#11
|
||||
|
||||
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛЮБОВ... Ще продължавам да бъда малкото ти изкушение, изплетена за тебе паяжина. Изплувалото в мрака ти прозрение, рисуваната с пръстите картина. Във култ превърнатото преклонение, до болка нужната ти топлина. Внезапно, окончателно решение, родена от разбитата вълна. Недосънуван сън ще съм. Мечтание... Забуленото в тайна прегрешение. Спонтанното нечакано признание, бунтуващото се неподчинение. Ще ходя по водата ти. Ще бъда разпънато по тялото копнение. Заслужената правилна присъда, анатемосано грехопадение. На слепите очи ще съм в сълзите, мистериозното превъплъщение. Жигосващата светлина в очите. Необходима. Твоето спасение.
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
|
|