|
#1051
18th September 2009, 18:39
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
|
#1052
19th September 2009, 11:13
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав...............
|
Браво,момчета,дайте още!|
#1053
19th September 2009, 11:15
|
||||
|
||||
|
Не ни обиждай че да не измислим и за теб нещо
|
|
#1054
19th September 2009, 11:17
|
||||
|
||||
|
Мъ кой ви обижда
ТА аз вече не се чувствам достатъчно поетеса  Вече съм наполовина 
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав...............
|
|
#1055
19th September 2009, 11:22
|
||||
|
||||
|
споко ние сме поети само на просташки теми,никой не ни чете
|
|
#1056
19th September 2009, 22:47
|
||||
|
||||
|
0бичам те, когато идваш,
когато сядаш тихичко до мен... 0бичам те, когато си отиваш и те търся ден след ден... 0бичам те, когато ми говориш, когато свенливо ме гледаш с очи... 0бичам те, когато се усмихваш и потъваш в моите сълзи... 0бичам те, когато те сънувам, когато изгарям в огън от страст... 0бичам те, когато те прегръщам и над тебе търся власт! 0бичам те, когато другите те мразят и когато плачеш дори! 0бичам те, когато ми се смееш и когато ме мразиш дори!...
__________________
Да обичаш значи да страдаш, затова обичай този, който заслужава страданието ти.
|
|
#1057
19th September 2009, 22:49
|
||||
|
||||
|
Ужасно ми липсваш вече
Стомахът се свива от тръпка позната,която виновно раздира душата и кара сърцето ми пак да копнее по нещо,което да приеме не смее... Уж съвсем си наблизо,а си толкоз далече! И защо ли Съдбата на това ме обрече...да обичам до болка и до болка да страдам...и от кръга си порочен да не мога да бягам!? Докога ще живея със този копнеж-да те зърна, устни влажни във твойте да впия... Докога ще усещам болезнен стремеж съвестта си "нахална" и аз да надвия? Никой нищо не знае,никой не подозира как страстта ми към чужд мъж в мен стремглаво напира! Боже мили,прости ми,аз не исках това! Но не намирам и сили да спра любовта! Вярвах и се заричах,че една ще е тя, но Съдбата със него ме срещна и сега горя от вина! Забранена любов,грешна,мръсна,двулич а- тя е ад ,но и рай,тя е толкоз различна! Тя вулкан е ,порой-стихия епизодична! Тя е надежда и грях,тя е сила и страх, тя е радост и мъка,тя е чакана среща,а после...разлъка... Всеки пак у дома натъжен си отива- той-при свойта жена да я прави щастлива, аз-при своя съпруг-боготворящ ме и мил, влизам пак в свойта роля на майка,съпруга грижлива... И така продължава животът нататък отминава поредния любовен миг-греховен,бурен и кратък! Пак остава плътта ми от целувките ти изпепелена, а душата ми клета-от вина дълбоко смутена... Ето тъй,ден след ден,час по час, над живота си объркан аз вече нямам власт, не мога чуствата си пак да подредя, а мразя хаоса повече от всичко на света! Но,така е,наивно когато се заричаш, че в живота си един мъж само ще обичаш! Обикновено идва точно онова, от което бягаме стремглаво през глава! Не искам никого да нараня- съпруга си-за нищо на света,и "него"-не- той ми разкри неподозирани за живота истини! Тогава себе си ще продължа да наранявам- душата и сърцето си в любовен , "грешен"огън да изпепелявам... Ще се опитвам пак със себе си да се преборя, ще проявявам разум,със съвестта си пак ще споря, докато накрая някоя от двете мои части победи- така двубоя "светица" или"грешница"дано да се реши! Единственото,което още ме държи е надеждата,че Бог ще ми прости,защото щом Бог е любовта-значи няма по-висша сила на света! Надявам се,че моята душа не е единствената"грешница"на тоя свят! Надявам се да помъдрея от това, че две любови едновременно сърцето ми делят! Опитвам се да бягам,изчезвам"вдън земя"за седмици... така приспивам съвестта... но после става страшно-обхваща ме луд бяс и искам незабавно на изкушението пак ,и пак, и пак да се отдавам аз... Да избера единия не става-опция такава няма! Убива ме направо мисълта да липсва някой от тях двамата! Е,каква дилема имам аз на фона на толкова страдания човешки! Сама упреквам се на всеки час, но никой не е застрахован срещу грешки! И грешка ли е всъщност любовта, която пълни ме със чуства диви? Едната "прясна"е,а другата е"отлежала" вече осемнадесет години! Едната "забранена"е,а другата-"легална", но "забранената",макар и "неморална" възпламенява другата,дори я съживява и блясък на "правилната"обич дава! Тогава нужно ли е да я гоня-срещу любов такава съживяваща да сложа броня??? Дали ще може бронята да спре походът любовен на едно сърце!?...
__________________
Човек може да устои на всичко ... освен на изкушението
|
|
#1059
19th September 2009, 23:56
|
||||
|
||||
|
ххххх, ти млада нимфоманке
на сърцето и душата куртизантке, где в тази тъмна нощ се скиташ и в шунтата си пръстчетата вплиташ Нима на лични не бях аз твой Ромео в любов безкрайна вричах ти се смело а ти прати ме във трета глуха да прочиствам аз пушката си суха и т.н.
__________________
На някои хора птичето на щастието каца, а на други им се изсира на рамото!
|
|
#1060
20th September 2009, 06:17
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 10:23.