[rokoko]

пиши бе пиле, какво те спира
одеве написах най-новия си стих но май утре ще получи одобрение
и благодаря за мнението че имам вкус
и ти имаш вкус ама още не си го осъзнала

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

пиши бе пиле, какво те спира
одеве написах най-новия си стих но май утре ще получи одобрение
и благодаря за мнението че имам вкус
и ти имаш вкус ама още не си го осъзнала

Ей, вече нямам търпение да прочета 31-то ти стихче в сайта! Сигурна съм, че е хубаво като всички останали!

Искам да пиша, но проблемът е, че съм в лек застой от няколко месеца вече...

[rokoko]

и аз изостанах заради изпита и курсовата работа
но и нямах вдъхновение
и днес се сетих че засякох един познат и искаше да се видим
прочети За един отдавнашен приятел и тогава утре новия за да хванеш смисъла

[3y3ka]

Добре мила!

[DWP]

***

Толкова спомени съм насъбрала,
че се чудя какво да ги правя.
Спомен от някаква дълга раздяла,
спомен от евтина слава,
спомен от тъжно - горчива обида,
спомен от дъжд неистов,
спомен от истинско чудо невиждано
и от перонен писък...

Тъй си стоят, във душата натрупани,
двеста писма неполучени,
пъстри хартийки, пръстени счупени,
сто изпогубени ключа,
сухо листо от дърво, приютило
десет учудени пръсти,
ръждива подкова, снимка с камила,
думи пропуснати...

Уж непотребни са ми, а не мога
да ги изхвърля, подсвирквайки весело...

Сигурно ще си стъкна от тях един ден огън,
или огърлица ще си изплета - да се обеся!

Маргарита Петкова

***

В първия слънчев ден,
първия, който прилича на лято,
да купя много ягоди - първите,
скъпи, ароматни, червени.
Майките лъжат децата си , че не са сладки.
Сладки са.
Докато вървя към спирката ми става горещо -
дрехите ми още не са разбрали за лятото,
не се събличам,
рано е.
През найлоновата торбичка прокапва червен сок.
В деня, който прилича на лято,
да ги нося за някой, който обича ягоди,
както аз обичам него,
да изцапа лицето си,
да се усмихне,
и с една усмивка,
предназначена за ягодите,
да доведе лятото вкъщи.

Мария Донева

***
Ако някога
те споходи самотата,
застани на някоя улица,
където има много хора,
и си науми,
че чакаш някого.
Той ще дойде непременно.
Някога...

Ивайло Диманов

[Allure_]

DWP,много хубави си ги избрала!

[Mirami]

Девилче, тая Маргарита Петкова все повече ми харесва...
Ще можеш ли още някое нейно да постнеш?
Мерсаж предварително

[DWP]

За вас винаги!

***
От твоето отсъствие съм болна.
Неизлечимо.
Всички къщи и всички стволове
ранявам с името ти.
Спомени, вместо хапчета, гълтам
всяка вечер.
Сутрин се будя от неприсъствието ти.
Тръгвам зла и обречена.
Търся те после по всички кръчми
и кафенета.
Замерям котки, хора и кучета
с камъни и клетви.
Слънцето свети като прожектор
в операционна.
Падат в тревата слънчасали жерави...
Как да живея от спомени?
Болно е даже над мене небето...
Как да се излекувам?
И този град е болница, където
аз още дълго ще те боледувам.

Платено съобщение
За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:

кога съм силна, кога съм слаба,
кога съм трезва, кога- пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на оня - от стиховете ми,

ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте като преглъщате.

Маргарита Петкова

[Мария Василева]

Първоначално написано от rokoko

Празнувам невъзможната ни среща.
...........................................
Намерих го в нета и ми хареса - незнам кй го е писал но е мн добро

на Камелия Кондова е

[Mirami]

Тенкс, миличка. А сега директно ще си поръчам стихосбирката й, казвай бързо къде да я намеря