[Мария Василева]

И аз за маслинките: Естествения им цвят е зелен, черни стават в процеса на окисление, но как точно не ми е ясно.

[MILI]

ЯГОДИ
Енергийната стойност на 100 г ягоди е 135 ккал. Съдържат до 80% вода.
Имат чудесен аромат, който се дължи на етеричните вещества в плодовете.
Ягодите са много полезни при пролетна умора, скорбут, ревматизъм и за възстановяване след тежко боледуване поради високото съдържание на витамин С.
Богати са на захари (6.5-11%), включително и на: фруктоза (3.6-3.8%), глюкоза (1.3-1.6%), захароза (1.6-2.7%). Доказано е, че фруктозата и глюкозата бързо се разлагат в организма, поради което ягодите не повишават нивото на холестерола и при консумирането им в големи количества не се затлъстява, което прави плодовете полезни за хора на диети за отслабване и за спортисти, когато са в период на изчистване на мазнини.
В ягодите е налично голямо количество витамин Р (50-200 мг/%), чиято стойност в тъмночервените сортове достига до 250-500 мг/%. При недостиг на витамин Р в човешкия организъм възниква обща отпадналост, мускулни болки в краката и точковидни кръвоизливи по кожата. Комбинацията на витамин Р, витамин С и калций укрепва стените на кръвоносните съдове и предпазва от капилярни кръвоизливи.
Ягодите са богати и минерални соли: калий (130-160 мг/%), фосфор (20-30 мг/%), калций (26-30 мг/%). Това ги прави полезна храна за хора от всички възрасти, особено за подрастващи и бременните. Калиевите соли подобряват сърдечната дейност. Те подпомагат отделянето на излишните течности и действат превантивно срещу водна задръжка.
Органичните киселини в ягодите: лимонена, ябълчена, салицилова, оксалова и подобряват обмяната на веществата в организма и улесняват храносмилането. Ягодите съдържат и значимо количество фолиева киселина, която подпомага забременяването, намалява депресията, подобрява работата на мозъка и снижава риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания. В една шепа ягоди фолиевата киселина е 100 пъти повече отколкото в една ябълка.
Плодовете на ягодата са значително богати на пектинови вещества, поради което са полезни при лениви черва, запек и други проблеми със стомашно-чревния тракт.
Известно е, че при някои хора има силно изразена алергична реакция към ягоди. Тя може да бъде олекотена до известна степен, ако ягодите се комбинират с кисело мляко, мед или захар, но е по-добре в такъв случай да се приемат по-малки количества от този плод.



ПЪПЕШ
Полезен е за укрепване на нервната система. В меката му част има вещества, които помагат за изработката на серотонин - «хормона на щастието». Ако ви е станало тъжно – изяжте няколко парчета пъпеш (по-малко калории от шоколада – определено) и настроението ви ще се подобри! В пъпеша има много ферменти, необходими за кръвообразуването, което помага за възстановяване след операция, обострени язви. Има пикочогонно действие. Но в пъпеша има много захари и затова диабетиците не трябва да наблягат на него. Същото се отнася и при проблеми с бъбреците.
Пъпешът съдържа средно от 4,6 до 15% захари, до 4,5 % пектинови вещества, витамини от групите В и Е и др. В 100 г плод има 54 калории.

• Пъпешите обикновено се консумират в прясно състояние. Тонизират състоянието поради голямо съдържание на витамини и минерални соли.

ДИНЯ
Меката й част съдържа 80% вода, растителни захари, витамини (В1, В2, РР, С, фолиева киселина, каротин), соли на калия, желязото, магнезия, калция, аминикиселини. Зрялата - не нитратната - диня поддържа киселинния баланс в кръвта, помага за извеждане на шлаките, в това число опасните соли на тежки метали и даже и даже повишава адаптивните възможности на организма. Динените диети са подходящи при затлъстяване, анемия, подагра (солев дисбаланс). Динята има силно пикочогонно действие, затова при камъни в бъбреците и сериозни проблеми с кръвното лекарите препоръчват да се ограничите само до няколко парчета диня дневно.
Диня (Citrullus lanatus)е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Тя е плодов зеленчук.
Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящ о растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците проумяват ,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните. Първоначално култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори, както и на африканските роби.
Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята. Динята е сред любимите плодове на американците и най-голямата е отгледана от фермер от малко градче в щата Оклахома. Тя е тежала около 115 килограма.
Съществуват над 1200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.

Защо динята е любим и полезен продукт за храна

Динята съдържа 6 - 12% лесноусвояеми захари, 1- 2% пектинови вещества, 1.5% целулоза, каротин, витамини – А, В1, В3, С и РП, натриеви соли, калций, желязо, магнезий и мед. Водата съставлява 80 - 92% от масата на динята в зависимост от сорта, най-високият процент сред плодовете. Динята е нискокалорична - 100 г съдържат 30 - 40 калории.
Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците, черния дроб и злъчката, при лечение на подагра, предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето. По съдържание на желязо дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците и се използват при анемия, а благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване. Един от минералите, който човек губи с потта, е магнезият. Магнезият е важен заради мощния си антистресов ефект. Сто грама диня съдържат 224 мг магнезий. 150 грама диня покрива дневните нужди от този микроелемент. Недостигът на магнезий се проявява с крампи и спазми, нарушения на сърдечния ритъм, нервност и повишена раздразнителност.
Съдържанието на въглехидрати в динята е по - ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200 - 300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, не вреди на диабетиците. Дори фруктозата подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, масти и въглехидрати.
Динята е много полезна за страдащите от подагра и от хронична бъбречна
недостатъчност. Тя подпомага изчистването на токсичните продукти на пуриновата обмяна от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система.
Динята се прилага и при лечение на хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок.

За намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща, тъй като с нея може да се направи разтоварващ ден.

2 – 2,5 килограма диня се разпределят на 5 приема. Ако е невъзможно да се издържи само на диня, може при 2 от приемите да се добави сварен ориз – по 100 грама. Такъв комбиниран прием на диня и ориз се препоръчва за хипертоници, тъй като действа обезводняващо. Не се приема друга храна, алкохол, подсладени напитки. Допустимо е кафе без захар.



