[mimozes]

Благодаря много , аз я имам тази книга , но съвсем съм я забравила. Например аз там съм Тип С , но не разбирам нещо - в крайна сметка аз не мога ли да си ям само храните за моя тип , без да спазвам тези примерно меню и шестдневния хранителен план.Ето това ме притеснява- иначе аз това не мога да се занимавам със специални порции и и така нататък. Мерси пак.

[kokodidi]

mimozes тази моя позната за която ти казах спазваше менюто което е дадено в книгата
ако искаш направи си собствено само с позволените храни
но задължително се храни толкова често колкото е описано в книгата и спазвай часовете
прецени дали можеш да я изкараш до край и се захващай ако всичко е наред

[mimozes]

Благодаря ти отново - ще пробвам да хапвам само позволените храни и грамажите не съм сигурна , че ще ги спазвам , но ще видим - ако от тях няма да пълнея , значе няма да е фаталн отолкова , защото аз кой знае какви грамажи не мога .

[kokodidi]

Няма за какво мила
да влизаш и да пишеш за да споделиш резултати

[tea77]

Здравейте, и аз съм нова.....Най-накрая реших не само да чета (това го правя отдавна ), но и да пиша.Имам няколко килограма, 3-4 максимум 5, които ту свалям, ту качвам....Офффф много съм несериозна...Сега съм решила да го карам бавно, здравословно и да наблегна на спорта.Дано този път се справя по-добре...с ваша подкрепа

[mireto]

tea77 дано този път ги заковеш килограмите, при теб не са много, тока че ще е по-лесно, но трябва да си постоянна Пожелавам ти успех и много усмивки!

[mim4etooo]

tea77, здравей! Килограмите ти за сваляне наистина не са много. Кажи нещо повече за себе си. Ориентирала ли си се към някаква диетка? Късмет и да споделяш минусите!

[smart4ety]

е нека и аз да се запиша не съм регистрирана скоро, но отскоро започнах да съм редовна, таа го приемам като начало по ред причини напълнях драстично...сега съм 83кг, на 22 години съм и съм висока 167. Заветната ми цел са предишните ми 54кг. Тъй като преди това драстично и бързо напълняване, винаги съм си била слаба - нямам и опит с диетите, не знам и как организма ми се отнася към различните продукти , затова мисля да започна със "Зоната", тъй като диетата съдържа по-разнообразни храни и ще мога да забележа как тялото ми ги приема и в последствие да изготвя свой режим. Записах се на фитнес, ходих сутринта да бягам, също така си правя упражнения вкъщи, играя тае бо и йога и мисля скоро време да се запиша на водна гимнастика - много мразя еднообразието, а и организма свиква, трябва малко да го стресирам :P всъщност диетата си започнах от вчера, с тези чести хранения изобщо не се чувствам гладна....благодаря много за подкрепата и съветите на kokodidi и на всички останали. До утре
P.S. Не моога да си пейстна линийката в подписа, нещо HTML-то не ми работи Някакви идеи как да го оправя?!

[zifson]

