[rokoko]

Благодаря за хубавите думи, Зузе!!!

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

Благодаря за хубавите думи, Зузе!!!

Аз ти благодаря за мнооооогото цунки! А ти няма за какво да ми благодариш - споделих си мнението!

Много ми се иска да продължа да пиша, да пиша толкова красиво като теб, като едно време... За жалост усещам как вече няма го онова чувство...

[DWP]

Момичета, моля ви не прекалявайте със спама, много ви моля!

[Breakfast@Tiffany]

Добре, ето и нещо от мен
Само един стих е, но не ми се пише сега цялото, пък и не знам дали ще ви хареса:

....Боли ли?..Не.Кръвта изтича,
обагря с пурпур пепелта.
Умирайки, сърцето ме обрича
на кротка лудост - самота.

[rokoko]

МДааа много е добро

[3y3ka]

Първоначално написано от Breakfast@Tiffany

....Боли ли?..Не.Кръвта изтича,
обагря с пурпур пепелта.
Умирайки, сърцето ме обрича
на кротка лудост - самота.

Много е хубаво!!! Браво! Май форумът си има своите таланти!

[Breakfast@Tiffany]

Е Зузи, направо ме разтопи
Благоадаря много за коментара

[DWP]

Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
мислех, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях
тъй, както
Децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
Се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздялата.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.

Без “сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.

И мисля, че не умирам.

Любомир Левчев

[3y3ka]

DWP, невероятно стихотворение!!!

[zve]

Първоначално написано от 3y3ka

DWP, невероятно стихотворение!!!