[Piny]

аз не бих могла да живея отделно от децата си, по-точно ако се наложи по не знам каква причина може и да мога, но да съм щастлива не може да става и дума при мен в такъв случай

[Babri]

Габи,кой гледа малкия докато вие сте в чужбина?

[Мария Василева]

Е, тя е казвала - други хора. Съгласна съм, че е безкрайно тъжно така - на мои близки се е наложило да са разделени от децата си... трудно е, най-меко казано. Но се случва.

[Piny]

аз затова казах, че ако се наложи ( преди да оставя децата ми да гладуват) бих го направила...но това би ме направило много нещастна.

[Babri]

Първоначално написано от Мария Василева

Е, тя е казвала - други хора. Съгласна съм, че е безкрайно тъжно така - на мои близки се е наложило да са разделени от децата си... трудно е, най-меко казано. Но се случва.

Може и да е казвала,но аз съм пропуснала,затова и попитах

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от Piny

аз не бих могла да живея отделно от децата си, по-точно ако се наложи по не знам каква причина може и да мога, но да съм щастлива не може да става и дума при мен в такъв случай

Пини,ти изглежда наистина ми четеш постовете на верев.Аз казах,че съм добре/имам предвид финансово и пътувайки/,но не съм казала,че съм щастлива.Разбира се,че ми е мъчно за детето.Но нашата професия е такава,такава сме си я избрали/синът ни също учи музика-пиано в музикалното в Пловдив/.Аз нямам условия в БГ. да работя постоянно тази работа.Предпочитам детето ми да е нахранено,отколкото да седя до него и да не мога да му платя тока и храната.представи си,че съм също добра майка и рискувам малко повече от другите,за да има с какво да си храним детето.МОята е бая по-трудна от твоята,защото пътувайки по пътищата на Европа,кирлясала и мръсна,мога просто да не стигна жива,катастрофирайки някъде или хвърляйки се с буса в някой фиорд Така,че не си мисли,че с лека ръка се разделям с детето си.Винаги напускам домът си с мисълта"А ,ще се върнем ли живи пак тук и какво ще стане с малкият".Мие сме двамата,двама заложници на детето си,за да живее добре.Много музиканти така отгледаха децата си,не сме 1-те,няма да сме последните,ами господ да ни пази.

[gabi_gabriela]

Едвали ти си задаваш въпроса"Ако ние с мъжът ми умрем,какво ще стане с децата"/и дано не си го задаваш,де/,но ние си го задаваме всеки ден до като сме тук и пътуваме.
Така,че как и с какво усилие оставям детето си в БГ.,само Алексата е свидетел на всичките ми изплакани сълзи.Но в животът ,няма гладко.
Професията ми е приятна,добре заплатена,но аз заплащам с друго.
В природата винаги има равновесия,не можеш да я излъжеш

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от Piny

аз затова казах, че ако се наложи ( преди да оставя децата ми да гладуват) бих го направила...но това би ме направило много нещастна.

Никой не твърди обратното.
На една моя колежка синът й ,който сега е студент във Виена и тя го издържа,преди кодини й каза'Ти къде беше когато бях малък и имах нужда от теб ,по пътищата на Норвегия"
Но тя си взе по-късно апартамент,сега го издържа студент/всеки месец летят за Виена 800евро/,сега й е благодарен,но всичко,мила се заплаща.Знам,че е по-лесно да си седя в къщи и мъжът да носи,но е по-добре като носим двамата.

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от marisabela

Габи не ти ли се иска някоя топла страна с бели пясъци и сини води...океан,слънце?

Иска ми се мила,имам приятелка живее на Гран Канария/женена с цялата БГ. фамилия ,са/все ни вика там да се установим,но честно незная.Толкова обичам да съм в моя град ,на моята улица............може би защото не съм често там,но там се чувствам по-сигурна от където и да било.Дори и понякога да не съм толкова добре финансово.

[apoklistika]

На Гран Канария океан и слънце се има, има, ама пясъка е черен
Габи, на никой не си длъжна да се оправдаваш за избора си. Едиственото, което има значение е ти да си сигурна, че това е бил по- добрият избор