#11
|
|||
|
|||
С тиха стъпка пристъпвам в нощта,
изстина кожата ми топла заради снега. Пленник съм на черна самота, леден дъх на отминалата красота. Спомни си слънцето в очите топли, каращо те да забравиш всички тъжни вопли. Усмивката, даряваща те с цветна светлина, изпраща мислите във вечна тишина. Боса пътувам в света на спомените цели, а косите мои вече стават бели. Част от мен живее, а другата умира. Бъдещето ледени ръце за мен простира. А в сърцето, само там аз цяла съм. Всичко днес е просто сън. Снежни късчета от мен в небето има, защото вън, там е още зима. |
|
|