Здравейте.
От няколко седмици чета във форума и едва днес се престраших да се регна.На близо 17г. съм и се нуждая от вашата подкрепа, за да отслабна(мн егоистично прозвуча).
Тъй като вероятно скоро ще поискам одобрение за хранителен режим и активност, то може би тук трябва малко по-подробно да представя своя "опит" (ако бъркам ме извинете ).
До около 5годишна съм била доста слабичко дете, после минах в графа пълничко. За нещастие, дори и за дете се оказах доста чувствителна и до ден днешен помня подхвърлянията в училищния коридор... Най- лошото бе, че самочувствието ми бе толкова ниско(макар да бях мн умна за възрастта си), че не страдах за думите на другите, а се чувствах виновна, че въобще живея в техния свят, а огрома благодарност изпитвах към съучениците ми, че мълчаха докато другите ме обиждат(от днескашна гледна точка се чувствам гадно, че не са ме защитавали, но тогава им бях благодарна, че не са като другите). И така в 7клас, не помня поводам а причината по -горе изясних, изпаднах в депресия. Стигнах до извода, че храната е провалила живота ми(по- драматична натура съм) и я намразих. Спрях да ям-в началото от нещастие,а в последствие от щастие и страх да не надебелея пак.В училище изведнъж всички ме харесваха, имах мн обожатели и най-накрая започнах социален живот.Имах мн мн енергия(загадка от къде),завърших с пълно 6 без дори да се старая, взех си изпитите страхотно,чувствах се жива... Междувременно обаче, у дома, майка ми се побъркваше и тук да си призная само заради нея се взех в ръце. За 2 месеца от 59кг на сегашния ми ръст 1.68 станах под 44. Не ядях- в училише не хапвах дори солетка, като се прибирах изяждах по половин ябълка, след което правех 30мин упражнения да не надебелея от нея, вечер казвах, че съм яла малко преди да си дойдат за вечеря....коремчето ми бе плоско...леко вдлъбнато, месечният ми цикъл бе спрял, защото нямах никакво мазнини на кръста. Заведоха ме на психиатър, но не той ми помогна-да пиех някви антидепресанти, но само заради сълзите на мама всяка вечер, когато идваше да говори с мен, реших , че по-добре дори аз да страдам,.т.е. да стана пак дебела, но не и да и причинявам това. И така с времето се оправих-когато си позволих да ям, ме връхлетя страшен апетит, но уви тялото ми едва издържаше- помня че една ввечер към 17-17,30 часа изядох шепа ядки и няколко часа УМИРАХ от ужасни болки-корема ми толкова се бе свил, че едвам пое тази храна- тогава най-сетне се уплаших и почнах да ям заради себе си. Върнах си старите килограми и задържах към 57-59 кг-не бяха перфектни,но не беше и зле. Но вследствие на самоубийство на близък връстник, аз мн се стресирах- непрекъснато имаше някакво вътрешно напрежение и дори самообвинения, че не съм усетила предстоящото и т.н. . Тогава почна да ми капе косата-почти цялата опада. Това не ме уплаши толкова,колкото би уплашило другите на моята възраст и слава богу го приех почти спокойно, но спрях социалния си живот- не исках нито чуждите странни погледи, заради кърпата за глава която носех, нито съжаленията им. И така лека полека качих доста килограми. Сега съм близо 70 и не мога да се понасям. Не издържам отново да не съществувам за другите, не смея да излизам и да имам приятели, защото съм убедена, че в техните очи не съм приятен човек и най- важното- аз не се харесвам. Писна ми учителят по физкултура да ме пита защо си провалям успеха като не бягам 300м, а аз да не смея да му кажа, че не искам да виждат съучениците ми как всичко по мен се клати и едвам изминавам разтоянието(което пак е на психическа основа май, понеже когато преди посещавах фитнеса бягах по 5 до 10км...,а в училище на 300 едвам се довлачвам). Не 1 път пробвах да спазвам диети,но..... отващавах се от себе си и казвах, че ще направя всичко да отслабна и в следващия момент се плашех да не пак да спра да ям и прекратявах понеже виждах, че по цял ден не хапвам нищо и за да спра си казвах, че е важно здравето ми и т.н. и спирах да гладувам, но почвах да си позволявам всичко и то п много- и така на 2те крайности. Сега вече не мога да стискам, така да се изразя и вече трябва да отслабна, за което се нуждая от ПОДКРЕПАТА ви-нямам приятели, които да застанят до мен, а психически съм почти изтощена и сама няма да се справя. НО вече никога не искам да заспивам, мечтаейки си някой да е мил с мен или пък представяйки си се отново слаба, носеща нещо от 2та си препълнени гардероба, които не бутвам почти, защото дрехите не скриват всичко, а и се чувствам недостойна за тях и т.н..... Аз съм прекалено голяма идеалистка и мн критична и единствения шанс, да се харесам и да имам пълноценен живот изглежда е да отслабна...Съжалявам за дългият пост....май имах нужда да споделя.

[smart4ety]

Здравей, zifson!
Аз също от скоро съм в този форум, но мога да ти кажа, че ми е толкова приятно тук, че...започнах да прекарвам май доста време
Така, че бъди сигурна, че тук ще срещнеш много подкрепа!
Ти си още едно потвърждение на факта, че 50% от отслабването е психическата нагласа. Научи се да обичаш тялото си - да се наслаждаваш на храната, която приемаш и разбира се тя да бъде здравословна! Да приемаш отслабването като нещото, което ще те направи по-здрава, красива и по-щастлива, а не като лишение. Трябва САМА да осъзнаеш важността на здравословното хранене и когато го направиш, вече идва изпълнението. Моя съвет е да не се придържаш към определена диета, т.к. няма универсална такава....просто следи от какво организма ти има нужда, от какво отслабва, от какво задържа и сама изготви свой режим. Така тялото ти ще получава каквото иска и не след дълго ще ти се отплати! Надявам се, че осъзнаваш, че мнението на хората няма никакво значение, важната си ТИ! Когато ти се чувстваш добре и се уважаваш - и другите ще го направят. Успех от мен