#11
|
||||
|
||||
Изгря в живота ми прекрасно слънце,
разби оковите на болка и тъга и в моето сърце любовно зрънце от своето сърце пося. Със пълни шепи радостта ми носиш, със нежност ме даряваш всеки миг, със приказно вълшебство ме отнасяш в страни, където няма нито болка, нито вик. А само топли, тихи чувства и спотаени искрени копнежи, където всяко мое чувство разцъфва с цялата си прелест. Със тебе свързвали са ни мечтите и тайно цял живот аз дирила съм идеал и път, по който до сърцето твое да достигна, а ти към мене ден и нощ бесзпирно си вървял. И вече няма сила на земята, която от сърцето ми да те изтръгне и да ми отнеме тая обич свята... Аз твоя ще съм даже и вселената да се обърне.. от нета
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
|
|