КАЙСИИ И ПРАСКОВИ
Зрелите кайсии и праскови съдържат много фибри и малкокалории и са добър източник на бета-каротин - антиоксидантът, койтопредпазва от израждане клетите и помага на кръвоносните съдове. Благодарение на фосфора и магнезия подобряват паметта и повишават работоспособността, оказват положително действие на мозъчните съдове и помогат да се преодолеят емоционалните натоварвания. В прасковите има много желязо и фолиева киселина. Ако нямате алергия към тях, тези плодове са много полезни по време на бременността : 2 - 3 зрели праскови на ден ще помогнат да намалите проявите на токсикоза и даже да се справите с пристъпите на гадене.
Те са с лесно отделяща се костилка и са по - богати на витамин С, захари и органични киселини. Повечето разпространени в България сортове праскови са покрити с мъх, който трябва да се отстрани чрез изтриване на плодовете преди или по време на измиването.
Прасковите са много полезни и днешният човек отдавна знае това. Те съдържат много захари и са ценни като храна. Богати са на минерални соли и витамини А, В1 и В2.
Действат много положително на храносмилателната система. Достатъчно е обилно хранене да се изядат една - две праскови и тежестта в стомаха бързо изчезва. Сокът и нектарът от праскови стимулират отделянето на стомашен сок и улесняват храносмилането, особено при консумиране на по - мазна храна. Използват се при нежелано повръщане, особено в случаите, когато лекарствени средства не помагат. Сокът от праскови активизира образуването на червени кръвни телца и затова се препоръчва при анемии. Поради високото съдържание на калий прасковите и техният сок имат изразено диуретично действие, подобряват дейността на сърдечния мускул и са подходящи при сърдечно - съдови заболявания, когато се налага обезводняване.
Тъй като са сладки плодове, прасковите не са най - предпочитани в храненето при затлъстялост, но плодови коктейли със сок от праскови дават добри резултати за намаляване на телесното тегло:
1. 200 мл сок от касис + 100 мл сок от праскови
2. 200 мл сок от круши + 100 мл сок от праскови
3. 200 мл сок от грейпфрут + 100 мл сок от праскови
Количеството се разделя на два приема, като вторият е вечер , 2 часа преди лягане.
Противопоказания за консумация на праскови, сок и нектар от тях - захарен диабет, повишена стомашна киселинност, диарии.

Кайсиите са с високо съдържание на захари (от 4 до 20%), основно захароза, Плодовете са невероятно богати на витамини: витамин С (13 мг%); провитамин А (2,48 мг%); витамин В1 (0,04 мг%); витамин РР (0,77 мг%). Богати са още на минерални соли: калий (260 мг%); натрий (1,3 мг%); калций (23,1 мг%); магнезий (8,3 мг%); (желязо 1,4 мг%) и фосфор (21,1 мг%).
Благодарение на магнезия кайсиите действат положително на хората с високо кръвно налягане, а съчетанието на магнезия с фосфора е полезно при активна умствена работа, тъй като се подобрява качествата на паметта. Кайсиите действат благоприятно и при анемии, обща отпадналост на организма, възстановяване след тежки заболявания.
Кайсиите се консумират в свеж вид, сушени или консервирани – във вид на сокове, нектари, компоти, сладка и мармалади.

Сушените кайсии са с по-високо съдържание на витамини и минерали на единица маса.Те действат леко слабително. Освен това сушените кайсии са прекрасен източник на желязо. Полезни са за сърцето и бъбреците.
В кайсиевите ядки се съдържат около 28% белтъчини и 29-58% мазнини, но в тях има и отровни цианиди, поради което трябва да се консумират ограничено.
Диабетиците трябва избягват сушените кайсии поради високата им захарност (50-60%) и значителното количество калий - 1,7 г в 100г ( дневната потребност е 3-5 г).

За хора, които се стремят да намалят теглото си, през юли е подходящо да се правят разтоварващи кайсиеви дни (два дни седмично). В тези дни се консумират само кайсии-1-1,5 на ден.
В останалите дни от седмицата е препоръчително да се консумира кайсиево-лимонов микс, който се приготвя се от смесването на 4 едро нарязани зрели кайсии, леко намачкани с вилица, сока от 1 лимон, 200мл мляко и 1 супена лъжица мед.
Целта на разтоварващите дни е не само да се намали теглото, а и да се зареди организма с важни витамини и минерали.
Особено полезни са кайсиите за хора, които се чувстват изморени и изнервени от летните горещини. За тях препоръчваме следната напитка: в 200 мл прясно мляко се пасират 3 много добре узрели кайсии, добавят се 1 чаена лъжица мед и 2-3 кубчета лед. Този плодово-млечен коктейл действа успокоително, а е и с отличен вкус. За по-екзотичен аромат могат да се добавят няколко капки ром.

МАЛИНИ

Малините като плод представляват сложно изградена структура от дребни плодчета, наредени в розетка, като всяко отделно плодче има собствена ядлива семка. Плодовете на малиновия храст са изключително богати на витамин С, съдържат полифенолни антиоксиданти и киселини, сред които салицилова, елагова, галиева. Добре са представени витамините В2, В3, магнезият, калцият, калият, омега-3 мастните киселини. Малините са богати на фибри, което ги прави много полезни за хора, имащи проблеми с освобождаването на храносмилателната система от баластни вещества
В 100 грама пресни малини се съдържат близо 87% вода, 11% въглехидрати, по-малко от 1% белтъчини.
Само 200 г от тези вкусни плодове могат да покрият дневните нужди на организма от витамин С. А необходимостта и ползите от този витамин за човека са отдавна доказани.
200 г малини съдържат 62% от дневния препоръчителен прием на манган, който е необходим за костната система. Той съдейства за синтезирането на мастните киселини и холестерола, регулира нива на кръвната захар. Манганът е необходим за оптималното функциониране на щитовидната жлеза; предпазва клетките от действието на свободните радикали; способства за усвояването на витамин С и някои витамини от В-групата. Наличието на манган в малините предпазва от алергии, диабет, нарушения в сърдечно-съдовата система, епилепсия, предменструален синдром.
От 200 г малини на ден човек получава и значително количество фолиева киселина(Б9). Тя съдейства за производството на червени кръвни телца и предпазва от анемия, участва в метаболизма на протеините, особено важна е ролята й за нервната система. Фолиевата киселина е твърде важна за жените, на които предстои раждане.
Малините имат и твърде мощни антиоксидантни въздействия върху човешкия организъм . Те превъзхождат в това отношение ягодите, кивито и доматите, които са доказани антиоксиданти. Именно елаговата киселина помага да се предпазят клетъчната мембрана и други структури в организма от поражения, нанесени от свободните радикали. При замразяване малините съхраняват съществено антиоксидантната си активност.
Колкото и да са полезни, малините крият и някои рискове, защото са силен аларген. По тази причина трябва да не се ползват за храна на деца под 1 година. Макар и в малки количества, в малините се съдържат оксалати и ако концентрацията им в човешките течности нарасне извън нормите, те кристализират и предизвикват здравни проблеми при хора с болни бъбреци, проблеми с жлъчката или други стомашни заболявания.
Малините са един твърде универсален плод по отношение на консумацията. Могат да се сушат, да се влагат в мюслита, в десерти и други сладкарски продукти. От тях се правят компоти, приготвят се чайове, коктейли, сиропи. Много успешно се замразяват и запазват в достатъчна степен вкуса и полезните си вещества.
Не на последно място е и ниската калоричност на малините, което ги прави твърде нужна храна за хора, целящи да намалят теглото си. Различните сортове малини съдържат различно количество захари, но 200 г малини от най-разпространения у нас сорт Rubus ideaus са равни на около 60 калории.
БЪЗ


