[lady25]

Pufpaf, много си прав за по- голямата част от нещата, но да не забравяме и че хората се променят понякога и под нашето собствено влияние. Когато се запознах със сегашния ми приятел бях вече съвсем наясно какво искам и какво търся в един мъж и въпреки бурните страсти, които изпитвах тогава мисля, че бях преценила нещата правилно към онзи момент.Не ме разбирай погрешно, страшно много обичам приятеля си и смятам , че той е най- доброто за мен, обаче ясно осъзнавам и собствената си вина за промяната в поведението му. Аз пазарувам, аз готвя, аз организирам почивките ни, в момента и аз търся кола. Не че това ми тежи, но понякога на човек му идва нанагорно винаги да мисли за нещо, но сама съм си виновна. Сега се опитвам да променя нещата, но след 5 години заедно вече е доста трудно и нещата стават много бавно, но поне стават.
Понеже съм живяла в малък град, после в средно голям, после в София и сега в чужбина мисля, че имам наблюдения и за манталитета на хората като цяло. В малките и средните градове преди собственото щастие винаги се поставя мнението на хората. Каквото и да направи един човек, винаги първо се замисля какво ще кажат хората. В големите градове и в чужбина не е така. Хората не се познават и всеки мисли само за собственото си щастие, а и децата по- лесно се откъсват от опеката на родителите си, докато в малките градове родителите бдят над 50 годишните си дечица докато са живи. Моята баба например, която много ме обича и , с която често си споделям смята, че да се омъжиш не е щастливо събитие , а огромна трагедия, защото според нейното възпитание мъжът е господарят както на къщата, така и на жена си и тя трябва само да скланя глава и да му се подчинява, без да възразява и да изказва мнението си. Това възпитание в последствие се пренася до някъде и върху майка ми и слава богу , че аз излязох от къщи на 14 годишна възраст, за да не може да се принесе и върху мен. И като се съчетае подобен вид възпитание с мисълта "какво ще кажат хората" , представи си какъв е резултатът. И до ден днешен има мъже, които смятат, че жената е слугиня и жени, които със зяпнала уста чакат заповедите на господаря, а клетвата "докато смъртта ни раздели" е единственият възможен вариант.

Скоро четох една книга , в която се обясняваше как още при възникването на човечеството генетично било заложено жената да се грижи за децата и домакинството, а мъжа да ходи на лов и да се грижи за прехраната и за да се измени тази генетична особеност ще са необходими хиляди години. Интересно ми е обаче как не познавам нито една такава домакиня , която да си стои в къщи и с нищо друго да не се занимава, но за сметка на това 99% от мъжете, които познавам смятат , че всичките им задължения към семейството се изчерпват с това да ходят на работа и да носят в къщи някаква, макар и мизерна заплата, която в повечето случаи не покрива дори елементарните нужди на семейството. Явно еманципацията на българските мъже все още дори не е започнала.
Огромна роля обаче в цялото това объркване играят и българските майки. Не мога да опиша колко бях потресена, когато се пренесох да живея при приятеля си и милата му майчица още в един от първите дни дойде да ни сменя чаршафите. Да не говорим, че месеци наред носеше храна, въпреки че ние си готвехме всеки ден и какви ли не още подобни дребни нещица, които могат да съсипят една връзка. Когато се опитахме да обясним, че вече сме големи хора и сами можем да се оправяме отговорът беше "ама нали сте ми дечеца, аз по друг начин не мога". Добре щом ти не можеш, ние се изнесохме, а аз се оказах мързелива. Слава Богу, че не ме интересува мнението на хората, защото вероятно, съм най- противната снаха, пък тя така да се грижи за нас. Основен проблем според мен за мъжкото поведение са селските майки, които раждат по 2 деца - момиче, което ще се омъжи и ще отлети от семейното огнище и момче, което винаги ще си бъде при мама да се грижат един за друг. Тези жени обикновено са се омъжили на не повече от 20- 22 години. Родили са на бързо по 2 деца, защото иначе хората ще кажат, че са ялови. Вместо на младини да се позабавляват и да видят нещо от живота те са се впуснали в едно битово еднообразие и тъй като не са имали време да откриват себе си , те нямат никакви интереси или хобита, а понякога дори и приятели. Мъжете им бързо са загубили интерес към тях, защото в един такъв човек просто няма какво да ти е интересно и започват да си се занимават със свои си неща. И когато на мама детето се окаже, пораснал вече мъж, който иска да се отдели от нея тя изживява истинска драма, защото с него е заменила безразличния си съпруг.

Много се отнесох в размишленията си, но надявам се да съм дала още една гледна точка по въпроса

[Little Blue Dress]

Първоначално написано от lady25

В малките и средните градове преди собственото щастие винаги се поставя мнението на хората. Каквото и да направи един човек, винаги първо се замисля какво ще кажат хората. В големите градове и в чужбина не е така. Хората не се познават и всеки мисли само за собственото си щастие, а и децата по- лесно се откъсват от опеката на родителите си, докато в малките градове родителите бдят над 50 годишните си дечица докато са живи.

Тук си много права! По тази причина и аз като се прибера в моя роден град, който е по-малък, и повече от седмица не мога да стоя там...просто се задушавам!

[Little Blue Dress]

Да пусна и едно видео по темата, може да е интересно да го видите.

http://www.youtube.com/watch?v=mMSb5fS5rQM