#861
|
||||
|
||||
Горя по теб
Горя по теб, но искам да изтлея, кой може да ме изстуди, сякаш слънце в мене е изгряло и ме пари с най-жестоките лъчи. Късче лед ли да прегърна с надеждата да ме спаси, с мисли каменни дано осъмна дано чудо изведнъж ме вразуми! Искам сърцето си влюбчиво да изхвърля или айсберг да изпратя там, гдето душата ми чувствата я пърлят, нека просто да изстине този плам! Горя по теб, от пламъците не умирам, дано завинаги да се изпепеля, че името ти всеки ден да споменавам аз пропускам, пък ти дори не знаеш за това!! Уиски си наливам - не помага, дори добавям бучки лед! Сърцето ми танцува върху лава, тъй, сякаш че е нестинар-боец. Хей, мисъл толкова гореща! Убий ме с огън или стой далеч от мен!!! авторски
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#862
|
||||
|
||||
Какво си ти? Не си ли слънчевият лъч,
погалил сетивата ми жадни за ефирния ти допир? Какво си ти? Не си ли внезапният вятър, прегърнал ме силно, оставил копнеж по нова прегръдка? Какво си ти? Не си ли детска усмивка, родена и пораждаща във мен вълнение тъй, сякаш един път в живота полага ми се да я видя? Какво си ти за мен? Дали ли не си греховна мисъл, преборила достойно другите ми мисли във главата? Какво си ти? Ти си моя нова слабост, която е приятно сладка, но и тайнствено горчива ... Какво си ти? Но има ли значение, щом присъствието ти ме кара да се чувствам стотици пъти по-щастлива!!!
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#863
|
||||
|
||||
Рококо, пишеш ли в "Откровения" ? Аз много обичам да чата там с часове.
Има наистина много добри автори.
__________________
И сам войнът е войн! |
#864
|
||||
|
||||
и в откровения, имам и блог, който се вижда
като в откровения съм се писала angelita
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#865
|
||||
|
||||
Ей, супер...нали може да те "прочета"
btw аз съм Elyon, но скоро нищо не съм качвала
__________________
И сам войнът е войн! |
#866
|
||||
|
||||
В блога или в откровения
В блога съм качила отбрани и продължавам да качвам най-отбраните Сиреч каймака на стиховете ми
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#867
|
||||
|
||||
Е,аз блог нямам, само в Откровения чат-пат пускам нещо като ме избие нервата...иначе стиховете малко ги поизоставих на заден план... от 2 години искам едно нещо да го завърша и все няма време, но съм си дала срок до края на годината, щот тогава е крайния срок за конкурса на Развитие, не за друго...
опс, сори за спама
__________________
И сам войнът е войн! |
#868
|
||||
|
||||
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#869
|
||||
|
||||
Пианистката
Тя ще влезе тихо в стаята позната, и под десет пръста леки и добри, нежно ще изгрее Лунната соната, тишината в този дом ще озари. И на люлякова нощ ще замирише, и ще се облеят в трепетни лъчи, черното пиано с белите клавиши, бялото момиче с черните очи. Вятърът ще млъкне в старите дървета, ще се залюлеят сенките отвън, ще се спрат щастливо хора и поети да послушат този очароващ звън. Може да се влюбят, може да запеят, може тежка мъка да ги сполети, но когато тръгнат в жълтата алея и потънат мълком в своите врати скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом и във всяка тяхна мисъл ще звучи черното пиано с белите клавиши, бялото момиче с черните очи. Янко Димов ..................................
__________________
Мразя действителността. За съжаление, това е единственото място, където можеш да хапнеш пържоли. |
#870
|
||||
|
||||
Пейо Яворов
СЕНКИ На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени две тъмни сенки: там, зад бялата завеса, де лампата гори, в поле от светлина, две сенки на нощта. . . Сами една пред друга, сами една за друга в жажда и притома, там - сянката на мъж и сянка на жена. Мъчително глава се към глава навежда, - те няма да се чуят: искат и не могат. Те шепнат може би - от що се те боят! Напрегнато ръце се към ръце протягат и пак се не докосват! Искат и не могат. . . И пак, един пред друг, един за друг стоят. Те шепнат може би, но може би и викат, но може би крещят; - те няма да се чуят, две сенки на нощта, през толкоз светлина. . . Те няма да се чуят, ни ще се досегнат, сами една за друга в жажда и притома, те - сянката на мъж и сянка на жена!
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя." |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|