В нашата страна виреят 3 вида бъз: черен бъз, червен бъз и тревист бъз.В народната медицина се използват и трите вида бъз, намиращи се на територията на България, но черният бъз (Sambucus nigra) е най-популярен. Народният лечител Петър Димков смята, че бъзът е „най-силната българска билка”. Лечебни свойства имат всички части на растението. Използват се корените под форма на отвара, плодовете (настойка), листата (отвара или външно под форма на лапи), цветовете (запарка-чай).
Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Те действат още потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен.
В народната медицина бъзът се използва още при простудни заболявания, остри кашлици.
Чай от цвят на черен бъз съдейства за нормализиране на високо кръвно налягане. Употребява се и при бъбречни заболявания, заболявания на пикочния мехур, подагра, хемороиди,анемии.
Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки на витамин С.
Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на личното тегло в нормални граници.
За целта една супена лъжица изсушени бъзови плодове се накисват от вечерта в 200 мл. леко топла вода, на сутринта течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно.

ГРОЗДЕ

Гроздето е едно от любимите лакомства на малки и големи поради отличните си вкусови качества и възможности за употреба в хранително-вкусовата промишленост.
Сега обаче ще погледнем от друга гледна точка колко полезно за човека е гроздето.
Независимо, че много сладките видове грозде не се препоръчват на хора, които са на диета за отслабване, все пак намирайте начин да похапвате грозде. То е мощен източник на ресвератрол, а това вещество стимулира производството на колаген. Именно колагенът прави нашата кожа еластична и предотвратява появата на бръчки. Гроздето е и универсално средство за пряко въздействие върху кожата. Независимо дали е суха или мазна благодарение на гроздовия сок тя става гладка и блестяща, без бръчки и тъмни петна. Мекото действие на гроздето го превръща в подходящ продукт дори и при силно чувствителна кожа, която е податлива на алергични реакции. Меката част на гроздовите зърна е изключително богата на глинена, гликолова и ябълчена киселина, които действат като активни хидратанти за кожата. Достатъчно е всеки ден да намазвате лицето, шията и деколтето с 1-2 зърна от грозде, като ги разделяте на две и само за две седмици ще усетите промяна в състоянието на кожата си. Сокът трябва да престои върху кожата 12-15 минути, след което се измива само с хладна вода. Избирайте бели сортове грозде, тъй като някои от по-тъмните оцветяват.
За по-ефективно въздействие върху изтощена и повяхнала кожа можете да направите следната маска: 50 г прясно изцеден гроздов сок от бяло грозде се смесва с 50 г кисело мляко и сместа се нанася на лицето и шията. Отгоре поставете влажна хавлиена кърпа, легнете, притворете очи(можете да поставите по едно кръгче току-що отрязана краставица върху тях) и стойте неподвижно 20 минути. След това измийте лицето с хладка вода и нанесете любимия си крем.


ДОМАТИ
Източник на ликопин. Това вещество не само придава на доматите червен цвят, но и антиоксидантни свойства. Доматите са особено полезни за профилактика на рака на простатата при мъжете, на яйчниците и матката при жените. Ликопинът се усвоява най =-добре не от пресните домати, а от печ печени, задушени, както и от доматеното пюре. Дневната профилактична доза ликопин е 10 - 15 мг. Може да се получи от: 0,5 кг пресни домати, 2 чаши доматен сок, или 3 - 4 с.л. доматен сос.

Доматите са богати на калий и затова са полезни за болните от сърце. Доматеният сок намалява артериалното и вътрешночерепното налягане. Полезно е да се пие при хипертония и глаукома.

В доматите има и много фибри и киселини. Затова пресните домати не се препоръчват на хора, които страдат от гастрит с повишена киселинност и от възпаление на жлъчния мехур.


Замисляли ли сте се върху казуса плодове или зеленчуци са доматите? Много е просто! Ботанически доматите се класифицират като плодове, близки по устройство с ягоди, малини, къпини. Понеже нямат техният сладък вкус обаче, готвачите ги сервирали не като десерт, а като предястие със зеленчуци. Именно затова днес в кулинарията е прието те да се водят зарзават.


Доматът (Solanum lycopersicum, Solanaceae) e храстовидно многогодишно растение с кратък живот, което се отглежда едногодишно. Любопитно е, че доматите са растение от семейство картофови. Може би вече сте се досетили какво подсказва това сродство. Подобно на картофите и доматите произлизат от Южна Америка и по-точно западното крайбрежие на континента и островите Галапагос.

Култивацията на доматите обаче се случила по на север в Централна Америка (днешно Мексико), където местните индианци свързвали новия зеленчук с важния за тях по онова време зарзават - томатилйо (мексикански зелен псевдо домат). Името "домат" произлиза от думата "томалт", с която Ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред Испанските търговци.

Пристигането на доматите в Европа се случва през 15-16 век, когато конкестадорите донасят семената им в Испания. Най-рано новият зеленчук се налага в италианската кухня, където местните готвачи и търговци го наричат "златна ябълка". Минават десетилетия, а в някои части на Европа дори столетия, докато доматите спечелят слава на всекидневна храна и на храна изобщо. Причината била в това, че по онова време местните хората се страхували от червените домати, заради отровния им далечен роднина - кучето грозде. Така доматите били развъждани най-често като декоративно растение заради красивите си червени плодове.

Първоначално плодовете на доматите са били дребни с размера на череши, точно като днешните "коктейлни домати". През векове на селекции размерът им бива увеличен няколкократно от древните 1-2 гр. до днешните рекордни екземпляри, тежащи до 500 гр. за брой.

Видове домати
Има над 1000 разновидности на домата, включително "чери доматите, розовите домати, сливовообразните италиански домати и др. По размери доматите варират, в среден диаметър от 5 до 10 см. По форма могат да бъдат кръгли, сплескани или продълговати, крушовидни и овални. На цвят различаваме жълти, светло оранжеви, розови и най-вече червени домати. Има и сортове, които остават зелени на цвят дори след узряване. Вкусът на доматите зависи от много фактори, включително времето на бране (преди/след узряване), съдържанието им на захар, киселини, мекотата на плътта и жилавостта на кожестата обвивка.

