[Beautiful_]

Цяло лято
Цяло лято живях до брега,
до вълните - на няколко метра.
А не помня, незнам откога,
откога не съм виждал морето.


Но за морето
Но за морето не забравяй нищо.
Очите.Устните.Китарата.
И думите, запалили огнището,което не изгаря.

Отивам си
Отивам си.Без теб.
Но пак една задъхана вълна към мене тича.
И в нея - отразената луна
като коляно на момиче.

Валеше дъжд
Валеше дъжд.И аз те обичах.Незная защо
Хукна вятъра и подгони едно старо листо.

Паля огън
Паля огън oт много години.
Гледам в безкрая и хвърлям дърва.
Чакам някой приятел да мине,
а наоколо само трева.

Когато умра
Когато умра искам някъде много далече
да засвири китара.
Едно момиче да гледа в прозореца,
който от вятъра се отваря.

На Станимир Дринчев са, някой да не помисли, че са мои :P

[DWP]

***
Мария Донева

Така е просто, просто е така -
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно нанякъде отивате.
Пристигате ли? Светло ли е там?
Или пък се загубвате? А после,
без видима причина, пак си сам,
и просто е така. Така е просто.

[no_fear]

Beautiful_

Уникално е....

[no_fear]

Опряла на прозореца ми лапи,
космата, зла, със зинала уста,
готова всеки миг да ме ухапе,
като вълчица гледа ме нощта.
Ала пердето дръпвам и отстъпва
за миг, за два ликът й озверен.
Но в себе си какво перде да дръпна?
Вълчицата е влязла вътре в мен.

МОМИЧЕТО

Облякло бе най-новата си рокля.
и с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света

[no_fear]

За теб

Ще се намери винаги жена,
която в късен час и тишина
да те погали с обич и със жал,
каквато твоят брат не би ти дал.

Ще се намерят също раменете.
Да се опреш на тях,та час поне
ти бъде леко.Неспокоен сън
и грижи ще оставиш ти навън.

Ще се намерят винаги очи,
които болката,като с лъчи
да стоплят.Само те и този път
страданието ти ще разберат.

Но има и такива рамене,
които са небе и ширине
и дадени са не за час-за век
за щастие,спокойствие и лек.

Но има женска,хубава ръка,
която милва сладостно,така,
че щом до твойто чело се допре,
съдбата чуваш и ти е добре.

Но има също и таквиз очи,
тъгата,дето само в тях личи.
Те са закрила,преданост и зов,
те са очи на вечната любов.
Но ти напук живееш все така,
че малко ти е милата ръка
очи и рамо,светлия покой.
Измените ти нямат брой...

И ето го възмездието,да!
“Предател!”-
бий дъждовната вода.
“Предател!”-
вика злобно всеки лист.
“Предател!”-
шепне ручеят сребрист.
И ти се мяташ,зъл и сам
мълчиш .
И няма никога да си простиш.
И само нежната добра ръка
ще ти прости с обида и тъга.

И само рамото така добре
Отново ще прости и разбере,
и само милата с добри очи
за непростимото ще замълчи.

.................................................. ...
ЩЕ БЪДА

Ще бъда вятърът безкраен,
нашепващ пак любовен стих.
Ще бъда полъх чист, потаен
влудяващ, монотонен, тих.

За теб ще бъда и земята,
разтърсена от нежни тръпки
и всеки ден краката
ще галят с фини стъпки.

Дъждът ще бъда и пороя,
удавил в мъка своя бяс.
Ще бъда жегата и зноя,
изгарящи те всеки час.

За теб ще бъда светлината,
огряла новия ти ден.
Звезда ще бъда и Луната
и всяка нощ ще бъдеш с мен.

За теб ще съм и Оня поп,
изплакал клетвата без звук.
Изстрадан, омерзен - до гроб -
на сватбата със някой друг.

Ще бъда брачното ти ложе
със страсти скърцащи от гняв...
възглавница ще бъда, може
и галещия те чаршаф ...

И всеки спомен, всяка снимка -
ще топля нежно старостта -
не бледа, някаква картинка,
а огънят на младостта.

Ще бъда цялата Вселена.
Смъртта, Животът нов ...
дори стократно преродена
ще бъда твоята любов ...

[no_fear]

Ето и едно много красиво произведение на Веселин Ханчев, "Балада за човека" :

Самичък в студената бяла гора
две нощи човекът се влачи.
И каза гората:-Нима не разбра?
Ранен си.Отиваш си вече.
Умираш.Далеч е отряда сега.
Ни стряха,ни лек,ни пътека.
Но глух бе човека,съборен в снега.
Пълзеше,пълзеше човека.
И каза гората:-Смири се и спри!
Не ще се изтръгнеш от мене.
Виж бързият гълъб е паднал дори
до тебе с крила укротени.
Къде ще отидеш с такива нозе,
крилете щом от мен са сковани?
И спря се човекът.И гълъбът взе,
и скри го до своите рани.
И гълъбът,сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с крила и натам полетя,
където не стигна човека.

[svetlin4u]

[Beautiful_]

no_fear много са красиви!

[Patety]

Fire and Ice

Some say the world will end in fire,
Some say in ice.
From what I've tasted of desire
I hold with those who favour fire.
But if it had to perish twice,
I think I know enough of hate
To say that for destruction ice
Is also great

много любим мой автор

[мауз]

Стахогно Но феар