Цитирай:
Първоначално написано от дундьо
Натали, смяташ, че неконтролираното чувство на глад за сладко е лакомия, а не физиологичен проблем, но в повечето случаи е точно физиологичен проблем. Вероятно имаш повишени нива на инсулин (не се стряскай, това не е диабет), а още по-вероятно дефицит на хром и магнезий. Най-вече хром. Пробвай да си вземеш от аптеката хром като добавка и следи резултата.
|
Високите инсулинови нива , или по-точно отделянето на прекомерно голямо количество инсулин в отговор на приети въглехидрати е ключово в механизма на напълняването . Мисля , че тези процеси са много добре обяснени в "Зоната" на Бари Сиърс . Не знам как микроелементите могат да повлияят този ключов проблем на дебелеещите , но съм убедена ( от личен опит
) , че видът на приетата храна е от голямо значение . Преди да си изясня тези процеси се измъчвах с разделно хранене и плодови диети и се чудех защо някой хора отслабват от тях , при това без особено да ги мъчи глад , докато аз изпитвам перманентно зверски глад , независимо от приличните количества плодове , които изяждам . Когато прочетох написаното от Б.Сиърс , разбрах , че просто аз принадлежа към онази група (по-многобройна) хора , чиито панкреас изръсва огромно количество инсулин в отговор и на малко количество въглехидрати . Това количество инсулин в следващ момент води до рязка хипогликемия (респ.глад) . Тук има едни хубави диаграми на тези процеси
http://www.flamy.info/breakfast.html
Сега , когато спазвам диета , гледам ( на око ... много мразя постоянно да пресмятам и тегля храната ) всяка порция храна да съдържа и въглехидрати , и белтъчини , с преобладаване на вторите . По този начин чувството ми за глад се притъпява от много малки порции , за дълго време . Ходя си все възгладна , но само леко и приятно възбуждащо , а не зверски , така че постоянно да броя минутите до следващото ядене .