Продукти от домати
сурови домати
варени домати, в буркан/консерва
лютеница
кетчуп
доматен сок
доматено пюре
Хранителен състав на доматите

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

Продукт вода в %
ккал белт. /гр мазн. /гр смилаеми въгл. /гр фитостероли./мг захари/гр фибри/гр
Суров червен домат
95% 18
0.9 0.2 2.7 7 2.6 1.1
Суров зелен домат
93% 23
1.2 0.2 4.0 8 4 1.1
Суров оранжев домат
95% 16
1.2 0.2 2.2 7 2.2 0.9
Суров жълт домат
95% 15
1 0.3 2.3 6 2.3 0.7

Здравословни ползи
Добър източник е на витамин С, а също и на умерени до ниски дози про-витамин А и витамин В9;
Доматите имат ниско съдържание на минерали в състава си.
Доматите са богати на антиоксиданта Ликопен.
Здравословни рискове
При хората с хронични и активни алергии е възможно е да се проявят алергични симптоми, което съвсем не прави доматите опасна храна за останалите, които не са алергични към тях.

Как да изберем домати?
Изберете твърди лъскаво домати, без меки места. Избягвайте домати с нарушена кожена обвивка. Когато пазарувате, оглеждайте доматите един по един. Забележете цвета на мястото, където е била дръжката, в случай че е откъсната. Ако то е все още бяло-към зелено, значи доматът е откъснат преди седем до десет дни. Ако е зелено-кафяво, доматът е на две-три седмици. В случай че е изцяло кафяво, значи че доматът е набран преди повече от три седмици зелен и е съхраняван на тъмно, за да узрява бавно.

Доматите, които са напълно узрели, могат да се съхраняват в хладилник за два до ти дни, след което започват да омекват. За по добър вкус извадете доматите от хладилника за тридесет минути навън, преди да ги нарежете в салатата на вечеря. Като цяло температури до десет градуса по Целзий силно забавят узряването на доматите. Поддават се на замразяване, но в течение на процеса губят много от водата и свежестта си.




КРАСТАВИЦИ
Не е правилно да се мисли, че краставиците са «само вода». В тях се съдържат витамини (С, В1, В2, РР), захар и много минерални соли. Тъй като голяма час от солите са основни, краставичният сок намалява киселинността на стомашния сок. А също и измива от организма отровните вещества и шлаки. Високото съдържание на калий и готварска сол помага да се изведат песъчинките от бъбреците и влияе благотворно на работата на сърцето и черния дроб. С цел отслабване е полезно веднъж седмично да се правят разтоварващи «краставични» дни: разпределят се на 3 килограм корнишони и повече нищо не се яде. Краставиците са най-полезни когато не са достигнали зрялост. Неслучайно малките краставички се смятат за по-ценни.

Краставиците трабва да се избягват при язва на стомаха с понижена киселинност.
Тя съдържа голямо количество вода, малко белтъчини, въглехидрати и фибри. От витамините в малко количество са представени: С, В1, В2, РР и провитамин А. Минералите също са незначителни: соли на калция и калия, малко магнезий и фосфор.
И какво толкова е полезно в краставицата, ще каже някой. Отговаряме веднага - свободните органични киселини, които тя съдържа: оксалтова, никотинова, фолиева и пантотенова киселина.
Пресните краставици спомагат за отделянето на излишната вода от организма. Ако се чувствате подпухнали, достатъчно е да изядете 1 голяма краставица без сол, за да почувствате диуретичния й ефект.
Консумацията на краставици подпомага храносмилането и най-вече съдейства за усвояването на мазнините и белтъчините. Следователно е полезна за хора, които имат нарушена обмяна на веществата.
Ако имате гастрит, подагра, хроничен запек, яжте пресни краставици.Особено полезни са пресните краставици за хора, които искат да отслабват – малко калории ( 10 до 12 на 100 г) , диуретично действие, снабдяване на организма с вода. Има дори диета, която препоръчва 3 дни да се ядат само краставици. Не ви съветваме да я прилагате, но бихте могли да направите един разтоварващ ден след някое стабилно преяждане.
За вашата кожа краставицата е безценен дар.
Докато правите салатата, натрийте лицето и шията си с парче краставица. Скоро ще се радвате на гладка и свежа кожа, а ако имате тъмни петна или луничките ви са станали по-кафяви, знайте, че сокът от краставица действа избелващо.
Прясно изцеденият краставичен сок е великолепно средство за почистване на кожата, тъй като отстранява ефикасно излишъка от себум и едновременно с това освежава, свива порите, изглажда ранните бръчици.
Можете да си направите и следната маска: наложете лицето, шията и деколтето си с тънко нарязани кръгчета краставица, а върху тях поставете хавлиена кърпа, за да не изсъхнат прекалено бързо. Стойте в легнало положение 20 минути се измийте с хладка вода.
Ако имате мазна кожа, ви препоръчваме една специфична домашна пудра. Смилате на прах равни количества сухи семена от краставица и оризово брашно, прахът поставяте в празна кутийка от крем. Пудрата запазва качествата си дълго и не изисква особени грижи за съхраняването й. Пудрите лицето два пъти седмично и след половин час отстранявате ненужното с помощта на хартиена салфетка. Ефектът е кожа със стегнати пори, което значи, че сте предпазени от комедони и лъщящо лице. Пудрата има и противовъзпалително действие.
Сега е сезонът, в който можете да се възползвате от този дар на природата, за да отслабнете, да помогнете на организма си да се справи с някое заболяване, а и да се разкрасите.

[MILI]

Да почетем какаото и шоколада
Една легенда разказва, че отдавна, много отдавна живял в земята на ацтеките един маг Кветцалкоатл, който отгледал такава вълшебна градина, каквато нямало друга на света. И той толкова се гордеел със своето творение, че вече се мислел за творец, равен на боговете... Разбира се, боговете не могли да му простят това и за наказание лишили горделивеца от разум. Обезумелият Кветцалкоатл унищожил своята градина и само едно вълшебно дърво оцеляло - какаовото. Това е само предание, но истината е, че научното наименование на това дърво ("какао теоброма") означава "храна на боговете".

Ацтеките използвали какаото като стривали плодовете, добавяли различни подправки, понякога и мед и тази ароматна напитка наричали "чоколатл". Знаменитият император Монтесума изпивал до 50 купички "чоколатл" на ден, което му придавало необикновена бодрост, сила и енергия.
КАКВО Е ХУБАВОТО В КАКАОТО?
Освен че е ароматно и приятно на вкус, то е и още много полезно.

Съдържащият се в него алкалоид - теобромин, действа ободряващо, но е с много по-меко действие от друг известен алкалоид - кофеина. Затова какао може да пият и онези, които не бива или не обичат да пият кафе. Теоброминът влияе слабо на нервната система и активно - на сърдечно-съдовата и дихателна системи. Какаото е особено полезно при някои заболявания, например бронхиална астма. Смята се, че всички какаови продукти защитават зъбите от вредното действие на захарта.

