Стихове

no_fear · #**721** 30th March 2009, 10:13

Ще си прережа вените!

Хайде едно и от мен:

СНЕГ

Снег се сипе на парцали,
щом се сипе,значи-вали.
и е пухкав и е мек,
също като-снег.

xxxxx · #**722** 30th March 2009, 11:16

no_fear, това стихотворение ти ли го съчини? И само да си посмял да направиш нещо с вените си

sweety_L · #**723** 30th March 2009, 11:32

ПРОЩАЛНО
( На жена ми )

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров

п.п. Това стихотворение ми е много на сърце. Носи някаква особена тъга и в същото време чувство на взаимност и топлина...

Т-Е-Д-И · #**724** 30th March 2009, 11:46

Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

Моето любимо.

chokladkaka · #**725** 30th March 2009, 11:48

Цитирай:

Първоначално написано от sweety_L

ПРОЩАЛНО
( На жена ми )

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров

п.п. Това стихотворение ми е много на сърце. Носи някаква особена тъга и в същото време чувство на взаимност и топлина...

На мен ми е любимото на Вапцаров. А и предвид условията на създаването му, е още по-въздействащо.

"Преди това, същия ден, в 15 часа, в Централния софийски затвор съпругата на поета и неговата майка, заедно с останалите близки на разстреляните, са допуснати да се простят с тях. По време на тази мимолетна и напрегната среща Никола Вапцаров успява да предаде на Бойка Вапцарова малко листче, на което е написал собственоръчно двете си стихотворения "Предсмъртно и "Прощално" в тяхната последна редакция."

no_fear · #**726** 30th March 2009, 14:35

Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.

Целувчица · #**727** 30th March 2009, 14:53

Това е текста на една песен на емилия много ми харесва
Изплъзва се любовта,
като студена бяла лунна светлина.
Отиваш си със нея ти...
Няма начин зная вече да те спра...

Не, не се обръщай, че ще чуеш ти как прошепвам "Остани"!
Миг да се забавиш и ще видиш ти най-горещите сълзи.
Болката да спра няма как...
Не, не се обръщай пак!

Казваш ми, че времето всякакви следи ще заличи.
Отиваш си със нея ти... Няма начин зная вече да те спра...