[Мария Василева]

Има и здрава форма на агресията. Да кажем, когато отстояваш себе си. Тя е един от трите модела на поведение, които хората усвояват - подчинение, агресия и съблазняване в смисъл на привличане. Здравословно е да има и от трите в някаква степен и според ситуацията.

А, има и автоагресия...

п.с. Неагресивния човек спокойно може и да не е щастлив.

[ratamahatta]

100% съм съгласна с Мария! Агресията сама по себе си не е нещо лошо... всичко зависи от конкретната проява
Това е толкова първично чувство, което в екстремни моменти може буквално да ти спаси живота

Първоначално написано от strangenick2

амбициозните хора си имат доста сериозни лични проблеми.

Тва изказване ми е малко странно И честно казано на мен ми е писнало от крайно неамбициозни хора, които постоянно се жалват от нещастния си живот, влагат цялата си енергия да оправдават безмисления си според тях живот с някаква вселенска конспирация срещу личността им, нямат грам хъс и стремеж сами да постигнат нещо по-добро и се носят като паразити.
Доста от амбициозните (и не само те) хора може наистина да си имат проблеми, но според мен това не се дължи на амбицията, а на това от какво е породена тя (дълбоки комплекси, ниско самочувствие.....). Тогава амбицията наистина може да стане "болна". Но когато постоянно виждам хора, които нямат амбиция дори да живеят.... почвам да се чудя кое е по-добре

[Mirami]

И аз съм съгласна с Мария, както и с теб.
Но тук се зараждат и допълнителни въпроси: всъщност всеки човек е агресивен, защото отстоява себе си и собствените си нужди. А ако нуждите ми са болни? В този смисъл хем е хубаво да отстояваш себе си, хем би трябвало да се ръководиш от здрави морални лични принципи.

Колкото до твоя пример, Рата, и аз познавам такива хора. Бих ги определила като авто-агресивни и необичащи самите себе си, описаното от теб е саморазрушително. И си права, че е важно от какво е породена амбицията, както и каква е тя.

[Begemot]

Първоначално написано от ratamahatta

Тва изказване ми е малко странно И честно казано на мен ми е писнало от крайно неамбициозни хора, които постоянно се жалват от нещастния си живот, влагат цялата си енергия да оправдават безмисления си според тях живот с някаква вселенска конспирация срещу личността им, нямат грам хъс и стремеж сами да постигнат нещо по-добро и се носят като паразити.

Липсата на амбиция не е непременно свързана с нещастен живот. Амбициозните хора също са нещастни, щот имат дупка, кято трябва да пълнят. Обратно, ако няма усещане за недостиг, то човек е по-щастлив. В този ред на мисли амбициозните хора, при равни други условия, са по-нещастни от останалата част от народонаселението.
За мен лично амбициите са свързани пряко със суетата. Постигайки нещо, ние си начесваме егото, щото сме постигнали нещо, видите ли, което много други не са.

[еМ ДжИ]

А тези, при които липсва амбиция, не се ли чувстват по-празни? Не осъзнават, че има липса, но се депресират, защо не им се получават нещата. Ужасно, особено, когато висят на врата на други!

[Lilith]

еМ, няма смисъл, ще те изкарат окаяна, нещастна и най-вече комплексирана заеби

[еМ ДжИ]

Няма аз да се хабя
с римата ще заеба

[xxxxx]

А според уикито, амбициозният човек е потенциален екстремист

[Begemot]

Първоначално написано от еМ ДжИ

А тези, при които липсва амбиция, не се ли чувстват по-празни? Не осъзнават, че има липса, но се депресират, защо не им се получават нещата. Ужасно, особено, когато висят на врата на други!

Еми, не - всичко се получава. А висейки си е мноо добре, щот обичам да се люлея.
Докато някои се люлеят, други гонят вятъра. Хубаво е всеки да си има хоби, с което да си уплътнява времето.

[ratamahatta]

Първоначално написано от Begemot

Липсата на амбиция не е непременно свързана с нещастен живот.

Ами за мен лично - е!!! Не мога да си представя как бих могла да живея и да съм щастлива без да имам някаква цел..... може да е нещо съвсем малко и незначително за повечето хора, може като го постигна.... нищо да не се промени особено, но усещането, че преследваш нещо те кара да се чувстваш жив. Не мога да си представя, че няма да искам нищо от утрешния ден и просто ще си съществувам, ще дишам, ще ям и ще с*ра.
Но е факт, че и такива хора има....... "различни хора, различни идеали"..... различна формули за успех и щастие. В тези теми най-много ме дразни генерализацията и опитите да се каже, че нещо си е винаги лошо за всекиго. То ако беше толкова елементарно и меродавно за всички хора...... отдавна да сме открили вселенското щастие.

Първоначално написано от Begemot

Амбициозните хора също са нещастни, щот имат дупка, кято трябва да пълнят. Обратно, ако няма усещане за недостиг, то човек е по-щастлив. В този ред на мисли амбициозните хора, при равни други условия, са по-нещастни от останалата част от народонаселението.
За мен лично амбициите са свързани пряко със суетата. Постигайки нещо, ние си начесваме егото, щото сме постигнали нещо, видите ли, което много други не са.

Аз и в това не виждам нищо лошо. Хората живеем в обещества винаги има някаква йерархия. Това какво нясто ще заемаш в нея зависи от качествата ти и нячина по който ги показваш и развиваш.