Американски изследователи установили и един любопитен факт: независимо, че какаото е по-калорично от чая или кафето, то не води до напълняване. Просто дори една малка чаша какао предизвиква чувство на ситост, и човек не преяжда.

Какаото и шоколадът са полезни и при активна умствена или физическа работа, за мнозина те са прекрасен антидепресант.

Специалистите препоръчват какаото особено на децата. Понеже не всяко дете е в състояние сутрин рано да закуси преди да отиде на училище, една чашка какао му позволява да не усеща глад 2-3 часа - точно до голямото междучасие.

Независимо от всичките си чудесни качества какаото не се ползва у нас с особена популярност. В чужбина какао се пие много повече, и шоколад също се консумира доста повече. Разтворимото какао може да събуди повече симпатия и по-лесно да се превърне в любима напитка за мнозина.

Какао се пие най-добре в големи, широки чашки с дебели стени. Смята се, че така удоволствието от вкуса и аромата на какаото е най-пълноценно. С бисквити или дребни сладки, сутрин и през деня - за бодрост, в студените есенни вечери - за повдигане на настроението.


ИСТОРИЯТА РАЗКАЗВА
Историята на шоколада започва много отдавна, преди повече от 3000 години.

Около 1500 година преди нашата ера в низините по бреговете на Мексиканския залив възниква цивилизацията на олмеките. До нас е достигнало много малко от тяхната култура, но някои лингвисти предполагат, че думата "какао" за първи път е прозвучала като "kakawa" някъде около 1000 лет до нашата ера, по време на разцвета на тяхната цивилизация.

След олмеките дошла цивилизацията на маите. Техните предци дошли внизините на северна Гватемала около 1000 години преди нашата ера. Дотогава (и все още много маи) живеят в хълмистите части на Гватемала и Мексиканската провинция Чиапас. Там по всяка вероятност, какаотое било рядко срещано, ако изобщо е било познато. В низините обаче маите открили и започнали да култивират диворастящото какаово дърво и именно по това време най-вероятно е възникнало съвременното произношение на думата "какао".

Около 250 г. на нашата ера културата на маите встъпила в своята класическа фаза. Някъде в 600-те години на нашата ера маите обработвали първите известни ни какаови плантации. Били издигнати техните градове със замъци-пирамиди и жестоки владетели. До своето падане през 9 век по своята архитектура градовете на маите превъзхождали архитектурата на древна Гърция и Италия от времето на ранния Ренесанс. Шоколадът бил разкош и свещена напитка за маите, при това не само в живота, но и в смъртта.

Не би било вярно да се мисли, че маите са познавали само една единствена шоколадова напитка. Те са имали добре разработени методи за приготвянето им с използване на различни добавки. Лингвистите, изучаващи културата на маите, са идентифицирали например фразите "witik cacao" и "cacao kox", но за съжалению ние не знаем какво означават те. Маите често използвали добавката - "piment". В много книги тази дума се превежда като "пипер", но това не е вярно. Истинското значение на тази дума е "карамфилово дърво". В Новия свят пиперът е бил неизвестен преди пристигането на испанците.

След 9-ти век класическата култура на маите се разпада и на тяхно място идват толтеките. Но и тази култура угасва през 12 век в резултат на вътрешни разногласия и въстания. След 1200 година ацтеките завладяват Мексико и околните територии. Тяхната цивилизация просъществувала до 1521 година, докато не била срината от испанците.

В много книги за шоколада се разказва, че именно ацтеките първи култивират какаовото дърво и изобретяват шоколадната напитка. И макар това да не е точно така, ацтеките изиграли най-голяма роля за разпространението на какаото в Новия свят. Според една легенда на ацтеките семената от какао са попаднали при нас от Рая и от плодовете на какаовото дърво идват мъдростта и силата. Най-главната територия на империята на ацтеките била областта Xoconochco, която те завоювали между 1486 и 1502 г. Така те получили достъп до най-хубавите плантации с какао. Областта Xoconochco била изолирана от останалата част на тяхната империя, затова търговците играели важна роля при пренасянето на какао-бобовете в столицата на ацтеките, Теночтитлан. Ацтеките използвали какао-бобовете и като парично средство. Още повече учудва количеството, което се съхранявало в кралските хранилища на империята. В един чувал какао, който пренасял търговецът, имало около 24 000 зърна какао. Това представлявало 3 "xipuipillis".

От някои източници е известно, че дворецът Nezahualcoyotl ежедневно е употребявал 4 xipuipillis, и за една година това правело вече над 486 чувала. Но това все още не било нищо в сравнение със склада с какао на знаменития император на ацтеките Монтесума. Казват, че в него се съхранявали повече от 40 000 чувала с какао. Тези факти не са потвърдени, но със сигурност в складовете е имало огромно количество какао. Маите наричали шоколадната напитка "xocolatl", а ацтеките - "cacahuatl"; на езика на инките в Мексико думата "шоколад" е комбинация от думите "choco" ("пяна") и "atl" ("вода"). Това е обяснимо, защото в ранните времена шоколадът е бил известен само като напитка.

Казват, че Христофор Колумб от своята четвърта експедиция в Новия свят е донесъл какао-бобове на краля Фердинанд, но никой така и не им обърнал внимание сред огромното количество всякакви съкровища. В следващите 100 години шоколадът се появява и в Европа. С цена по 10-15 шилинга за фунт, шоколадът се смятал за аристократична напитка. През 16-тото столетие испанският историк Овиедо е писал: "Само богатият и благородният може да си позволи да пие шоколад, понеже той буквално пие парите си. Всички нации използват какао-бобовете като валута: за 100 такива семена съвсем спокойно може да се купи добър роб."

Шоколадът се използвал и като лечебно средство. Така например, Кристофър Лудвиг Хофман препоръчвал шоколад като средство против много болести, опирайки се на опита на кардинал Ришельо. С развитието на промишлеността шоколадът станал по-достъпен, в него започнали да добавят разнообразни добавки: мляко, подправки, различни сладки вещества, вино и дори пиво. Първоначално шоколадът се смятал за мъжка напитка, но в последствие той станал любима детска напитка. През 1674 година с шоколад започнали да правят рула и сладкиши. Тази дата се смята за първото появяване на шоколад, който може да се и яде, а не само да се пие.

В Европа какаото попада най-напред в манастирите и в кралския двор, където се ползвал с голяма популярност сред придворните дами. От Испании "ксоколатл" прониква в Европа, бързо измества мексиканските подправки от тръстикова захар и ванилия. Правителството на немския император Карл V, съзнавайки колко е важен този продукт, иска монопол над какаото. Но още през XVII век контарбандисти активно внасят какао в Нидерландия. Първите лицензи за производство на шоколад измислят италианците. В Англия "Chocolate Houses" е по-посещаван от кафеените и чайни салони. През XIX век се появяват първите блокчета шоколад, а Жан Неаус изобретява първия бонбон с пълнеж.


