[tediidet]

Толкова ми се иска отново да се подложа, а мъжа ми и майка ми въобще не са съгласни с това, децата не ги питам, че просто не знам какво да правя. Лошото е, че ще отида сама без всякаква подкрепа и дано не пукна от страх.
А после като се появя с гипса, малкия ми син, каквото си е шубе, мисля да го лъжа, че съм мама-костенурка-нинджа.
Свекърва ми, с която живеем лесно ще повярва, че синът и ме е понатупал, а съседите, каквито са любопитни, ще разбера впоследствие какви ли не истории за себе си.
Има ли между вас подобни случаи, абсолютно да загърбите несъгласието на близките си?

[sibi]

Ако искаш, ще дойда с теб, стига операцията ти да е преди моята или след нея
А майка ти и мъжът ти са против, защото се страхуват просто....

[white_snake]

Оффф,много е сложно положението ти Ужасно е да нямаш подкрепа от никой,аз бих ти предложила да вземеш някоя твоя близка приятелка,с която би могла да споделиш и да знаеш,че ще те подкрепи.И все пак.... аз обикновено като реша нещо си го правя,даже съм прибързана и греша,особено ако не се допитам до близки.....

[645CI]

[quote="tediidet"]Толкова ми се иска отново да се подложа, а мъжа ми и майка ми въобще не са съгласни с това, децата не ги питам, че просто не знам какво да правя. Лошото е, че ще отида сама без всякаква подкрепа и дано не пукна от страх Аз тръгнах сама за Италия,никой не одобряваше ринопластиката ми,останах сама там 1 месец,след операцията бях синя,с огромен хематом на челото,уплашена,грозна,нещ� �стна и толкова самотна....бях изоставена от най близките ми хора в толкова важен за мене момент,но знаеш ли крепеше ме мисалта за новото начало което ме чакаше,за хубавите моменти които ще изживявам тепърва.Мисля че това ме направи по-силна и решителна да отстоявам решенията и желанията си,сега живея новия си живот,с новата си външност,а не просто да мечтая за тях...Бъди силна и решителна,ще се справиш със тази ситуация,пожелавам ти късмет и много щастие.

[KEIS]

хмм tediidet, те освен ,че не те подкрепят по думите ти ми става ясно ,че мъжа ти те малтретира дано не съм разбрала правилно но ако е така това не е никак добре ..в главата ми започва да се върти една мисъл ,че ако се оперираш без тяхно знание ако той е агресивен може да ти посегне от яд или злоба такива мъже са опасни а я си представи ти с оперираното носле и той да те шамароса един път през лицето не знам но ако си решила да правиш промяна в живота си и ако съм те разбрала правилно смятам ,че промяната трябва да започне от другаде ,това си е мое мнение иначе ти си знаеш ..За придружител може да вземеш някоя приятелка или твой роднина някой няма ли кой да те подкрепи ?Ето виж даже Sibi е готова да помогне ,това с кой да отидеш мисля не е такъв проблем истинския проблем е след това така ли е?Аз лично имах подкрепата на мъжа си ,не че не ми каза ,че съм луда и всички това ми повтаряха но аз реша ли нещо няма кой да ме спре ,освен ако не дишам вече ..Тук те подкрепяме напълно и те разбираме ..

[Svetulkata]

