[Мария Василева]

Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
...Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството ми плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта.

Павел Матев http://www.vbox7.com/play:cf0f3761

[Taneva`]

Всяка нощ потъвам в нечии длани..
будя се в прегръдките на друг..
Скрито,дълбоко в сърцето си мечтая..
ти да бъдеш тук...

Заспивам с други,но сънувам тебе..
добре,че те мислите ми не четат..
галят ме с безбройни ласки,
а аз в тях виждам само теб..

Нежност има,но студено е сърцето..
няма капка тръпка в мойта кръв..
в гърдите просто,мястото е празно..
където някога ти беше пръв..

Кристина Танева

[Мария Василева]

Мислех, че знам доста стихове на Дамян Дамянов, но ето, че този за първи път го срещам:


Мъчен човек

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Д. Дамянов

[not_sweety]

Така сме си достатъчни. Без думи.
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии...

--------------------------------------------
Обичай ме сега! Не го отлагай
за някога, когато имаш нужда...
Сега съм твоя. С мене разполагай...
Не някога, когато ще съм чужда...

--------------------------------------------

Длъжник си на ръцете ми, задето
виновно ме докосват, вместо тебе...
Сърцето ти, твърдиш, било заето...
Но потвърди за мен, че ти не дреме?

Гладуваш за перверзното си бягство
във моя свят контрастно ненормален...
Надрусваш се със новото лекарство
и делника си сив превръщаш в шарен...

Един от сто миража е оазис...
В пустинята затуй ще оцелея -
за дозичка любов, когато лазиш,
аз - дрогата, последна да се смея...

Рия


П.П.:
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.

[miayyy]

Любов красива изгаря сърцето ми,
когато с нежност галиш лицето ми
в прегръдка силна ме притискаш,
и виждам колко силно ме искаш.
Обичай ме – това ми дава сили
да извървя още безброй мили.
До теб да съм във всеки миг,
за да гледам колко си щастлив.
Усмивката ти лъчезарна да изгрява
сърцето ми с любов да сгрява.
Когато те погледна нежно и мило
да се сещам колко хубаво е било,
когато докосваш тялото ми зажадняло
за милувките и ласките ти премаляло.
Когато те усещам близо до мен
и тръпки ме полазват в този момент.
Когато в косата ти пръсти заровя,
устните ти с целувка затворя.
И останала без дъх да ти шепна
ти си моята любов вълшебна!

от личните архиви писано за моята любов ...

[Caroline-Caro]

Не заповядвай на сърцето си.

То знае…
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
Да те побутне да вървиш….
или да спреш…

Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.

Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот…

*****

enamorada

[Caroline-Caro]

Грях ли е,че съм те срещнала...
Грях ли са и нащи дни,грях ли е,
че сърцето ми горещо ден и нощ за теб тупти....
ти дойде,като стихия,моя свят ти промени....
сякаш всичко бе магия,с мен бъди завинаги.
Грешни сме,но любовта е сляпа
Грешни сме,това ни е съдбата,
И ако си с мен,с мен бъди отвъд земята.
Само ти си моето слънце,
само теб бих искала аз
и пред Бога грях да имам,
на друга не бих те дала,не,
няма нищо на земята,с него,аз да те сравня
луда страст ми е душата и без теб не мога аз....

[not_sweety]

Добрите са родени за отричане

Знаех си, че трябва да съм лоша!
(Кой ли ги обича днес добрите?)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?

Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя...
(А не безумно все да ги обичам...)

Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?

Защо не бях и аз като жените -
любовница на всички времена?!
Без срам да им се ровя във душите,
та после да живеят в нищета.

Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите!
Останалите - дето ги обичат -
те са просто тежък делник в дните...

Знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!"...
Докато съм добра е невъзможно -
добрите са родени за отричане!

Васка Мадарова

[Мария Василева]

Първоначално написано от Caroline-Caro

Грях ли е,че съм те срещнала...
Грях ли са и нащи дни,грях ли е,
че сърцето ми горещо ден и нощ за теб тупти....
ти дойде,като стихия,моя свят ти промени....
сякаш всичко бе магия,с мен бъди завинаги.
Грешни сме,но любовта е сляпа
Грешни сме,това ни е съдбата,
И ако си с мен,с мен бъди отвъд земята.
Само ти си моето слънце,
само теб бих искала аз
и пред Бога грях да имам,
на друга не бих те дала,не,
няма нищо на земята,с него,аз да те сравня
луда страст ми е душата и без теб не мога аз....

Този стих ми напомни за тази песен - написан по истински случай от живота на чаровната Бони - `аресАл я някакъв мъж, но тя пък тогава била с друг... после първия се жени за друга иии... страстта между тях пламва (с Бони). Прави тази песен и наистина - този мъж бива неин, като оставя жена си и детето си... но и то е ден до пладне, разделиха се после, явно е угаснала кладата..:

Клада От Страст
Ти си сега с друга жена,
но запомни мой ше си ти
щом те обичам аз.
Всички беди ще изтърпя
всички лъжи ще ти простя,
щом те обичам аз!

Припев:
Някои ден. Някои ден ще си мой!(2)
Клада от страст в мене гори
камък да си ще запламти,
щом те обичам аз!
Клада от страст в мене гори
камък да си ще запламти,
щом те обичам аз!

Бягаш сега, бягай, но знай,
че ще си мой и най-накрай
щом те обичам аз!
Нека е лед твойто сърце
ще го стопят моите ръце
щом те обичам аз!

Първоначално написано от not_sweety

Защо не бях и аз като жените -
любовница на всички времена?!
Без срам да им се ровя във душите,
та после да живеят в нищета.

... напомня ми за тази песен:

Жената Мария

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."


По-късно Тодор Колев се жени за жена, на име Мария (Тодор Колев откри Мария след три петилетки), но клюките говорят, че и там е позагаснала страстта.

[not_sweety]

Всяка Жена е Живот!


Всяка Жена е едно малко Дете...
Тя обича да се държи детински понякога.
Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки,
Такива, каквито той би проявил към своето дете.
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но въпреки детското в нея, всяка жена иска
Да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...

Всъщност,
Всяка Жена е изключително Силна...
Понякога дори е много по-силна от мъжа.
Но тя не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
Това я кара да се чувства още повече Жена!
А и проверява колко е силата на мъжа до нея.
Но, ако Жената е решена да покаже своята сила,
Тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже.
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Знай, че непременно ще го стори...

Всъщност,
Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
Но тя никога не може да бъде накарана
Насила да обикне някого.
Затова, дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа, с когото са.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което те често не успяват да преодолеят...

Всъщност,
Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно
И тя да бъде твоя изцяло.
Тя си има един отделен, нейн си свят,
В който винаги е сама.
Тя не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...

Всъщност,
Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено и само за своя Мъж.
И ако Ти си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи действително си голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да бъде посредствен...

Всъщност,
Всяка Жена е Живот!
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...

Защото:
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И водата, която ти сам си наливаш,
Никога не са с един и същи вкус.

Ти можеш ли да усетиш разликата?

Ако успяваш да я уловиш,
Значи ти си истински Щастливец!
Ако ли не – за съжаление, ти не Живееш...