МАЛКО ЗА РАСТЕНИЕТО...
В ботаниката какаовото дърво е получило наименованието "Теоброма какао", което означава "храна на боговете". Ацтеките го смятали за най-красивото "райско" дърво и се прекланяли пред него като пред божествено творение.
Това дърво расте само при топъл и влажен климат, в сянката на огромни дървета, в сърцето на тропически гори, заобиколени от пищна, ярка зеленина. Разпространено е предимно в Северна и Южна Америка, Австралия и някои острови на Азия. Трудно за отглеждане, дървото расте върху плодородни, рохкави почви, с постоянна температура 20-28°.C, достига до 10-15 м височина.

Плододава два пъти годишно - основната реколта е през октомври-февруари и междинно - през май-юни. Плодовете съдържат семена (какао-бобове), чието количество вътре във всеки плод е променливо - от 20 до 50. Те могат да бъдат кръгли, плоски, изпъкнали и са със сивкав, синкав или кафяв оттенък. Едно хубаво, здраво дърво може да дава до 2 кг бобове в годината.



Веднага след събирането бобовете имат горчиво-тръпчив вкус и бледо оцветяване, съдържат около 30% вода и 30% какаово масло. В този вид те са непригодни за производство на шоколад.


Също както лозята, какаовите плантации се отглеждат на определени територии, имат ограничени райони на производство и различни сортове: криопло - нежен, ароматен и нагарчащ, форастеро - с типичен вкус, получен чрез кръстосване на два сорта, тринитарио - предизвикващ възхищение и любов сред познавачите.

Дълго време шоколадът се е използвал като гореща напитка. Така познатата ни форма на шоколада на блокчета се е появила едва през ХІХ век. През 1828 година холандецът Конрад ван Хоутен запатентовал хидравлична преса, с помощта на която станало възможно да се добива какаовото масло. така се е родило какаото на прах. През 1847 година в английската фирма J. S. Fry&Sons започнали да смесват този прах със захар и разтопено какаово масло. По-късно започнали да добвят в шоколада и мляко.

През 1879 година Рудолф Линд изобертил устройство във вид на раковина, в което шоколадната маса можело непрекъснато и дълго време да се мачка, счуква, разбърква. В резултат се появил първият шоколад, който се разтопява върху езика - Chocolat fondat. Той имал такъв успех, че 20 години по-късно цюрихският сладкар Рудолф Шпрюнгли поставил на масата 1,5 милиона франка, за да откупи изобретението на Линд.




ЖАЖДАТА ЗА ШОКОЛАД
Прието е да се смята, че страстта към шоколада е женски порок - 39% от жените и само 15 % от мъжете са под влияние на шоколадовата мания. Най-силна потребност от шоколад жените усещат по време на менструация, освен това вкусът на шоколада им помага да преодоляват предменструалния синдром, поддържайки доброто им настроение. Затова и лекарите препоръчват на нежния пол да не се лишават от сладката радост по време на критичните дни на физиологичния цикъл. Интересен е фактът, че резкият спад на хормони в края на цикъла не влияе на шоколадовия глад - когато учените давали на жените хормоните, които не им достигат във вид на медикаменти, жаждата за шоколад не утихвала.

И до днес обаче не е ясно защо толкова обичаме шоколад. Освен необикновеният му вкус, важна роля играят биологически активните вещества, които заставят мозъка да изработват каскада от хормони, които носят удоволствие. За наслаждението са особено важни серотонина, чиято липса води до депресии, а шоколадът повишава неговото ниво в кръвта. Специалистите твърдят, че какаовото масло помага на мозъка да изработва вещество, сходно с опиума и освен това освобождава хормона ендорфин, даващ силно чувство на наслада и веществото фенамин, което е психостимулиращо средство. Но никакви експерименти не са в състояние да потушат истинската любов към шоколада и какаовите сладкиши.

И така през 1519 г. конквистадорите на Кортес превзели древната столица на Мексико и в двореца на Монтесума намерили огромни запаси от сушени какаови зърна. От тях ацтеките приготвяли специална напитка, но Кортес предпочел напитката на Монтесума, направена от стрити какаови и царевични зърна, мед, ванилия и сладък сок от агава. Връщайки се в Европа, Кортес подарил на испанския крал какаови зърна и рецепта за приготвяне на "чокоатля", прародителя на днешния шоколад.
Първите шоколадови фабрики били основани в Испания и дълго време испанските производители ревниво пазели рецептите за шоколадовата напитка. През следващите векове какаовото дърво се разпространило и в Африка, разширило се производството на шоколадови продукти - в САЩ, Германия, Англия, Швейцария, Холандия, Русия и др.

Какаовите зърна са богати на:
-мазнини - триглицериди, мастни киселини (палмитинова, стеаринова, олеинова и линолова). Мазнините на какаовите зърна са известни като какаово масло, което се топи при температура, близка до тази на човешкото тяло;
-белтъци - албумини, глобулини и водоразтворими аминокиселини;
-въглехидрати - нишесте, прости захари (глюкоза, фруктоза, захароза) и хранителни влакнини;
-витамини - В1, В2, РР, провитамин А (каротин)
-минерални вещества - натрий, калий, калций, магнезий, фосфор и желязо
-пуринови съединения - теобромин и кофеин, които стимулират сърдечно-съдовата и нервната система;
-органични киселини - лимонена, ябълкова, оцетна, маслена, валерианова и др.
-ароматни вещества - (над 40), предимно полифенолови съединения, определящи приятните вкусови и ароматни свойства на ферментиралите и изсушени какаови зърна. След тези процеси и последвалата механична и химична обработка на зърната се създават структурата, цветът и ароматът на какаото и шоколада, като е задължително полученият какаов прах да бъде с размер на отделните частици от 10 до 25 мк.

При приготвянето на шоколада от какаовите зърна не се извличат мазнините. Зърната се обработват по специален начин, превръщат се в течна маса, която се смесва с какаово масло, мляко, захар, аромати, орехи, лешници, сушени плодове и др.
Шоколадът има многобройни почитатели, като негови най-ревностни поклонници са децата.
На това лакомство са приписвани много грехове - то е смятано за виновник за наднорменото тегло, кариесите, високия холестерол, алергия и др. Постепенно през годините тези обвинения отпаднаха и шоколадът бе реабилитиран.
Отчитайки хранителната ценност на шоколада, производителите на детски храни започнаха да го включват в състава им. У нас вече има каши с шоколад, предназначени за кърмачетата през и след второто полугодие.
Разбира се, с шоколада, както и с много други храни, не бива да се прекалява, той не бива да заема мястото на хранителни продукти, отличаващи се със своята полезност, но не толкова любими.
Важно е също така да знаем, че както всички храни и шоколадът може да бъде причина за алергични прояви, особено при деца с обременена фамилна история за атопични заболявания. При тези деца е добре шоколадът да се включи по-късно -след 1-2-годишна възраст, и то в разумни количества.

