#81
|
|||
|
|||
Цитирай:
По едно време пиех по половин лексотан в тези дни. Противозачатъчните най добре са ми действали на ПМСто. Иначе съм пила и Милгама ( от 14 до 28 ден на МЦ ) обаче много ми повишава апетита.
__________________
Благосвовен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи! |
#82
|
||||
|
||||
__________________
Песен За Животните |
#83
|
||||
|
||||
Искам да попитам какво мислите за лекарствата срещу депресия?Аз по принцип съм много против всякакви такива медикаменти(особено американски), но имам един колега, той също е с няколко опита за самоубийство, депресия и т.н., но сега пие лекарства изписани от психолог и се чувства добре, по цял ден е усмихнат и много приказлив и щастлив,даже малко прекалено превъзбуден ми се струва, но май така е по-добре отколкото да си смазан и да нямаш желание за нищо...
__________________
But I still haven't found what I'm looking for... Всяко зло за добро... Внимавай какво си пожелаваш... http://www.lowcarbfriends.com/bbs/ |
#84
|
||||
|
||||
При тежка депресия медикаментозното лечение е задължително. Особено пък когато има опити за самоубийство.
|
#85
|
|||
|
|||
От медикаментите подпухва ли ви лицето ?
|
#86
|
||||
|
||||
Ако състоянието не е много тежко е добре първо да се приемат препарати, които действат по естествен начин на нервната система, такива са съдържащите Л-теанин във висока концентрация!
|
#87
|
|||
|
|||
Момичета, с тези медикаменти шега не бива. На два пъти съм изпадала в много тежки състояния и се е налагало медикаментозно лечение. Вторият път се отказвах от лекарствата почти 3 месеца-по-зле от наркотиците сякаш беше.... Но от лекарите зная, че едно е антидепресант, а съвсем друго е успокоително. всичко в тях е различно и само лекар може да прецени на кой какво му трябва. Гледам колежките постоянно пробват разни хапчета- от едното се чувствали добре и юруш ... половината почват дапият от тия... Така не става. Не се доверявайте на рекламите. Всеки човек е една вселена и само добър лекар може да установи на кой какво му има и какво лечение му е необходимо. А душата страда повече отколкото тялото и лечението е по-деликатно ....
|
#88
|
||||
|
||||
Да права си, но това което си написала се отнася по- скоро за антидепресантите, съвсем различно е когато се употребяват природни продукти, които в повечето случаи дават отлични резултати без да се натоварва организма!
|
#89
|
||||
|
||||
Ох, не знам вече какво да правя с тази депресия, имам чувството, че постоянно съм депресирана. На моменти се засилва, например сега през зимата положението е отчайващо. Лошото е, че не мога да се съсредоточа, забравям, уча, а нищо не ми влиза в главата.В работата също, започна да правя нещо, след 5 минути забравям какво правя и започвам нещо друго Може би и стреса оказва влияние, много ми се насъбра
__________________
But I still haven't found what I'm looking for... Всяко зло за добро... Внимавай какво си пожелаваш... http://www.lowcarbfriends.com/bbs/ |
#90
|
||||
|
||||
Тайна, моето не е съвет, а описание на собствения ми опит, не зная може ли да ти е полезно... Само веднъж съм била в депресия и определено съм доволна, че не стигнах до крайности тогава. Ужасно беше, на никой не го препоръчвам. Апатия, силна чувствитеност, усещане, че съм се загубила и целия ми живот е бил напразен и ненужен, не намирах земя под краката си и т.н. При мен изобщо не стана дума за лекари, опитвах се просто да прикривам вътрешното си състояние пред близките си, тъй като никога не ми се беше случвало да се чувствам толкова слаба и като че ли ме беше срам по някакъв начин...
Излязах по чиста случайност от това състояние и днес даже си мисля, че едва ли някога ще го преживея пак... Защо съм толкова убедена в това? Стана така, че се посветих на "търсене на себе си", прочетох безкрайно много книги (и още ги чета), гледах филми, започнах да си отделям време да мисля, изобщо отдадох се на самопознанието. Открих в себе си съвсем друг човек, зарязах болните си амбиции, разбрах, че винаги досега съм се подчинявала на принципи и закони на обществото, а не на моите собствени и съм изпаднала в депресия, защото съм загубила усещането си за сигурност. Този процес на самопознание не е свършил и никога няма да свърши, това, което се случи обаче е, че се освободих от страховете си (не че ги няма, но вече ги виждам, разбирам и затова успявам да не им се подчинявам). За мен депресията се оказа най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота и днес изобщо не съжалявам за фактите, които я предизвикаха. Така че от една страна човек може да се промени тотално и да се заобича точно благодарение на подобен опит. Не се притеснявай от депресията, опитай се просто да разбереш КАКВИ са страховете ти, чувствата, мислите и какво ги предизвиква наистина. Бъди честна пред себе си и най-вече: приеми се такава, каквато си и ОБИЧАЙ СЕ! Желая ти успех!
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|