от бодливи прегръдки
и смело чакай на живота есента.
Погледни се през непрозрачния прозорец
на автомобила на душата си и виж
как раздирам въздуха със страстни и
безстрастни злободневни мисли,
гонещи задремалите капки на
последния ти мъжки нагон...
Вече не те виждам, защото
съм без очи и съм ги отворила.

[chokladkaka]

Първоначално написано от rokoko

Това е нов стих от мен
исках нещо различно и нестандартно да напиша
и реших да споделя с вас тази нова приумица


Без очи


Дивият копнеж на времето,
с ярост да осуети безсилието
на радостта ми е в свойто утро...
Бягам през поле от мисли,
следвани от голите мечтания
и посрещам сърдечните си бури,
които са до кръв омаломощени...
И те виждам, без очи да съм отворила...
Аз те усещам със слуха на копнежа,
така силно се вливаш в натровената
ми от терзания душа,
а целувки, като огън желани,
се забиват сякаш остри пирони
по устните ми нецелуващи
И те виждам, без очи да са отворени...
Разплети пуловера ми от бодливи прегръдки
и смело чакай на живота есента.
Погледни се през непрозрачния прозорец
на автомобила на душата си и виж
как раздирам въздуха със страстни и
безстрастни злободневни мисли,
гонещи задремалите капки на
последния ти мъжки нагон...
Вече не те виждам, защото
съм без очи и съм ги отворила.

Много е добро, много силно чувство.

[Allure_]

И на мен ми хареса много.

[Мария Василева]

Една изключително готина Обява на Стефка Петкова


Не много млада и не много красива,
финансово бедна, хронично щастлива,
често сериозна, не рядко комична,
живееща в проза, но безнадежно лирична -

търси някакъв подобен човек,
на чието рамо да може да плаче
и да решава малко по-леко
труднорешими житейски задачи.

Ако някой в тази обява
себе си разпознае,
нека се обади, да не мълчи,
защото времето си лети!