[miss_beauty]

Наистина чудесна темичка, тука всеки можe да намери нещo за себе си. Аз лично ям доста краставици, но незнаех че са толкова полезни. Ето и инфо, за храни които смятам за доста полезни.
Елда Тя е царицата на отслабването. Въпреки че често е възприемана като зърнена култура, всъщност елдата не е житно растение, а отделен вид. Вкусна и полезна, за нищо на света не пропускайте да я включите в диетичното си меню.

Елдата съдържа много белтъчини, които се усвояват добре. Тя увеличава мускулната сила и издръжливост. Затова е много полезна за активно спортуващите. Богатото съдържание на желязо, калций, калий, йод, фосфор, цинк и други минерали я прави незаменим “продукт на красотата”. Елдата подхранва кожата, косата и ноктите. В нея има също органични киселини (лимонена, ябълкова) и витамини А, С, РР, P и от групата В в балансирано съотношение. Богата е на флавоноиди, които помагат за забавяне процесите на стареене.

Несъмнено елдата е много ефективна при отслабване. Особено в съчетание с мляко, тъй като заедно подобряват работата на стомашно-чревния тракт. Поредният куриоз! Родината на елдата е Индия, най-популярна е в Русия (там е наричана гречка), но най-добрата диета с елда е разработена от шведски диетолози. Колко време ще я спазвате, зависи от килограмите, които искате да свалите. Самата диета е добре балансирана, нормализира обмяната на веществата и е особено подходяща за студения сезон.


Спанак Спанакът има тъмнозелени листа, които в зависимост от вида могат да бъдат къдрави или гладки. Гладкият спанак, понякога наричан ”салатен”, има по-нежна и деликатна структура. Къдравият спанак е по- груб. Вкусът е еднакъв.

По съдържание на хранителни вещества и особено на минерални соли спанакът е изключително полезен. Съдържа средно 90,1% вода, 3,2% белтъчини, 3,2% въглехидрати. Количеството на мазнини е незначително.
Богат е на витамин С, провитамин А (каротин), витамини В, В1, В2, В6, РР и в по-малко количество витамин К.В спанака се съдържа много ценната фолиева киселина, както и минерални вещества – калии, магнезий, желязо, фосфор, калций, хлор, йод, в малки количества манган и мед.

1 порция 100 гр. спанак съдържа:

Калории - 23; Мазнини - 0 гр.; Холестерол - 0 мг; Натрий - 70 мг; Въглехидрати - 4 гр.; Захар - 0 гр.; Протеини - 3 гр.; Витамин А - 210%;
Витамин С - 16%; Калций - 14%; Желязо - 20% ;


Витамините в спанака са устойчиви при варене и консервиране. При термична обработка голяма част от минералните вещества преминават във водата, а при продължително варене се унищожават и някои съставки. Ето защо спанакът е особено полезен в прясно състояние под формата на салати. Поради ниската си калоричност е подходяща диетична храна при затлъстяване.
За лечебни цели и по-бърз ефект за предпочитане е пиенето на изцеден пресен сок от спанак (чист) или смесен със сок от моркови.

Когато купувате спанак, избирайте листа, които са хрупкави и с тъмнозелен на цвят. Избягвайте бледи, наранени или с петна.
От килограм суров спанак се получава около 300 гр. сварен.

Варен спанак
Изплакнете спанака и го поставете в тенджера, като го покриете с вода. Сложете капака и варете на ниска температура, докато листата омекнат. Овкусете с малко сол.
Подходящ е за гарнитури на месо. Включва се като част от различни други ястия.
Разбъркан със сварен кафяв ориз и полят със сок от един лимон е много вкусен и е добра диетична храна.

Задушен спанак
Загрейте олио или зехтин в подходящ съд и сложете няколко скилидки чесън. Добавете измитите и подсушени листа от спанак. Покрийте съда и задушавайте на по-ниска температура, докато листата омекнат.
Готовият спанак се сервира студен. Могат да се добавят отделно задушени гъби, нарязани на ситно. Сол - на вкус.

[natalei]

Биби, поздравления за темата!

Пилешко месо

Пилешкото месо съдържа 15-18% белтъчини, а мазнините са едва 4%. То е за предпочитане и защото наситените и ненаситените мастни киселини в него са с най-добър баланс. Богато е на мастноразтворимите витамини А, D и Е. Съдържа много витамини от групата В, а също и важни минерални вещества като желязо и фосфор. Мазнините от птици са богати на наситени мастни киселини, което ги прави биологично активни. Те имат ниска температура на топене и много добра усвояемост. Много бедно на съединителна тъкан (сухожилия), птичето месо е лесноусвояемо. Подходящо е за спортисти, възрастни хора, дори за малки деца, тъй като не претоварва неукрепналата им храносмилателна система.
Всеки, който спазва диета с цел намаляване на лично тегло или изчистване на мазнини, трябва да отделя кожата. Диетолозите съветват това да става още преди термичната обработка, ако целта е да се сведат до минимум постъпващите в организма мазнини.

Пуешко месо

Пуешкото месо се усвоява лесно от организма. Съдържа много протеини, малко мазнини, които са по-концентрирани в кожата. В 100 грама пуешко се съдържат 136 калории, 25 грама белтъчини и 3 грама ненаситени мазнини. По-голям процент мазнини има в черното пуешко месо. В пуешкото има още желязо, цинк, фосфор и витамин B. Цинкът играе голяма роля за ензимите в човешкия организъм и за поддържане на имунната система. Голям плюс на това месо е наличието на селен, защото този минерал е от изключителна важност за здравето, тъй като той е мощен антиоксидант. По нискокалорично е бялото пуешко месо, което представлява 70% от месото на пуйката, но разликата с калоричната стойност на черното пуешко месо е само около 10 калории. Така че като цяло пуешкото е много подходяща храна за хора, занимаващи се с фитнес или пазещи диети за отслабване.

Телешко месо

Телешкото месо е богато на протеини, витамини B6, B2 и B12, селен, фосфор и ниацин.Също така е мощен източник на желязо и цинк, които подпомагат поддържането на нашето здраве. В телешкото месо има несравнимо по-малко мазнини от свинското .Сварено добре, то може да се консумира и студено, което е твърде удобно при диети.

