[Dayamanti]

Като видя че не идвам сама се ухили ехидно и каза: ОООО водим си бодигард!!! Няма да ти помогне!!! Тя(приятелката ми) ще остане тук , а ние ще отидем в един др. кабинет - там светлината е по добра. Стиснах зъби и тръгнах. Утре ми беше операцията и повече нямаше да го видя!!! Докато ме рисуваше ми задаваше въпроси от сорта на: Страх ли те е от мен ; защо си довела приятелка и т.н. Отговарях му студено и еднозначно... но нищо конкретно не му казах... все пак той нищо лошо не беше направил (все още)

[Dayamanti]

Накрая след като ме нарисува ми пусна език по корема. Отдръпнах се и го попитах какво прави. Той ми каза че ако поискам операцията може да ми излезне без пари. Отвърнах му че ще си платя и да не си прави илюзии за каквото и да било.

[Dayamanti]

На дълго очаквания ден бях на линия. Доиде анестезиоложката която ми каза че може да ми сложи хубава упойка ако доплатя 200 лв. Мъжът ми плати... нямаше много време за размисъл. В 9.15 легнах на масата.

[Dayamanti]

Преди това се появи едид хирург който явно щеше да асистира на д-р Христов. Погледна гърдите ми и каза че по-добре би било ако на по-малката гърда се сложи силикон (в което се убедих и аз след операцията), но щом д-р Христов бил решил така....

[Dayamanti]

Събудих се от упойката (за мое щастие) след като операцията беше зявършила. Макар че "сабудих се" не е точният термин за случая.
1. Оказа се че операцията е продължила 6 часа
2. Загубила съм ужасно много кръв и за разкош не можеха да ме извадят от упойка. Близките ми се бяха побъркали от притеснение. Когато са попитали въпросният доктор как съм той им е казал:"За мен защо не питате как съм; знаете ли как ме боли кръста" Изпращали са мъжа ми до аптеката за витамин С

[Dayamanti]

Както и да е ... това са подробности.
Ужасното беше че се събудих от упойка докато анестезиоложката ми биеше шамари и ми поливаше лицето с ледена вода... умирах от студ и не можех да дишам. Само съзнанието ми беше будно. Измъкнаха ми тръбата от гърлото! Усещах и чувах всичко ,но не можех да помръдна. Анестезиоложката ми крещеше : "дишай! дишай! а аз не можех да им кажа че просто имам храчки в гърлото които ми пречат и пак се унасях... беше кошмарно!!!

[Dayamanti]

Д-р Христов каза: " Ей сега ще видите как ще се сабуди!!!" Още чувам гадният му смях! В присъствието на анестезиоложката и една сестра прокара ръка по вътрешната страна на крака ми и стигна до... започна да ме опипва най-нагло. Исках да крещя а не можех... През това време ьнестезиоложката се сети защо не дишам както трябва и ми напъхаха една тръбичка в гърлото която да изсмуче секретите.

[боряна христова]

леле,милата съжелявам за това което ти се е случило,но не разбрах в краина сметка резултата след операцията какъв беше?Доразкажи историята ,моля те

[Dayamanti]

Започнах да дишам по-нормално... а милият доктор реши да бръкне и на голо. Вкара си пръста и гледайки ме в лицето с мазен глас ме питаше: "Хубаво ли ти е ,а? Хубаво ти е знаааам! Толкова веше влизо до крака ми... така неистово исках да го изритам... а не можех да помръдна дори кутрето си... веше ужасно... потекоха ми сълзи... Анестезиоложката през смях му каза да престане да се забавлява че трябвало да ме изнасят вече.

[sweety_L]

Не, не мога да асимилирам информацията!
Подобна злоупотреба с пациента е немислима..
Направо не мога да повярвам...
Представям си как се чувстваш след всичко изживяно.
И все пак, как завършва историята?