#1
|
|||
|
|||
Нужда от съвет :(
Значи напоследък много ме тревожи един проблем, свързан с отношението и държанието на братовчедка ми. С нея живеем на 1 етаж разстояние и имаме 1 година разлика - като малки си бяхме точно като сестрички само нощем си спяхме по домовете, а иначе бяхме неразделни. Преди няколко години започнахме леко да се отдалечаваме, а и беше нормално, защото и двете тежък пубертет ни затресе. Въпреки това аз винаги съм искала да подържам близки отношения с нея, но тя започна да страни от мен, а и от всички роднини като цяло. Сега даже се виждаме максимум по веднъж в месеца, а сме на толкова близко разстояние. Не знам защо не иска да идва у нас и като има някакъв празник, на който се събираме всички роднини ми обещава, че ще дойде и после си намира оправдание. Тая година искала да се мести в София и това е една от причините да искам да си заздравим навреме връзката, за да може поне като ходя към София и тя си идва тук да се виждаме, защото иначе се опасявам, че ще изгубим всякакъв контакт. Моля, ако някой е имал сходен проблем или му идва идея какво мога да направя аз в случая да сподели.
|
#2
|
|||
|
|||
Защо не поговориш открито с нея. Само тя знае отговора, ние тук можем само да гадаем. Първото което ми идва на ум е дали не е намесено между вас някое момче?
|
#3
|
|||
|
|||
Аз се опитвам да говоря с нея, но тя казва, че няма нищо... Даже сега не дойде на именния ден на татко (Ивановден) и аз тоя факт много ме засегна и като и се обадих ми се извиняваше, каза колко много ни обичала, но пак изтъкна няква безсмислена причина. Няма момче между нас, ех, де да имаше лесно щях да оправя нещата, но сега това безпричинно отдръпване. Неините приятели са някакви пънкари и бунтари повечето и се опасявам, че и те може да я настройват така негативно срещу мен, но как мога да я отдалеча от тея хора? Тя сега не осъзнава колко си вреди и откъм образование и всичко...
|
#4
|
|||
|
|||
Да, приятелите са добра причина за странно поведение. Нали има приказка "не ми казвай кой си, а ми кажи кои са приятелите ти". Ами незнам, намери някаква тема, която да я интересува и се опитай да привлечеш внимание с това.
|
#5
|
||||
|
||||
Да не би нещо да ти завижда,че си по-умна или по-хубава от нея Или пък е осъзнала,че не и допадаш като характер Ти не се натъжавай Някой ден може би ще и дойда акъла в главата
|
#6
|
||||
|
||||
честно кaзaно, може дa имa много причини.
зависи от твоя и от нейния хaрaктер. от вaшите взаимоотношения, a може би и от новите и приятели. могa дa ти кaжa aз защо не поддържaм контaкти с 2-тa си брaтовчедкa, с която живеем къщa до къщa. не ми допaдa хaрaктерaи, поведението и, приятелите и. поговори с нея, сaмо тaкa можеш дa рaзбереш. |
#7
|
|||
|
|||
Не е уважила баща ти=не е уважила теб=не е уважила цялото ти семейство...Разбирам,че ти е кофти,обаче вие сте я поканили,отделили сте и време,а тя не го е оценила.Повярвай,щом един човек не може да оцени тези,човешките жестове на обич,няма смисъл да продължаваш да се опитваш да я изкараш от дупката.Тя след време ще го разбере,тогава когато нейните приятели няма да бъдат наокола,а тя ще има нуждата от един такъв ''приятел''
__________________
No one can be... so so like me.... |
#8
|
||||
|
||||
И аз имам подобен проблем, само дето с моята братовчедка ни делят 100 км разстояния. Когато бяхме малки много се обичахме, мястото на което можехме да се събираме, да играем свободно и да се радваме на детството ни беше нашето село. Но с времето и двете пораснахме (по-голема съм от нея с 9 месеца, но сме различни години) и е нормално мястото, което ни е събирало като деца, вече да не ни е интересно. Сега ни влекат много по-различни неща. Тя е много особен характер. Пишем си по skype, казваме си колко много се обичаме, но някакси усещам, че нейните чувства не са толкова силни като мойте. Аз човек убивам за нея, тя казва същото, но не мога да го повярвам, защото много добре я познавам. Винаги гледам да и угодя, нали ми е "по-малката братовчедка". Правя всичко за нея, дори да не ми харесва, гледам да я забавлявам (защото така или иначе съм си страшен шебек), но усещам, че и това не й е достатъчно. Напоследък се случи така, че трябваше няколко пъти да се отбивам до София и разбира се отсядах у тях. Ами, усещам, че времето, което не прекарваме заедно, в различни компании, ни е изхвърлило в двата различни полюса на настроение и на мислене. Аз съм много весел човек, постоянно мога да се смея, да се шегувам, но когато знам, че трябва да се държа сериозно го правя и отново се опитвам да я забавлявам, да не и е скучно. А тя е коренно различна, малко по-студена е, мисли САМО за момчета и ми е много трудно да разговарям с нея. Понякога се караме, защото когато аз поискам нещо и тя не иска да ми съдейства е нормално да се разсърдя - та аз правя всичко за нея. Но я разбирам! Колкото и странно да звучи. Никога не бих направила нещо лошо за нея, не бих я наранила. Та Ледено Сърце, може точно това да е пречката при вас. С времето човек пораства и си оформя различни философии, изгледи, изпада в различни настроение, които не са подобаващи да речем, ан приятелите от детството, които също растат и оформят светогледите си и т.н.
Не се отчайвай един ден ще й светне, че е загубила човек като теб, с това че се е отделила и пак ще бъдете същите приятелки. А и както казаха в по-горни постове, говори с нея, настоявай да ти каже защо е такава, ако има проблеми да ти ги сподели - ти би и помогнала. Ако не...тя губи!
__________________
... too beautiful to die, too wild to live ... |
#9
|
|||
|
|||
ледено_sЪrце, не се отчайвай заради такива неща. Знам,че е кофти когато си толкова близък с някого и изведнъж този човек се отдръпва от теб и ти започваш да се питаш какво става и все едно си ударен като с мокър парцал обаче аз подкрепям останалите и мисля,че са ти дали много добри вариянти и възможности, поради които може да се е получило това разминаване.
Наи-доброто нещо според мен е наистина да говориш с нея и дори и тя да отрича, ако наистина има нещо рано или късно ще се разбере, просто бъди търпелива. А и приятелите също могат да бъдат много въздействащ фактор, тя е млада сега, въртят и се сумати неща в главата, явно има и влияние отнякъде и така. Ако не сте се карали нещо и не си я обидила значи вината не е в теб и няма от какво да се притесняваш.
__________________
Only one thing makes a dream impossible: the fear of failure. |
#10
|
|||
|
|||
Благодаря ви, милички! Ей сега ще й звънна да се качи у нас и ще се опитам да поговорим. Искам да направя вече нещо сериозно по въпроса, защото ми се струва безумно да сме били толкова близки и да живеем на една крачка, за да не се виждаме сума ти време. Но понякога обичаме хората, заради спомените и по навик, а не заради това, което са сега, но нас ни свързва много повече, затова не искам да я губя като приятелка, а не ми се нравят съвременните роднински отношения, които са само някаква досадна формалност в повечето случаи. Гадно ми е, защото и аз съм се държала по подобен начин на моменти, но осъзнах, че близките ми са най-важното, а няма как да тръгна да й го обеснявам и да й давам акъл какво да прави с живота си...
|
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|