Яйца

Като хранителни продукти яйцата са обект на противоречиви мнения, но с напредването на науката все повече става ясно, че не само не са толкова вредни, а и че са полезни за всеки, който иска да се храни здравословно. Много специалисти по сърдечно-съдови заболявания доказват, че един хранителен режим , в който не са включени яйца, може да се окаже дори опасен.
Яйцата съдържат не само най-съвършените белтъчни съставки в сравнение с другите храни, но също така лецитин, който подпомага асимилирането на мазнините. Най-важното е, че подпомагат повишаването нивата на липопротеини с висока плътност, чието прочистващо действие разлага плаката , а от друга страна пренасят холестерина по кръвен път, без да запушват артериите.
Яйцата се усвояват лесно от организма и са много необходими за изграждане и обновяване на неговите клетки. Белтъкът им съдържа незаменими аминокиселини, които са в оптимално равновесие. Поради високата си биологична стойност яйчният белтък е признат за еталон и с него се сравняват протеините от друг произход. Белтъкът на яйцето се състои се от около 85-90% вода, 10-12% белтъчни и под 1% въглехидрати, мазнини и минерални вещества. Мазнините, съдържащи се в белтъка, основно са полиненаситени и поради това безвредни. Белтъчните вещества, които се съдържат в него, са коналбумин, овоалбумин и др. Изчислено е, че две средно големи яйца осигуряват на организма толкова незаменими аминокиселини, колкото 80-100 г месо.
В яйцата има още мазнини и малко въглехидрати.
Съдържат се и витамини от група В, витамин E и витамин A, също и редица микроелементи - калций, мед, манган, желязо, йод, селен и други.
Енергийната стойност на 1 средно голямо яйце е около 80 ккал.
Най-голямо относително тегло в яйцето има жълтъкът - около 50%. Яйчният жълтък съдържа мазнини - до 32%. Мазнините заемат около 1/3 от яйцето. Жълтъкът е най-ценната хранителна част. Около половината от съдържанието на жълтъка е вода. Белтъчините са около 15-16%. Най-голямо хранително значение от белтъчните вещества имат вителинът и ливетинът. В жълтъка се съдържат и витамините А, D и E. В жълтъка, за разлика от белтъка, има холестерин. Хора, които имат проблем с нивото на холестерин в кръвта, трябва да не употребяват повече от 1 яйце на ден /1 жълтък/, могат да консумират повече белтъци. Около 2% от жълтъка е холестерол, но той не е толкова опасен, колкото се твърди от някои автори. В жълтъка се съдържа полезното вещество - лецитин. При обменните процеси той, най-общо казано, обезврежда холестерола. В белтъка няма холестерол. Значителното количество лецитин в жълтъка повлиява благоприятно черния дроб и нервната система. Неслучайно яйцата се включват в диетите на хора, които работят в замърсена среда с промишлени и неврогенни отрови, като живак, арсен, олово. Комбинацията на лецитин и желязо в хранителните продукти стимулира образуването на кръвните съставки, затова яйчните жълтъци са особено полезни при анемии и възстановяване след тежко боледуване.
За безвредна се смята консумацията на 6 яйца седмично. Хората, предразположени към атеросклероза, трябва да приемат едно, най-много две яйца седмично. Тези, които имат алергия към белтъчини, трябва да ядат само жълтък.
Съществува твърдение, че суровите яйца са по-хранителни. Трябва да се знае, че полезните съставки на яйцето са достатъчно устойчиви на висока температура и се запазват след различни видове кулинарна обработка. При постоянна консумация на сурови яйца може да се стигне до болестно състояние, известно като биотинова авитаминоза. Суровите белтъчини могат да доведат и до различни прояви на алергия, уртикария и екзема. Суровите яйца могат да предизвикат и хранителни отравяния. Това се отнася повече за пачите и гъшите яйца, които съдържат повече мазнини и често са носители на салмонелна инфекция, но не е изключена такава и при кокошите яйца.
Преди консумация яйцата трябва да се измиват с хладка вода и да се варят 10 минути /минимум 5/. Топлинната обработка не бива да се удължава много, защото белтъкът става трудносмилаем. Пържените яйца са трудносмилаеми поради мазнината, с която се пържат, а и не са диетични.

Пъдпъдъчи яйца
Азиатските народи отдавна използват лечебните свойства на пъдпъдъчите яйца, които успокояват нервната система и повишават имунната защита на организма.
Яйцата на пъдпъдъка са полезни при лечение на алергии, астма, анемия, имунна недостатъчност. Те съдействат за понижаване на кръвното налягане, подпомагат изгарянето на захарта, регулират водната обмяна, регулират стомашната секреция. Пъдпъдъчите яйца тонизират при умора, главоболие.
У нас все още се смятат за деликатес, но вече ги има на пазара.

Много спортисти, които се занимават с фитнес и културизъм, често се интересуват колко яйца могат да консумират на ден. Смятаме, че не бива да се ядат повече от 2 цели яйца, а що се касае само до белтъците, въпросът е по- индивидуален. Всеки трябва да прецени колко белтъчини приема с друга храна или под форма на белтъчни добавки, каква лична поносимост има към белтъчините, какво цели с тренировките, какво физическо натоварване има. Яйцата са една изключително полезна храна, но и тя би могла да създаде проблеми при неразумно консумиране.

[bibi_82]

Намерих една много интересна статия за консервантите. Мисля че ще е интересно и полезно за всички

http://feia.info/konservantite.html

[MILI]

Биби току що ми изгуби 1 час от времето да чета това, и в крайна сметка нищо не запомних
Че то може ли да се запомни нещо



Всъщност има един извод- където пише Е върху продукта, бЕгай далече....ма то туЙ и преди си го знаех

[bibi_82]

Хахаха..то не е за запомняне Мили - едва ли е възможно Просто за инфо на по-любознателните
Някои Е-та се срещат доста често по етикетите така че е добре да се знаят, за всеки случай

[MILI]

Първоначално написано от bibi_82

Хахаха..то не е за запомняне Мили - едва ли е възможно Просто за инфо на по-любознателните

Блях, а Аз си мислих че трябва да го помним
Ама, че съм се заблудила....
Какво значи любознателен?! Човек, който чете ей така, а после никога не използва в живота си това което е прочел....
Ако според теб това е любознателност- Аз съм най- любознателния човек на света
п.п.Сега сериозно...Мерси за инфото
За аспартама беше полезно да прочета още нещо по въпроса, в седмицата по 2 пъти си позволявам- Кола Лайт
шЪ я спирам,че може и на това да се дължи слабата ми памет

[bibi_82]

Много сме говорили наистина за консервантите, но толкова инфо на куп досега не бях срещала и реших че ще е интересно.
Наскоро много ми се дояде създърма и установих че няма нито една марка в която да няма поне 4-5 Е-та(това в Пикадили където наистина имаше доста видове и марки)...Не си купих защото нямах идея кои Е-та могат да се консумират и кои не.
Сега ще си ходя със списъка на Е-тата да пазарувам