Аз също още не съм казала на никого с изключение на дъщеря ми,която е на 13 год.,но те сега са доста по-напред от нас.Макар,че тя ми каза,че ако аз си направя ринопластика,тя ще си сложи обица на езика от което аз изстръпнах.Обясних и,че едното няма нищо общо с другото.При мен е развит комплекс от дете и искам да се освободя от него,защото ми пречи да съм пълноценен човек,но иди обяснявай на тийнеджърка.Но и да реши аз не мога да я спра,защото я обичам.Подхвърляла съм,че не си харесвам носа и ако ми се отдаде възможност ще го коригирам.Сестра ми отсече и каза-"аз носа си не го пипам и моя е дълъг,но не ми пука".Майка ми-"той носа ти не беше такъв,но след падането с колелото нещо се промени,но пък какво ли му е".Но аз усещам,че всичко казано е от страх,за да не се подложа на тази операция,а как е страдала душата ми ивсе още страда си знам само аз.Искам да съм на 100% сигурна в себе си,че я искам,за да им сервирам това,за да мога да съм силна и да не ме разубедят.Сега вече гледам клиповете без да ми пука,някак си ги преработих в съзнанието си.Всички ще се опитват да ме разубеждават,но не мисля че ще ме изоставят.Ако никой не дойде,в краен случай ще запаля колата и с дъщеря ми ще отида.Тя ми каза,че ще дойде ако трябва.Искам през март да отида на преглед при Джамбазов,да го видя и може би тогава вече ще съм решила напълно.Вие така ли бяхте?tediidet,каквото ти диктува сърцето го прави.Слушай вътрешния си глас!За всичко се намира изход.Ти си знаеш най-добре с какви хора живееш и какво искаш.От нас имаш подкрепата за промяната към добро!Следвай целите си и не се отказвай!

[white_snake]

в интерес на истината и аз нямах подкрепата на човека до мен,дори 5 дни след това не се видяхме...... но го приех като изпитание и доказване на себе си и на това,че мога да се справя сама!така че - дерзай и смело напред!

[tediidet]

Защото това ми изглежда по-трудно, отколкото да убеждавам някой друг.А мъжа ми наистина не е от най-спокойните натури, трудно се въздържа, но слава богу към мен физическа агресия не е проявявал, мрази да му се противопоставям така открито.
Sibi, МНОГО ПЪТИ МЕРСИ ЗА ГОТОВНОСТТА ТИ ДА МЕ ПОДКРЕПИШ, мисля, че ще се справя и сама, нали вече 3 пъти съм ходила при това с местна упойка, но беше много отдавна, та съм позабравила, но пулсът ми при всички положения скача много.
А пък аз за съжаление в напрегнати ситуации - операции, раждания или силна псих. раздразнение получавам т.нар. " акушерска ръка", ръцете ми се схващат навътре, като гърч, не мога да ги разтворя. Нещо като спазми на крайниците, изтръпват, стават студени, мокри и така сгърчени, докато не отмине операцията или каквото там ме е психясало.Така бях и при първите опер. и от местната упойка доста разбрах от операцията, казах на доктора, че съм в тнакова състояние, а той отговори, че няма страшно, като свърши с опер. и аз ще се оправя.

[KEIS]

Уфф радвам се ,че не е така както си помислих ...А за местна защо бе няма смисъл да се психясваш ..с пълна най добре лягаш после се събуждаш все едно не е било ..Грабвай щерката и си върши нещата ,няма какво да се съобразяваш с тоя и оня ..За мъжа ти и децата съм съгласна те се притесняват ,не е хубаво да го криеш но и те трябва да те разберат най малкото да го обсадите ,мъжа ти да изкаже притесненията си но не може да решава вместо теб никой ..Помисли си добре и ако 100%сигурна давай и бъди щастлива ..!

[Ava-ava]

Подкрепям Кейс с казаното от нея по-нагоре в темата. Не знам дали мъжът ти те удря, но щом казваш, че свекърва ти "лесно ще повярва на това", то това означава, че Кейс е права и ако някога те е удрял, ако те бие, трябва да започнеш промяната от там.
Не съм навътре в нещата, но ще ти кажа, че не си първата, нито последната жена(за съжаление), която мъжът и я тормози(по един или друг начин). Но има жени, които търпят цял живот(то пък сигурно е един живот за тях... ) и такива, които са силни и правят всичко възможно за да променят живота си. И ако нямаш дразнители и хора, които вместо да те подкрепят, те натоварват и стресират, ще си направиш пак ринопластика и нещата ще си дойдат на мястото...Пък и наистина е опасно да се оеприраш и някой да те удари през лицето или по носа, защото може да станат усложнения


Ако си решила да се оперираш, да. Направи го и бъди щастлива!